Решение № 559 от 13.05.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110205021 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Е. М. М. – ******, подадена чрез адв. С. И., против НП № 00011878/26.11.2025год. на и.д. директор на РИОСВ Варна, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на осн. чл.155, ал.1 от ЗУО.

В жалбата въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – визира нарушения на чл. 42, ал.1 т.1 и т.5 от ЗАНН, както и на чл. 57 от ЗАНН - сочи, че липсвали дата на нарушението, не била посочена нарушената законова норма, АУАН бил издаден след изтичане предвидения в нормата н чл. 34 от ЗАНН давностен срок. Оспорва изобщо извършването на нарушение от негова страна.

В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата, а и в представена писмена защита. Отправя искане за присъждане 1 на разноски.

В производството въззиваемата страна също се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

За ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 23.04.2025год. в присъствието на служител на Община ****, С. Я. гл. експерт в РИОСВ Варна извършила проверка по сигнал на ПИ *** находящ се на територията на община ****. В хода на проверката било установено, че в имота имало струпани битови и строителни отпадъци.

Констатациите от проверката били обективирани в

КП

№

021256/23.04.2025год. екземпляр от който бил връчен и на представителката на Община ****. В протокола на осн. Чл. 120 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) били дадени предписания да се изчисти допуснатото нерегламентирано замърсяване с отпадъци описани в констативната част на протокола като писмено се уведоми РИОСВ – Варна и се предостави снимков материал. Кото отговорен за изпълнение на предписанието бил определен кмета на община ****. Посочен бил и срок за изпълнение - 29.05.2025год.

На 30.05.2025год. кмета на община **** уведомил писмено директора на РИОСВ Варна, че община **** е предприела мерки за почистване на сметището като първоначално бил установен собственика на имота Държавен фонд земеделие и били предприети действия по уведомяването му. С писмо директора на ОД „Земеделие“ Варна бил уведомил, че е била извършена проверка на място и замърсяването било установено, но ОД „Земеделие“ – Варна не разполагало с техника и ресурс, с които да извози отпадъците и молел за съдействие от Общината. В писмото кмета на Община **** посочил, че предстояло подписване на договор с фирма разполагаща с необходимите лицензи и техника за превозване на отпадъците. Посочил също така, че 2 поради обема на отпадъците приблизителния срок за почистване на сметището е една година.

На 17.06.2025год. служители на РИОСВ Варна, съвместно със служител на Община ****, отново извършили проверка на същия поземлен имот и установили, че е налице замърсяване на терена със строителни и битови отпадъци.

На 19.08.2025год. св. Я. съставила срещу въззивника АУАН № 000118 в който посочила, че същият в качеството си на кмет е нарушил разпоредбите на чл. 155, ал.1 от ЗУО вр. чл. 120 от същия закон, тъй като на 30.05.2025год. на територията на Община **** в ПИ ***, в качеството си на отговорно лице - ******, не е изпълнил предписание дадено с КП № 021256/23.04.2025год. на РИОСВ Варна, а именно да се почисти допуснато нерегламентирано замърсяване с отпадъци описано в констативната част на протокола като писмено се уведоми РИОСВ – Варна и се представи снимков материал. Даденото предписание е със срок на изпълнение 29.05.2025год.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от въззивника лице - С. Й., което го и подписало.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмено възражение срещу АУАН в което оспорвал собствено виновно поведение от една страна – твърдял, че имотът бил собственост на министерство на земеделието и храните и не можел да бъде квалифициран като такъв по смисъла на чл. 19, ал.3, т.15, респективно не можело да се вменява в задължение на кмета да организира почистването му. Отделено от това посочил, че нормата на чл. 155, ал.1 от ЗУО е бланкетна и следвало да бъде запълнена с конкретно съдържание пряко кореспондиращо към изпълнително деяние индивидуализация и белези на административно нарушение, което в случая не било сторено и на него не му било ясно какво е конкретното нарушение за което е привлечен към адм. наказателна отговорност.

Възражението не било прието и на 26.11.2025год. и.д. директор на РИОСВ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 155, ал.1 от ЗУО вр. чл. 120 от същия закон и на основание чл. 155, ал.1 от ЗУО му наложил адм. наказание глоба в размер на 500лв.

3

В НП наказващия орган изложил становище и по отношение на направеното възражение срещу АУАН като посочил, че отговорността на наказателноотговорното лице се ангажира за бездействие чрез което не е предотвратено изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и/или създаването на незаконни сметища и не е организирано почистването им.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани С. Я. – актосъставител и И. В. – служител на Община **** присъствала по време на проверката на място на 17.06.2025год.

Св. Я. сочи, че на именно тя е извършила проверката на 23.04.2025год. при която е било установено замърсяване и е дала предписание на въззивника (кмета на Община ****) за почистване на имота в срок до 29.05.2025год.

Заявява, че замърсяването е било от битови и строителни отпадъци на площ от около 2 дка. Заявява още, че преценката за срока за изпълнение на предписанията е субективна.

Св. В. на свой ред сочи, че работи в Община **** от 2024год. като ст. инспектор по опазване на околната среда. Заявява, че през месец март 2025год. са получили сигнал от кмета на с. **** към който имало писмо от РИОСВ и сигнал на гражданин за замърсяване и по този повод са ходили на място с юристката на Община **** и кмета на общината и са констатирали наличието на отпадъци. Направили справки и установили, че имота на който са отпадъците е на ДФЗ и са изпратили писмо да вземат мерки за почистването на телена. Отговорено им било, че нямат такава възможност и искат съдействие. Твърди, че общината също нямала техника която да се използва и трябвало да се сключи договор с фирма. Сключен бил договор и с фирма която да постави камери на подхода към парцела. Заявява, също така, че общината била ограничена от бюджета, както и от въведения график от сметището на което се депонирали отпадъците от Община **** и обективно не е имало възможност предписанието да бъде изпълнено в срока.

Като писмени доказателства към АНП са приложени пълномощно от Е.

М. към С. Й., Констативен протокол № 021256/23.04.2025год., писмо от кмета на Община **** до директора на РИОСВ Варна изх.№ ОП2789/1/22.08.2025год.КП №

021392/17.06.2025год.

Заповед

№

134/30.07.2024год. на директора на РИОСВ, Заповед № 30/15.02.2023год. на 4 директора на РИОСВ, Заявление от Е. Е. за ползване на платен годишен отпуск и Заповед № 1159/22.10.2025год. за разрешаването му, Доклад от П. Д.

- зам. министър на околната среда и водите до министъра на ОСВ Допълнително в хода на съдебното следствие от страна на защитата са представени писма от кмета на община **** до директора на РИОСВ Варна и до директора на ОД „Земеделие“ Варна, писмо от директора на ОД „Земеделие“ адресирано до кмета на с. **** и на с. **** с приложени към него протокол от извършена проверка и снимков материал, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

Както показанията на двете разпитани по делото свидетелки така и всички приобщени писмени доказателства съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на императивно вмененото му задължение за цялостен контрол на НП относно законосъобразността му, обосноваността и справедливостта на наложеното наказание прие за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и се явява допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на адм.наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно: налице е пълна неяснота във волята на актосъставителя и АНО досежно това за какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивника, коя норма същият е нарушил и за какво му е наложена санкция.

Посочената като нарушена норма на чл. 155, ал.1 от ЗУО е бланкетна такава (предвижда санкция за нарушения на ЗУО) и следва да бъде запълнена с конкретна правна норма която регламентира конкретно правило за поведение. В случая бланкетния състав е бил запълнен от актосъставителя и 5

АНО с нормата на чл. 120 от ЗУО. Адресати на тази норма обаче са контролните органи. Съгласно посочената разпоредба при извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.

Очевидно е, че нормата вменява правила за поведение на контролните органи – при извършване на проверки да съставят КП, да издават предписания и/или да съставят АУАН. С нормата не се вменява задължение за изпълнение на предписание, за да се приеме, че неизпълнението представлява нарушение.

Липсата (не посочването) на конкретна нарушена правна норма в АУАН и НП представлява нарушения на чл. 42, ал.1, т.5 съответно чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които нарушения сами по себе си са съществени и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице.

Още повече, че в случая още във възражението си срещу АУАН въззивникът е посочил горните обстоятелства и е заявил, че не му е ясно коя норма е нарушил и за какво е наказан. При наличие на подобно възражение, В НП наказващия орган место да изясни горните обстоятелства задълбочава неяснотата като посочва „отговорността на наказателноотговорното лице се ангажира от административнонаказващия орган за бездействие, чрез което не е предотвратено изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и/или създаването на незаконни сметища и не е организирано почистването им“. Очевидно е, че в НП наказващия орган цитира диспозицията на чл. 19, ал.1 т. 15 от ЗУО, която правна норма не фигурира нито в АУАН нито в НП нито пък такова фактическо обвинение е било повдигнато с АУАН. Там от фактическа страна е посочено, че въззивника като кмет не е изпълнил дадено предписание в срок. Отделен е въпроса, че за нарушение нормата на чл. 19, ал.1 т.15 от ЗУО в закона е предвиден специален състав на нарушение – чл.