Решение № 1341 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100514121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 15764/16.08.2024 г. СРС, 69 с-в, гр.д.№ 560/2024 г. е отменил като незаконосъобразно дисциплинарното наказание „забележка” на И. Й. Б., наложено й със Заповед № 1503 от 30.11.2023 г. на работодателя „Ай Би Ем България” ЕООД.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Ай Би Ем България” ЕООД с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, нито въведените от него доводи.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушението на трудовата дисциплина се изразява само във факта на неявяване в офиса на работодателя на 04.10.2024 г. и на 11.10.2024 г., без да коментира обстоятелството, че служителят не е уведомил предварително, че на посочените дати ще полага труд от разстояние.Поддържа становище, че изложените в заповед №174/31.03.2022 г. специални правила не 1 дерогират задължението на служителя по чл.8, ал.1 КТ за добросъвестно изпълнение на правата и задълженията му.Съдът не е анализирал и възраженията му срещу представения амбулаторен лист № 86/22.11.2023 г., нито е обсъдил обстоятелството, че в графика за м.10.2023 г. е допусната техническа грешка, изразяваща се в дублиране на датата 08.10.2023 г., което е довело до разминаване на датите 10.10.2023 г. и 11.10.2023 г. съгласно уточнението, направено от ответника в представените по делото писмени бележки.Твърди, че в имейла на И.С. от 25.09.2023 г. изрично е посочено, че екипът, към който принадлежи ищцата, ще работи от офиса в сряда и че ищцата не е оспорила датите, на които съгласно заповедта е извършено нарушението, поради което допуснатата техническа грешка не е довела до грешното възприятие у ищцата, че съгласно графика е следвало да бъде на работа всяка сряда, вкл. и на 04.10.2023 г. и на 11.10.2023 г.Излага доводи, че решението е постановено при липса на мотиви, което представлява съществено процесуално нарушение.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба оспорва същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Твърди, че е съобразила поведението си с разпореждането на работодателя по т.3 от заповед № 174/31.03.2022 г. на работодателя и че от представените работни графици е установено, че за 11.10.2023 г. й е било отредено да работи от вкъщи, поради което и на самостоятелно основание твърдението същата да е нарушила трудовата дисциплина, като не е полагала труд за посочения ден от офиса на работодателя, е неоснователно.Твърди, че отсъствието й от офиса не е довело до смущаване на работния процес и не са настъпили други неблагоприятни последици за работодателя и че тя добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения съгласно чл.8, ал.2 КТ и работодателят е приложил дискриминационен стандарт, злоупотребил е с правата си по налагане на дисциплинарно наказание.Излага доводи, че поведението й не е от порядъка и с тежест да обоснове налагането на дисциплинарно наказание „забележка“.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.357 вр. чл.188, т.1 КТ.Ищцата- И. Й. Б. твърди, че с ответника е в трудово правоотношение за длъжността „мениджър проекти“.На 01.12.2023 г. й е връчена заповед № 1503/30.11.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ за неизпълнение на трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение.Ищцата оспорва заповедта като незаконосъобразна поради нарушаване на разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ, чл.195, ал.1 КТ и чл.189 КТ.Оспорва да е извършила описаните в заповедта нарушения и твърди, че е изпълнила трудовите си задължения и че се е съобразила с правилата на работодателя в случай на заболяване на служител о т Covid-19 или при негов контакт със заболели от вирусни заразни заболявания, да не посещава работните помещения на работодателя и да премине на работа от разстояние, без да е необходимо изрично разрешение за това, а напротив-подобно поведение на даден служител се вменява като негово задължение от работодателя.Твърди, че в периода 01.10.2023 г.15.10.2023 г. е била в контакт с лица от домашните й /семейството й/, тестово установени с Covid-19, поради което за този период й е било вменено от работодателя задължение да не посещава работните му помещения, а напротив-да изпълнява трудовите си функции от разстояние, което влиза в противоречие с действията на работодателя по налагане на дисциплинарно наказание с аргумент за неправилно нейно дистанционно полагане на труд.Излага твърдения за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл.8, ал.2 КТ.Моли съда да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът- „Ай Би Ем България” ЕООД оспорва иска.Твърди, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ.Твърди, че е извършила описаните в заповедта нарушения, тъй като на не се е явила на работа в офиса на 04.10.2023 г. и на 11.10.2023 г., с което е нарушила графика за работа от разстояние, което поведение представлява неизпълнение на трудови задължения съгласно Споразумение и Процедура за работа от разстояние.Твърди, че представеният амбулаторен лист не отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание.Поддържа становище, че при налагане на наказанието е отчел тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, както и обстоятелството, че на ищцата не са налагани други дисциплинарни наказания.

3

Между страните не се спори, а и от представения индивидуален трудов договор № 2348/18.10.2016 г. е установено, че същите са били в трудово правоотношение за длъжността „мениджър, проекти“.

Със заповед № 1503/30.11.2023 г. на работодателя, връчена на 01.12.2023 г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че в нарушение на подписаното от служителя Споразумение за работа от разстояние и Процедурата за работа от разстояние на „Ай Би Ем България“ ищцата не е изпълнила задължението си да се явява на работа в помещенията на работодателя в определените й дни за работа от офиса съгласно утвърдения график за работа от разстояние.Конкретно е установено, че без да е получила изрично разрешение, както и без да е уведомила предварително прекия си ръководител, ищцата не се е явила на работа в офиса на работодателя на 04.10.2023 г. и на 11.10.2023 г., което представлява нарушение по чл.187, ал.1, т.10 КТ.

По делото е представена заповед № 174/31.03.2022 г. на „Ай Би Ем България” ЕООД, с която се въвеждат се въвеждат задължителни мерки за опазване на здравето и безопасността на служителите, като е разпоредено всички служители, които смятат, че може да са били изложени на контакт със случай на COVID-19, или за които такъв контакт е официално потвърден, да посетят посочената интернет страница за информация какви действия следва да предприемат.За служители, които имат положителен случай на COVID-19 в домакинството си, се забранява да работят от помещенията на работодателя или да посещават помещенията на работодателя по други причини.В тези случаи служителите следва да работят от разстояние при спазване на изискванията, предвидени в КТ или ако здравословното им състояние не позволява това-да ползват отпуск при временна нетрудоспособност.

По делото е представен амбулаторен лист № 86/22.11.2023 г., издаден от ДКЦ „Д-р Грийнберг“, в който е посочено, че при И. Б. е тестово установено вирусно заболяване с Covid 19, клинично изявено на 01.10.2023 г., като е наложена карантина с обхват до 15.10.2023 г. , проведена по местоживеене. Не е издаден болничен лист за временна неработоспособност.В документа като диагноза е посочено контактност във фамилията с Covid 19.

С писмо от 31.10.2023 г. работодателят е поканил ищцата в 3-дневен срок от получаването му да даде писмени обяснения по чл.193 КТ за това, че на 04.10.2023 г. и на 11.10.2023 г. не се е явила на работа в офиса.

4

С имейл от 09.11.2023 г. ищцата е заявила, че не е получавала Споразумение за работа от разстояние, както и че членовете на семейството й са били засегнати от Covid и за да не разпространява това заболяване сред колегите си е уведомила своя ръководител, че не трябва да идва в офиса вкл. в дните 04.10.2023 г. и 11.10.2023 г.

С писмо от 20.11.2023 г. работодателят повторно е поискал обяснения от ищцата за посоченото дисциплинарно нарушение.

В имейл от 22.11.2023 г. ищцата е уведомила работодателя, че за първи път е получила в офиса на дружеството Процедурата за работа от разстояние.

В имейл от 13.11.2023 г. Е.К.-ръководител на Ти Ел Ес Бизнес Съпорт е заявил, че И. е потвърдил, че не е получавал уведомление от И. за 04 и 11 октомври, че поради заболяване не трябва да идва в офиса.

С имейл от 28.11.2023 г. работодателят е поискал от ищцата представяне на предписание от РЗИ за поставянето й под карантина за периода 01.-15.10 октомври.

В представеното Споразумение за работа от разстояние, връчено на ищцата на 30.03.2023 г. е посочено, че служителят е удостоверил, че е прочел и приема Процедурата за работа от разстояние.В т.1.5.9. и 1.5.10. от цитирания документ е посочено, че когато по изключение бъде изискано от работодателя или от преките ръководители поради административни или бизнес нужди, служителите посещават и работят от офиса на дружеството дори и в дни, в които е планирано да работят от разстояние съгласно графика за работа от разстояние, съобщен от прекия ръководител.Служителите са длъжни да посещават помещенията /офиса/ на работодателя извън дните на работа от разстояние, посочени в графика за работа от разстояние, или когато това се налага по изключение поради административни или бизнес нужди.Неизпълнението на това задължение е дисциплинарно нарушение и може да доведе до дисциплинарно наказание.

Видно от представения график за работа от дома за м.10.2023 г. на ищцата е определено на 04.10.2023 г. да работи в офиса на дружеството, а на 11.10.2023 г.-от дома.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да уважи иска първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е спазила 5 предписанията на работодателя по заповед № 174/31.03.2022 г., съгласно която достатъчно основание за изпълнение на трудовите задължения от вкъщи е било дори само съмнение относно контакт със запазен от Covid 19, а не и представянето на официален документ-уведомление за поставяне под карантина.Съдът се е позовал и на безспорния факт, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения от дома, както и че съгласно представения график на 11.10.2023 г. ищцата не е имала задължение за явяване в офис на работодателя.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при постановяване на решението да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение за длъжността „мениджър проекти“.

Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на атакуваната заповед са спазени разпоредбите на чл.193 КТ и чл.195, ал.1 КТ, спазени са и преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ.