Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4258 от 03.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10430/2023
Вид
Решение № 4258
Подписан
03.07.2025
Състав
Росен Димитров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4258 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20231100110430 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК.

Ищцата А. Д. Д., ЕГН ********** е предявила против СТОЛИЧНА ОБЩИНА гр.София установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване собственост придобита по силата на давностно владение продължило повече от 10 години върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес на имота: гр. София, район Студентски, м. „ Малинова долина", 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част, с площ от 2270 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор ***, номер по предходен план:

2229, квартал: 63, парцел: XI1-2229.

Към владението си от 2000 год. насам ищцата присъединява и владението на баща си Д.И.С. започнало от 1977 год. и продължило до 2000 год.

Твърди, че както тя така и баща й са владели имота явно и необезпокоявано,като е свободно и никой не го стопанисва. През 1977 год. баща й започнал да ползва имота,който бил безстопанствен,като засаждал зеленчуци повече от 10 години,а впоследствие люцерна,тъй като имал животни.През 2000 год. помолил ищцата да се грижи за имота,тъй като вече нямал физически сили да го обработва,като подчертал да ползва имота като свой и както намери за добре. Оттогава ищцата твърди да ползва имота,като го засажда с люцерна.

След влизане в сила на регулационния план направила постъпки да си извади документ за собственост по силата на обстоятелствена проверка,но ответната община чрез 1 район „Студентски“ отказала да впише в молбата декларация,че имота не е общински,напротив получила отговор,че е именно такъв по силата на Акт за частна общинска собственост № 1629/14.07.2022 г.

Ето защо моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на гореописания имот по силата на продължило повече от 10 години давностно владение. Претендира разноски.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва иска.

Твърди, че преди да бъде включен в регулацията въпросния имот е бил необлагородена зелена площ, част от доста по-голям терен в това състояние и няма никакви данни в миналото да е бил ползван и по някакъв начин облагородяван,заграждан,засаждан и обработван,т.е. няма никакви доказателства някой да го е владял в посочените граници под каквато и да е форма.

Неоснователен би бил искът на А. Д. Д. и на отделно основание-забрана за придобиване на общински недвижими имоти по давност.

Твърди,че процесния имот е бил държавен имот със земеделско предназначение до 1996 год., а след това е общинска собственост видно от АОС № 1629/ 14.07.2022 г. на СО район „ Студентски“ , предходен АОС № еб/ 15.11.1996 г.), вписан с вх. рег. № 65921, акт . № 119, т ом CLXV, дело № 50276/2022 г. в Служба по вписванията.

Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди разноските по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен АОС № 1629/ 14.07.2022 г. на СО - район „ Студентски, от който е видно,че Поземлен имот с площ 2270 кв. м., попадащ в УПИ XII-2229, за ЖС, кв. 63, м. „Малинова долина" по ЗРП на м. „Малинова долина части 1-ва, ,2-ра,3-та,4-та,5-та и 6-та", одобрен с Решение N2 696 по Протокол N2 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправено с Решение No 851 по Протокол N2117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС и ИПРЗ за кв. 63 и кв. 65, м.

„Малинова долина части 1-vr, одобрено със Заповед № РА-50-929/06.12.2019 г. на Главния архитект на СО, отразен в КККР на гр. София, одобрени със Заповед No РД-18355/23.05.2019 г. на ИД на АГКК, с идентификатор *** е посочен като частна общинска собственост по селото на чл.2,ал.1,т.1 и чл.59,ал.3 от ЗОС.

От представеното удостоверение за наследници от 16.05.2023 г., се установява, че ищцата А. Д. Д. е дъщеря и наследник със сестра си на баща им Д.И.С.,починал на 20.05.2012 год.

От заключението на вещото лице по СТЕ/първоначално и допълнително/, което съдът възприема като обективно се установява ,че със Заповед № РД-50-09-253/ 18.09.1985 г. за пръв път част от имота попада в регулацията на гр.София,като южната по-голяма част от сегашния ПИ *** попада в парцел 1-за спорт, кв. 7. Северната част на имота 2 попада извън регулация.

По сегашния Регулационен план на кв. „Малинова долина", одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007 г. на СОС ПИ *** съставлява северната част от УПИ XI-2229, кв. 63. За кв. 63 и кв. 65 е изработено проекти за изменение на План за регулация и застрояване и План за улична регулация, което предвижда създаване на УПИ XII-2229, кв. 63 в границите на пи ***.

Фактическото положение е на пустеещ имот,без данни облагородяване,частично засипан със земя от изкопи в съседни имоти. за предходно

От показанията на св.В.С./сестра на ищцата/ се установява,че техния баща през 1977 год. е започнал да ползва пустеещо място в местността Малинова долина,което граничило с имот,в който живеели с жена на име Л..Заградил мястото и започнал да го работи,садил зеленчуци и дървета,съседни имоти/градини/ също се работели от други хора. След 2000 год. сестра й А. започнала да ползва въпросн5ия имот,тъй като бащи им вече не може да го гледа.През годините го засявала предимно с люцерна.Имота имал ограда с бодлива тел и дървени колове,докато се гледали зеленчуци , а след това нямал ограда.

Св. И.А. /работещ като специалист при ответника/ установява,че знае местността отдавна, на там незаконно живеели цигани,имало бараки и много боклуци,вкл. нещо като незаконно сметище, никога не е виждал на това място да има градини или нещо подобно.

При така установената фактическа обстановка съдът прима от правна страна следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника,че ищцата е собственик на недвижим имот в гр.София пи силата на общата придобивна давност .

Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Владението следва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.

В случая такова владение не е установено.

На първо място не се установи процесния имот в какъвто и да е момент да е бил обособен на място,с ограда или други маркери.По скоро е факт,че става въпрос за имот,част от по-голям терен бивши земеделски земи,който е бил пустеещ,незаконно населен и застроен с паянтови сгради,ползван и като сметище.Няма доказателства на това място да е обособявана градина,която да е ползвана от бащата на ищцата,а впоследствие и от самата нея.

Показанията в тази насока на св.С. не са годни категорично да установят,че баща й,а после и сестра й са владели имот във въпросната местност.Това е така поради липсата на яснота, къде точно е била твърдяната зеленчукова градина и дали съвпада в границите и площта на претендирания сега имот ПИ ***. Няма яснота и категоричност 3 имота да е ползван непрекъснато от ищцата и праводателя й и това да е имало някакъв демонстрационен израз.На последно място съдът не следва да кредитира тези показания и поради очевидната заинтересованост на свидетеля,предвид факта,че свидетелства за факти, които са в полза за сестра й.

При това положение съдът намира,че ищцата не е установила и доказала твърденията си, да е владяла явно и необезпокоявано ПИ *** по плана на кв. „Малинова долина",гр.София повече от 10 години и това да я е направило собственик на имота по селата на давностно владение.

Ето защо искът следва да се отхвърли.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д., ЕГН ********** против СТОЛИЧНА ОБЩИНА гр.София установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване собственост придобита по силата на давностно владение продължило повече от 10 години върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес на имота: гр. София, район Студентски, м. „ Малинова долина", 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част, с площ от 2270 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор ***, номер по предходен план:

2229, квартал: 63, парцел: XI1-2229.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4