Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 18.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1778/2025
Вид
Решение № 116
Подписан
18.03.2026
В сила
28.07.2026
Състав
Боян Пенев Войков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Русе, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201778 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "БЕЛТЕРА" ЕООД, ЕИК 207376174, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 62, чрез адв. Г. М. от АК – Русе, против Наказателно постановление № 182400401/05.11.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 2 КТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при регистрацията на трудовия договор в регистъра на заетостта е възникнал проблем във връзка с обстоятелството, че работникът е с четири имена, и при въвеждането и изпращането на данните по електронен път подаването не било отразено. Едва при предприемане прекратяването на трудовия договор счетоводителят установил липсата на регистрация на договора, поради което била сигнализирана ДИТ – Русе. Освен справката за изпращането на информацията до регистъра на заетостта към НАП, всички останали документи били връчени на служителя. Налице били 1 обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната, алтернативно за изменението, на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание за дружеството жалбоподател се явява адв. Г. М.

Г. от АК – Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

Наказващият орган – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, редовно призован, се представлява от юрк. С. Т., която поддържа наказателното постановление, моли жалбата да бъде отхвърляна и претендира разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 24.11.2025 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на представител на нарушителя на 11.11.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2500401/05.11.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че на 19.09.2025 г., при извършване на проверка по документи в сградата на ДИТ-Русе в гр. Русе във връзка с искане по чл. 62, ал. 4 КТ, подадено от дружеството жалбоподател, контролен орган на ДИТ-Русе е констатирал, че дружеството не е уведомила за сключения трудов договор № 002/18.08.2025 г. с Д. М.а Г.аЦ., ЕГН: **********, като работодателят не спазил задължението си в тридневен срок от сключването на трудовия договор да впише данните в регистъра на заетостта чрез подаване на електронен трудов запис.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 18.08.2025 г. Д. Г.а-Ц. сключила трудов договор с дружеството жалбоподател „БЕЛТЕРА“ ЕООД. На същата дата дружеството жалбоподател подал електронен трудов запис към НАП, като около 18,00 ч Агенцията върнала Протокол, че трудовият запис не е вписан, защото името или фамилията на наетото лице не било коректно. На 01.09.2025 г. трудовият договор на Г.а-Ц. бил прекратен, а на 02.09.2025 г., при опит подаде електронен трудов запис до регистъра на заетостта, дружеството 2 жалбоподател установило, че първоначалното вписване на трудовия договор не било извършено, като системата на НАП върнала Протокол, че трудовият запис не е извършен, тъй като бил подаден след законоустановеният срок, поради което можело да бъде разрешено подаването му само с разрешение на органите на Инспекция по труда. При това положение дружеството депозирало искане по реда на чл. 62, ал. 4 КТ за даване на предписание на органите на Инспекцията по труда за извършване на вписването извън 3дневния срок, поради допусната техническа грешка в отчитане на данните.

Така такъв запис бил извършен и информацията постъпила в регистъра на НАП, включително и тази, касаеща прекратяването на трудовия договор на Г.а-Ц.. Без изрично предписание това вписване не можело да бъде извършено.

Тази фактическа обстановка съдът установи като несъмнена и безспорна между страните, като спорен е само въпросът дали така описаното в АУАН и НП деяние се явява административно нарушение. Спорът е съсредоточен единствено върху приложението на материалния закон спрямо установените по делото фактически положения.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.

3 КТ, нарушителят следва да притежава качеството на работодател, като в настоящия случай следва да е нарушил изискванията на чл. 62, ал. 2 КТ и чл.

10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта и да не е подал електронен трудов запис към НАП в тридневен срок от сключването на 3 трудовия договор с Д. Г.а-Ц.. Установява се от доказателствата по делото, че още в деня на сключване на трудовия договор с горепосоченото лице работодателят е изпълнил задължението си да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ), но системата е генерирала грешка при подаването на записа, за която работодателят е разбрал след изтичане на тридневния срок, като не е имал задължение да се убеди по категоричен начин, че това негово задължение се явява изпълнено. Принципно правилно е становището на процесуалния представител на наказващия орган, че вината, когато нарушението е извършено от юридическо лице, не може да бъде коментирана, доколкото отговорността на този вид правни субекти е обективна, но в настоящия случай тук не се касае за субективно отношение на нарушителя спрямо осъщественото административно нарушение, доколкото съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН еднолични търговци и юридически лица са субекти на нарушение, когато допуснат неизпълнение на задължение към държавата или общините. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, уведомлението е било подадено, но не е било регистрирано от регистъра на заетостта в НАП поради технически причини, като не е предвидено задължение работодателят да извърши някаква проверка дали този ЕТЗ действително е бил регистриран, защото задължението му се изразява в подаване на този запис. Той няма задължение да провери дали записът е бил действително регистриран. От друга страна настъпилите технически причини в системата на НАП биха се явили и обективна пречка, в случай че работодателят действително е имал такова нормативно задължение, да „впише“ записа, но в задължението му в този случай е да подаде уведомление, което той е сторил. Освен това той е изпълнил предписанието на органите на ДИТ-Русе и не е имал възможност да стори това, без тяхна намеса, тъй като регистрацията не може да бъде осъществена след изтичането на 3-дневния срок, а следва да стане с разрешението на Инспекцията по труда, поради което дружеството жалбоподател само́ е подало искане до ДИТ-Русе за издаване на такова разрешение и извършената проверка и издаденото предписание е било именно с цел да бъде извършено това вписване в регистъра на заетостта, защото липсата му би била в ущърб на служителката, чийто трудов договор е бил сключен и впоследствие прекратен. Затова така описаното в АУАН и издадения въз основа на същия наказателно постановление – предмет на настоящото съдебно производство, деяние не се явява извършено от 4 наказаното лице, защото не е налице визирания от наказващия орган състав на административно нарушение. Само за пълнота на изложението следва да бъде вмъкнато, че в мотивите на наказателното постановление се коментира и евентуално нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, за което липсват факти за осъществяването му както в АУАН, така и в НП, поради което съдът счита, че такова нарушение не е осъществено, а предмет е само такова по чл. 62, ал. 3 КТ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.

Поради изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Той не е направил искане за присъждане на такива, но и не е и представил доказателства, че са налице негови разходи във връзка със съдебното производство, а от друга страна в договора за правна защита и съдействие е посочено, че правната помощ е осъществена безплатно, така че в този случай съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2400401/05.11.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на "БЕЛТЕРА" ЕООД, ЕИК 207376174, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

„Александровска“ № 62, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 2 КТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5