Решение № 1827 от 27.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. Плевен, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20254430104429 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от М. В. И. от гр. Плевен против „***“ АД гр.

***. В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за кредит № ***/ 06. 08. 2024 год. Твърди се, че съгласно чл. 1 от договора кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 лв., а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 2 900, 68 лв., съгласно условията на договора, при срок на договора 4 месеца.

Твърди се, че съгласно договора ГПР по кредита е в размер на 42. 58 %, а ГЛП в размер на 36 %. Твърди се, че в чл. 29 ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0. 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Твърди се, че съгласно ал. 2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Твърди се, че на ищеца е била начислена неустойка в общ размер на 952, 27 лв., добавена към дължимата главница и лихва, което е видно и от предоставения погасителен план към договора за кредит. Твърди се, че ищецът е бил добросъвестен и по договора за кредит е заплатил сумата от 2 003 лв. Ищецът счита, че процесният договор за кредит № ***/ 06. 08. 2024 год. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в 1 условията на евентуалност, че неустойката по договор за кредит № ***/ 06. 08.

2024 год. е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е променлив.

Твърди се, че наред с това разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислява по специална формула. Твърди се, че спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди се, че съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се, че доколкото е предвидена дължимостта на неустойка не става ясно, дали същата е включена в ГПР. Твърди се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

Твърди се, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се 2 създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Твърди се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Твърди се, че от изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Твърди се, че неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Твърди се, че наред с това посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Твърди се, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди се, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди се, че на следващо място съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съгласно § 1 т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че с оглед 3 цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/ 2014 год. Твърди се, че наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17, С-344/14, С-290/19 и С535/2020 год. е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Твърди се, че тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

Твърди се, че въз основа на това процесният договор за кредит следва да се прогласи за недействителен. Твърди се, че по отношение на процесната клауза за неустойка следва да се има предвид на първо място, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Твърди се, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди се, че тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на 4

ЗЗД също намират приложение- чл. 8 ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Твърди се, че според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди се, че неустойката по процесния договор за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП. Твърди се, че по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди се, че в настоящия случай със заплащането на сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост Твърди се, че именно и въз основа на това неустойката по процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Твърди се, че в този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23. 04. 2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Твърди се, че разгледана в този аспект неустойката по процесния договор, дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Твърди се, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до 5 допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се, че според т. 3 от тълкувателно решение № 1 от 15. 06. 2010 год. на ВКС на РБ по тълк. дело № 1/ 2009 год., ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че по посочения начин се заобикаля чл. 33 ал. 1 от ЗПК.