Решение № 326 от 19.12.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1934/2021
- Вид
- Решение № 326
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- § 4з, ал. 1, предл. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 326 гр. Б., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20211810101934 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК –установителен иск за собственост на недвижим имот.
Ищецът- П. М. Г. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. В., Община Б., Софийска област, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от общо около 2 700 кв.м., находящ се в землището на с. В., община Б., м. “Б.”, заедно с построената в него сграда със застроена площ от 22.80 кв.м., при съседи: път, П. И. Х., И. И. Х., насл. на С. С. Я. и отв. Х. К. Ц.. Сочи, че имотът, който е бивша земеделска земя, му е предоставен през 70-те години на миналия век първоначално за лично ползване, а впоследствие върху същия му е предоставено и право на ползване с постановление на Министерски съвет. Тогава оградил имота и започнал да го стопанисва и ползва като свой собствен имот, построил в имота и сграда с площ от 22.80 кв.м. През 1993 г. придобил правото на собственост върху имота на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заплащайки предоставената му за ползване земя, като поради законовото ограничение по § 4з, ал. 1, предл. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ придобил на това основание собственост само върху реална част от имота с площ от 600 кв.м., за което се снабдил с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот No *, том *, дело No */1994 г. на Нотариуса при БРС. Сочи, че за придобитата от него реална част от имота бил отреден Новообразуван поземлен имот No * в кадастрален район 978 с площ от 800.54 кв.м., при съседи: Имот No 978.32 на П. И. Х., Имот No * на Община Б., Имот No * на насл. на Г.на Д. Й., Имот No 978.33 на И. И. Х. и Имот No * на насл. на С. С. Я.. Твърди, че останалата реална част с площ от около 1900 кв.м. от ползвания от него и ограден имот по плана на новообразуваните имоти на м. “Б.” попадал в новообразуван Имот No *, предоставен на насл. на Г.на Д. Й., като той придобил тази част на основание давностно владение – въз основа на упражняваната от него фактическа власт върху имота като върху свой собствен имот явно, спокойно, безпрепятствено и непрекъснато в продължение на повече от 50 години от 70-те 1 години на миналия век до днес, включително след като собствеността върху тази част била възстановена и предоставена на бивш собственик на имота - Г.на Д. Й. през 2003 г. Сочи, че по ПНИ тази реална част от имота му с площ от около 1 900 кв.м. е при съседи: Собствен Имот No *, Имот No * на Община Б. и останалата част от Имот No *.
Излага, че през м. септември или октомври 2020 г. ответникът отишъл в имота заедно с геодезист и заявил, че е закупил Имот No * по ПНИ, в който по същия план попада и тази реална част от имота на ищеца, като предявил претенции към собствеността на тази част от имота. Оказало се, че на 04.09.2020 г. с Нотариален акт No 106, том II, рег.
No 2416, дело No 285/2020 г. на Нотариус No 418 по Регистъра на НК Таня Ревова, ответникът е закупил Имот No * по ПНИ на м. “Б.” в землището на с. В.. Поддържа, че същият не е могъл да придобие собствеността върху тази реална част от имота с площ от около 1 900 кв.м., той като същата вече е била придобита от ищеца по давностно владение и не е била в патримониума на Г. Д. Й., съответно последната не е могла да прехвърли собствеността на ответника. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ реална част от Новообразуван поземлен имот * от кадастрален район 978 по плана на новообразуваните имоти в м.
“Б.”, в землището на с. В., Община Б., Софийска област, одобрен със Заповед No ОА424/15.12.2003 г. на Областния управител на Софийска област, целият с площ от 4 700.38 кв.м., при съседи: Имот No * на Община Б., имот No * на Община Б., Имот No * на община Б., Имот No * на насл. на Р. И. Н., Имот No * на П. М. Г. и Имот No * на насл. на С. С. Я., която реална част е с площ от 1 900 кв.м., при съседи на реалната част: Собствен имот No * на П. М. Г., Имот No * на Община Б. и останалата част от Имот No *, заключена в полигона АБВГА и обозначена с жълт цвят съгласно графика извлечение от плана на новообразуваните имоти в м. “Б.”, в землището на с. В., Община Б., Софийска област, приложена към исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът- Х. К. Ц., в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Твърди, че дори посочените от ищеца като придобити от него през 1994 г. 600 кв.м. са били част от имотите на Г. Й., който е редуциран от над девет декара до сегашните 4700 кв.м. Твърди, че данъците за имота са плащани всяка година от Г. Й., а не от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че е владял имота повече от 50 г. Сочи, че имотът става частна собственост през 2003 г. на Г. Д. Й. в качеството й на наследник и тя прекратява безпрепятственото ползване на имота й от ищеца Г., като го предупреждава да се въздържа от каквито и да било действия в собствения й наследствен недвижим имот. Още същата година Г. Й. е дала срок на ищеца да отстрани поставената от него ограда, което той започнал да прави, но не довършил. Поддържа, че Г. Й. започнала да си ползва имота, засадила дръвчета, събирала плодовете. До момента на продажбата същата е полагала грижи както физически, така и институционално, като е плащала и данъци за този имот. Заявява, че след като Г. Й. му продала собственият си недвижим имот, ищецът се възползвал от наличието на нов собственик, за да предяви претенции за собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Нотариален акт за собственост на недвижим имот No *, том *, дело No */1994 г. на нотариус при БРС, със същия ищецът П. М. Г. е признат за собственик на основание параграф 4 “a”, ал. 1 от ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: дворно място, находящо се извън границите на с. В., Софийска област, м. “Б.”, цялото от 600 кв.м., със застроено в него дървено бунгало със 2 застроена площ от 22.80 кв.м., при съседи: път и от три страни земи, раздадени по постановления.
Видно от заверено копие на Протокол за въвод във владение на новообразуван имот No 31/08.06.2006 г., на посочената дата ищецът П. М. Г. е въведен във владение на имот No * в местност Б., землище на с. В., община Б., по влезлия в сила план на новообразуваните имоти, одобрени със заповед No ОА-424/15.12.2003 г. на областния управител на област София, като е посочено, че имотът е трасиран и за него е издадена скица No 12/29.05.2006 г.
Представено е и заверено копие на посочената скица No 12/29.05.2006 г. на новообразуван имот No 31, кадастрален район 978, по плана на новообразуваните имоти на местност Б., землище на с. В., съгласно която имотът е с площ 800.54 кв.м., при съседи: имот No 978.32, имот No *, имот No * на насл. на Г.на Д. Й., имот No 978.33, имот No *.
Съгласно отразеното в представеното заверено копие на скица No 119/170821 от 17.08.2021 г., издадена от Техническа служба на с. В., посоченият недвижим No *, по плана на новообразуваните имоти на м. “Б.” в землището на с. В., е имотът по Нотариален акт No 49 том I, дело No 86/1994 г.
От заверено копие на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот No 48, том I, рег. No 1627, дело No 46/2008 г. на нотариус No 319 по РНК с район на действие РС- Б., на 21.04.2008 г. Г. Д. Й. е призната за собственик на следния недвижим имот: Новообразуван поземлен имот No 114, кадастрален район 978 по плана на новообразуваните имоти на местност “Б.”, землището на с. В., общ. Б., с площ от 4700.38 кв.м., при съседи на имота: имот No * на Община Б., имот No * на Община Б., имот No * на Община Б., имот No * на насл. на Р. И. Н., имот No * на П. М.
Г. и имот No * на С. С. Я..
Видно от заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот No 106, том II, рег. No 2416, дело No 285 от 2020 г. на нотариус No 418 по РНК с район на действие РС-Б., на 04.09.2020 г. Г. Д. Й. е продала на ответника Х. К. Ц. описания погоре недвижим имот, а именно Новообразуван поземлен имот No * по плана на новообразуваните имоти на местност “Б.”, землището на с. В., общ. Б., с площ от 4700.38 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. И. Л., И. И. А., Д. И. С. – свидетели на ищеца, и И. С. Ч., К. Ц. К.- баща на ответника, и И. П.
Н. – свидетели на ответника.
От показанията на свидетелите В. И. Л., И. И. А., Д. И. С. се установява, че ищецът П. Г. има имот, който се намира в м.“Б.“, над язовир “Б.”, с площ от около 22,5 дка. От показанията им се установява, че имотът е ограден с дървена ограда с летви и има порта, от която се влиза в имота от асфалтовия път, като това е единственият вход за имота. Излагат, че този имот го работи единствено ищецът и семейството му през всички години, откакто свидетелите знаят имота и ходят там – съответно над 30 години свид. В. Л., около 20 години свид. И. А., и от 2007-2008 г. свид. Д. С.. През цялото това време това бил и единственият имот, който се обработвал на това място, а всичко наоколо било обрасло като гора. В имота има вила, стопанска сграда, имало тоалетна и кошери, овощни дървета. Част от мястото се ползвала за зеленчуци, а другата се косяла трева за добитъка. Мястото се подържало в изряден вид. През целия този период никой друг не е ползвал имота и не е имало 3 спорове във връзка с имота. Свидетелят В. Л. заявява, че не познава Г. Й., а свид. И. А. заявява, че я познава, защото са от едно село, но никога не я е виждал на този имот.
Свидетеля Д. С. на свой реди сочи, че преди да се появи ответникът Х. Ц., който претендира, че е купил имота, никой друг не се е появявал и не е имало спорове, никой друг не е работил имота, а ищецът и семейството му са си ползвали всичко.
От показанията на свид. И. С. Ч. се установява, че е дъщеря на Г. Й., която сочи за собственик на имота. Твърди, че имотът на майка й бил 10.400 дка, но й възстановили само 4.7 дка, тъй като останалата част от имота бил раздаден по постановление. Твърди, че П. има 600 кв.м. Излага, че започнали да чистят мястото, но то било пълно с къпиняк, който и да се чистел, пак растял. Майка й с внука на свидетеля ходила и насадила от 5 до 7 дръвчета и само месец след това всичко било изпочупено. Заявява, че това място било невъзможно да се поддържа и затова решили да го продадат. Свид. Чалева твърди, че когато е идвала комисия да мери мястото на майка й, нейният брат, макар че не е собственик, бил казал на П., че може да си вкарва колата в тяхното място, но когато решат да продадат мястото, да си намери друг подход да влиза. Излага, че П. има къща там. Сочи, че не е имало ограда между тяхното място и неговото място, защото имало един вход, през който се влизало и там влизали и хората, които владеели по постановление, като тогава те му казали, че няма да слагат ограда. Твърди, че след като идвала комисията, с майка й ходели на пикник, ходели и берели къпини, майка й насадила около 10 дръвчета.
От показанията на свид. К. Ц. К.- баща на ответника, се установява, че от 1971 година започнали да ходят там, защото на 150 метра преди това място има къща на съпругата му. Започнали да ходят от време на време, в събота и неделя, като един ден видял, че минава титулярката на това място – Г., с внука си. Тя му казала, че ще садят дръвчета и че мястото отдолу е тяхно. С внука й носели две връзки дръвчета.
Впоследствие Г. го питала дали може да намери някой да почисти мястото. После му казала, че там имало животни и няма да могат да опазят дръвчетата и се отказала повече да се занимава с това. Свид. К. твърди, че между имота на П. с къщата и този имот имало тук-там някаква летвичка останала, а в момента в долния край има бодлива тел. Заявява, че не знае какво е ползвал П., но че има право да ползва 600 кв.м. Сочи, че е виждал кошери там, които са били в мястото, което закупил синът му, като те си ги преместили, след като той закупил имота.