Решение № 210 от 15.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330205882 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. С. П., ЕГН: **********, л.к. № ***, издадена от ***, чрез адв. С. К. срещу Електронен фиш серия К № 5219089 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.

189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 (деветстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, които да намират приложение и при издаването на електронен фиш. Взема становище неправилно да е посочена разрешената стойност на скоростта, която в процесния пътен участък да е 50 км/ч, а не 5 км/ч, както е посочено в електронния фиш. Оспорва техническата изправност на използваното за установяване на деянието автоматизирано техническо средство, като поддържа то да не е включено в регистъра на одобрените типове средства за измерване, както и да не отговаря на изискванията на Закона за измерванията. Твърди още, че лицето, което е поставило АТСС в работен режим, не притежава нужните умения и квалификация за тази дейност, като да е необходимо то да е преминало нарочно обучение. Намира за неправилно определени стойността на превишената скорост, както и размера на административното наказание. Моли 1 електронният фиш да бъде отменен. В условията на евентуалност претендира да е налице маловажен случай на административно нарушение. С допълнителни молби с вх. № 123210/29.11.2024 г. на лист 35 от делото и с вх.

№ 3817/13.01.2025 г. на лист 48 от делото от адв. С. К. се поддържат доводите по жалбата. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съдебното заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По делото не са представени доказателства за връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателката. Съгласно т. 8 от съпроводителното писмо с вх. № 112451/04.11.2024 г. и справката от АИС АНД на лист 18 от делото не са налични разписка, нито отбелязване в информационната система на МВР за дата на връчване на електронния фиш. При тези факти съдът приема жалбата за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателката.

Следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е и основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.08.2021 г. в 11:00 часа по път III-642, на км 6-ти в посока от с.

Михилци към гр. Хисаря лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с *** регистрационен № ***, собственост на М. П., се движил със скорост от 86 км/ч извън населено място при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1M с № 511. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 89 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 86 км/ч.

За това деяние против жалбоподателката Т. в качеството й на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 5219089, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 900 лева. В електронния фиш било прието, че на посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 5 км/ч и че това е била разрешената стойност на скоростта, а нейното превишаване да е с 81 км/ч, поради което наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа 2 на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 1-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 511 е преминало последваща метрологична проверка след ремонт на дата 01.03.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява, че на дата 09.08.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 22155 до 22187, с начален час на работа 10:30 ч. и краен час на работа 11:40 ч. и с място на контрол път III-642, км 6-ти в посока от с. Михилци към гр.

Хисаря, където разрешената стойност на скоростта е била 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 22175 от радар TFR1-M с № 511 (лист 20-21 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с *** рег. № ***, стойността на измерената скорост е 89 км/ч, а заснемането е извършено на 09.08.2021 г. в 11:00 часа.

От писмо с рег. № 3286р-56026/23.10.2024 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“, отдел „Пътна полиция“ се установява, че МПС с *** регистрационен № *** е собственост на М. П., родена на *** в гр. Л..

От писмо с вх. № 120893/25.11.2024 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 26 от делото) и чертеж „Организация на движението“ (лист 29 от делото) се изяснява, че пътният участък на км 6+000 от път III-642 в посока на движение от с. Михилци към гр. Хисаря попада в зоната на действие на пътен знак В26 (50 км/ч), който е монтиран във връзка с организацията и безопасността на движение при пътна връзка на км 6+366 от същия път, обслужваща обект Бетонов възел „Екомикс“.

От Протокол за извършено обучение от 26.10.2017 г. (лист 44 от делото) се установява, че Н.Д. – ***, който е съставил процесния протокол за използване на мобилно АТСС, е преминал обучение за работа с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M на дата 26.10.2017 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

В производството по раздел V от глава трета на ЗАНН съдът проверява законосъобразността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН и правилното приложение на материалния закон. В обхвата на тази проверка съдът служебно следи за спазването на давностните срокове за реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът намира, че 3 доводът за погасяване по давност на правомощието на държавата по административнонаказателно преследване и налагане на наказание на дееца е основателен, макар и на различни от изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят твърди да не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но те не намират приложение, когато отговорността на нарушителя е реализирана чрез издаването на електронен фиш, каквато е процесната хипотеза. Тези срокове ограничават във времево отношение правомощието на държавата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които актове не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. При този особен ред за реализиране на отговорността на дееца не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН – с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете.

Поради това давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш.

Като краен резултат обаче възражението е основателно, тъй като до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е прекъсвана. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, а извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо извършителите на деянията с най-висока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности:

- давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и - давност за изпълнение на наложеното наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс е приложима и в административнонаказателния процес. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея обаче не се изчерпват случаите, при които разпоредбите за давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателната давност ограничава във времево отношение 4 възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на извършителя с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на цитираното вече Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност. Обикновената преследвателна давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага „институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава“. След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на израза „включително и“ преди думите „абсолютна давност“ ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т.е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателна давност.