Решение № 11259 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11259 гр. ., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110109301 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ЗАД .“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило ПТП, причинено виновно от водач на МПС „.“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Поддържа, че щетите са на стойност 1131,41 лв., които е изплатил на автосервиз „.“ ЕООД, поради което в негова полза е възникнало регресно право срещу ответника. Твърди, че въпреки изпратената регресна покана, плащане не е постъпило в срок, поради което претендира сумата от 578,48 евро (1 131,41 лева), представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № ., за застрахователно събитие (ПТП), настъпило на 16.01.2024 г., в гр. ., ведно със законната лихва от 06.04.2026 г. (датата на предявяване на иска), както и сумата от 97,79 евро (191,26 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода от 19.11.2024 г. до 05.04.2026 г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО .“ АД е подал отговор, с който на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави изрично признание на 1 предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.

С оглед признанието на иска и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, спадащи към фактическия състав на спорното право.

Доколкото по делото е признато претендираното право, следва да бъде постановено решение, основано на признание на иска. Същевременно, съдът не установи наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, явяващи се пречка за постановяване на такова решение.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските

2

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата към него, ищецът е направил разноски в общ размер на 316,34 евро, от които 51,12 евро за държавна такса и 265,22 евро (с включен ДДС) за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ. По отношение на възражението на ответника за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение е определено в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО .“

АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. .“ № 7, ет. 5, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“ № 51, на основание чл.

411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 578,48 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № ., за застрахователно събитие (ПТП), настъпило на 16.01.2024 г., в гр. ., ведно със законната лихва от 06.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 97,79 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода от 19.11.2024 г. до 05.04.2026 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 316,34 евро, направените в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3