Решение № 214 от 02.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна , 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503172 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция – МВР“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Мария Луиза № 46, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260097/20.08.2020 год., постановено по гр. дело № 19757/2019 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът Главна дирекция „Гранична полиция – МВР“, със седалище гр. София е осъден да заплати на Н. Д. О. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д-р Басанович № 114 сумата от 2173, 13 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 02.12.2016 год. – 02.12.2019 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2019 год. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 289, 72 лев, представляваща общия размер на обезщетения т а за забава в размер на законната лихва върху дължимите плащания за периода от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен отчетен период, до 02.12.2019 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд (чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден), която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на цитираната Наредба.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Н. Д. О. от гр.

1

Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, въззиваемата не се явява, не изпраща представител.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 22.07.2020 год. ищцата Н. Д. О. от гр. Варна навежда следните твърдения: В периода 02.12.2016 год. – 02.12.2019 год. е полагала труд на длъжността "Полицейски инспектор“ в ГПУ Летище – Варна, РДГП Аерогари, която е на структерно подчинение на ГД „Гранична полиция“ при МВР, гр. София. Ищецът е със статут на държавен служител. За периода 02.12.2016 год. – 02.12.2019 год. ищцата е полагала труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За същия този период ищецът е положила общо 1720 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1, 143 възлиза на 1966 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън установената норма труд от 246 часа, за който ищцата твърди, че следва да и́ бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 2173, 13 лева.

Твърди също, че ответникът и́ дължи и сумата 289, 72 лева, представляваща общия размер на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху дължимите плащания за периода от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до 02.12.2019 год.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2173, 13 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен в периода 02.12.2016 год. – 02.12.2019 год. извънреден труд, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба – 04.12.2019 год. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 289, 72 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава за плащане на дължимите възнаграждения за положения извънреден труд, за периода от първото число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 02.12.2019 год.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа исковете си.

В писмен, отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът Главна дирекция „Гранична полиция – МВР“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Мария Луиза № 46, не оспорва, че в процесния период ищцата е била държавен служител по служебно правоотношение в МВР.

Оспорва предявените искове, като твърди, че е заплатил всички отработени от ищцата часове нощен и извънреден труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което и ищцата няма основание да претендира заплащане на извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, вз основа на приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е действала и поради което и липсва основание за преизчисляване на положения от ищцата в процесния период нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден. Положеният от ищцата нощен труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието на специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по служебно правоотношение в системата на МВР.

По тези съображения счита обуславящия иск за неоснователен и настоява за 2 отхвърлянето му. С оглед неоснователността на обуславящия иск, искът по чл. 86 ЗЗД също е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищц а т а е изпълнявала длъжността "Полицейски инспектор“ в ГПУ Летище – Варна, РДГП Аерогари, ГД „Гранична полиция“ при МВР, гр. София.

Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 23.07.2020 г., кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за периода 02.12.2016 год. – 02.12.2019 год. ищцата е отработила нощен труд общо в размер на 1720 часа. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищцата за всяко едно тримесечие труд (с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за периода на отчитането/изчисляването на часовете положен труд, който период в случая е тримесечен). Според вещото лице при преобразуване на нощния труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент "1, 143", отчетените часове са 1966 часа. Налице е разлика от общо 246 часа, които не са заплатени.

Стойността им, изчислена като часове извънреден труд, е в размер на 2173, 13 лева.

Установява се още, че сборът от обезщетенията за забава изчислено върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се дължи плащането, до 02.12.2019 год. е 289, 72 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният обуславящ иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Ищцата е държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР- София, поради което са приложими разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. (в сила от 01.07.2014 г. ), доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ища т а е полагала труд и през нощта (за времето от 22 ,00 часа до 06,00 часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за тримесечен период.

За целия процесния период – 02.12.2016 год. – 02.12.2019 год. – за който се претендира заплащането на извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен 3 труд в дневен и отчитането му като извънреден, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от ДВ, бр. 14/2015 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 02.12.2016 год. – 02.12.2019 год. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), изда дени от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.