Решение № 934 от 19.08.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 382/2025
- Вид
- Решение № 934
- Подписан
- 19.08.2025
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181,т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 934 гр. Пловдив, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330200382 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 23-1030006057/16.11.2023г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на К. С. М., ЕГН / ЛНЧ **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 183, ал.4,т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181,т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, М., по съображения, изложени в жалбата, обжалва горепосоченото НП. От страна на повереника му – адв. К. се претендират разноски по делото. Редовно призован,жалб. М. не се явява лично, не се явява и адв. К., коиято в изрична молба , моли съда да не дава ход на делото, поради нередовното й призоваване.Същевременно , видно от самата молба , същата е адресирана да ПРС, като в курсив адв. К. е посочила както намера на АНД , така и точните дата и час на насрочването му, което обстоятелство оборва твърдението й за нередовно призоваване. В противоречие с първоначалонто искане, повереникът заявява , че ако бъде даден ход на делото, то тя заявява , 1 че поддържа жалбата срещу НП. В същата молба /и въпреки нея/ се иска и допускане страна на един свидетел при режим на довеждане.
Въззиваемата страна, СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР–ПЛОВДИВ, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирана молба-становище от Началника на Сектора, с което излага становище за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с искане за намаляване размера му до минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
АУАН GA № 1092621/25.10.2023г. е съставен против жалбоподателя К.
С. М. затова, че на 25.10.2023г. в 13:07ч. в гр. Пловдив, на ул. „Съединение“ срещу номер 51, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № * **** **, като извършва следните нарушения: 1 – управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение , с който автомобилът е оборудван и 2 – управлява лично МПС без преминат годишен технически преглед.
Констатираните нарушения било подведено в акта под материалната норма съответно на: чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражение.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили и писмени възражения на жалбоподателя срещу АУАН.
Наказващият орган въз основа на съставения АУАН е издал атакуваното наказателно постановление.
Тази обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, служещи за установяване на обективната истина.
Съдът намира следното от правна страна:
2
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, съответства на дадената правна квалификация по вмененото нарушение, така че нарушителят по категоричен начин е разбрал за кое свое поведение, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана отговорността му. Дадена е правилна правна квалификация по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи , че от страна на жалбоподателя а и от неговия повереник, нито по административнонаказателната преписка, нито в хода на настоящото производство са били представени устни или писмени доказателства, които да оборват и двете констатации , залегнали в АУАН и преповторени в атакуваното НП. Относно констатацията за непоставянето на обезопасителен колан по време на движение , още в жалбата си М. изтъква като причина „неправилен размер“ на обезопасителния колан на управляваното от него МПС, който размер едва ли не го е принуждавал отвреме навреме да го „придърпва“ за удобство , тъй като му стягал и това придърпване било възприето от проверяващите като опит от негова страна, едва при неминуемата проверка тепърва да го постави. Настоящият Съд намира голословните твърдения на жалбоподателя за неподкрепени и оборени от наличния по делото доказателствен материал, още повече, че не е известно автомобилите да се оборудват с различни размери обезопасителни колани /напр.S, M, L или XL/ според телесните индивидуалности на водача.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че управляваното от него лично МПС е с наличен преминат годишен технически преглед, същото остава непотвърдено от каквито и да били посмени доказателства в тази насока.
Предвид горното, съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М., а обжалваното 3 наказателно постановление като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не е направила искане за разноски. Предвид изхода на спора не се дължат такива и за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030006057/16.11.2023г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на К. С. М., ЕГН / ЛНЧ **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 183, ал.4,т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181,т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4