Определение № 3136 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3136 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002901781 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Алгара Билд „ ЕООД против решение № 1408/11.03.2024 г. по гр.д.№ 7356/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.04.2023 г. по гр. д. № 54475/2022 г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от „Дока Строй„ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск и е признато за установено вземане на ищеца от касатора – ответник, на основание договор за цесия от 28.10.2021 г., с цедент „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД, от дължимо от ответника възнаграждение за изпълнени от цедента СМР, в размер на 22 315, 05 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до погасяване на задължението. Касаторът оспорва въззивното решение, като недопустимо, в евентуалност като неправилно, на основание всички пороци, визирани в чл. 281, т.3 ГПК. Недопустимост обосновава с обстоятелството, че договорът за цесия е нищожен, поради липса на предмет. За последното се обосновава с факта на упоменат, в клаузи от същия, носител на вземанията, различен от

„Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД субект – Община

Перник. Доколкото вземане на това дружество от Община Перник не съществува, то цесията се явява лишена от предмет и като такава нищожна.

Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и в цялост доказателствата по делото, което, ако би сторил, би достигнал до различни правни изводи. Намира за неправилно ирелевирането от съда значението на неконкретизирането, в издадената фактура № 398/10.10.2019 г. , на видовете изпълнени СМР, с обем и единична цена, както и липсата на двустранно подписан от страните протокол за приемане на работата, остойностена с тази фактура. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът дължи пълно и главно доказване изпълнението на възложената на цедента му 1

- „Инженеринг ВАС Строй“ ЕООД работа, от възложителя „Алгара Билд„ ЕООД, в съответствие с уговорените обеми и срок. Такова пълно и главно доказване касаторът не счита проведено по делото. Намира за неоснователен извода на съда, че с осчетоводяване на процесните 4 фактури, при всяка от страните по правоотношението – възложителя „Ангара Билд„ ЕООД и изпълнителя „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД - при това им конкретно съдържание, е налице признание за съществуване на вземането от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР на обект Винарски комплекс „AYA WINE GALLERY“ в с. Хърсово, община Сандански. Касаторът акцентира на обстоятелството, че процесната фактура № 398/10.10.2019г. не е окончателна фактура / последна фактура по изпълнение на възложеното /, респ. не се касае за изцяло завършен обект, за да би могло да се определи дължимото възнаграждение, съгласно единични цени и реално заложени количества по видове работи. Поради това намира, че цитираната от съда практика на касационна инстанция, относно значението на осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит по същата, е неприложима в случая. Оспорва съображенията на съда, за изискуемост на пълния размер на възнаграждението, т.е. и на сумата, припадаща се на уговорените гаранции за добро изпълнение. Намира неподкрепен от доказателства по делото извода на съда, за липса на забавено изпълнение и на предявено от възложителя възражение за недостатъци в изпълненото. Не са представени доказателства за съществуването на констативен протокол № 4, кореспондиращ на оспорената фактура № 398/10.10.2019г., нито за предадени на възложителя доказателства, съгласно чл. 10.10 от сключения договор. Страната намира събраните свидетелски показания в нарушение на чл. 164, ал. 3 ГПК, с оглед стойността на възложеното, отделно намира същите за вътрешно противоречиви и нелогични. Позовава се и на неизискуемост на вземането, предвид несъобщена на длъжника - ответник цесия от кредитора - „Инженеринг ВАС Строй „ ЕООД.

Ответната страна – „Дока строй„ ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиран правен въпрос, относим към решаващите изводи на въззивния акт, а и поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий, тъй като въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора, в обосноваване на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, практика на касационна инстанция, при посочена и допълнителна относима такава .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи на страната, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „Дока строй„ЕООД основава вземането си към ответника на основание договор за цесия от 28.10.2021 г., с който твърди прехвърлени му вземания на цедента

„Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР, по сключен с възложител „Алгара Билд „ 2

ЕООД договор от 22.04.2019 г., като видовете работи са индивидуализирани,вкл. по обем и цена, в приложение към договора.Претендира се възнаграждение по 4 фактури, като се твърди частично плащане по всяка от тях, съответно останал неразплатен остатък , в общ размер от 22 315,05 лева. Договорът е с ориентировъчна стойност и не се твърди изпълнен изцяло, респ. се претендира възнаграждение за частично изпълнено, доколкото предвижда и дължими междинни плащания – чл. 3.1 , пар. втори. В същата клауза , междинните плащания са предпоставени от изготвянето на двустранни констативни протоколи, с които изпълнителят актува реално извършената работа през изминалия период / на всеки петнадесет дни от изпълнението на договора /,а възложителят я приема, като я проверява в присъствие на изпълнителя. В срок от 7 дни след подписването на двустранния констативен протокол и издаване на фактура, възложителят заплаща конкретното междинно плащане. С оглед отговора на исковата молба, ищецът е уточнил, че са съставени три двустранно подписани протокола, а съставеният от него четвърти, на който кореспондира фактура № 398/10.10.2019 г., е предаден на възложителя, но останал неподписан и невърнат му, поради което не може да го представи. Ищецът, обаче, се позовава на изрично признание на ответника за остатъчните му задължения по посочените в исковата молба 4 фактури, с изрично потвърдително писмо, с оглед изготвянето на ГФО за 2020 г. / стр. 29 по номерацията на първоинстанционното дело /, както и предвид осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника – възложител и ползван по същите данъчен кредит.

Ответникът – „ Алгара Билд „ ООД – оспорва иска, като твърди , че изключая вземането по фактура № 398/10.10.2019 г. ,вземанията по останалите фактури са разплатени. Оспорва задължение по фактура № 398/10.10.2019г., поради липса на двустранно подписан от страните констативен протокол, предвид което намира недоказано изпълнение на СМР, на посочената във фактурата стойност. Като съпоставя общо платената от него до момента сума от 169 660,69 лева с ДДС , спрямо тази , изводима от двустранно подписани протоколи за приета работа - 144 276,86 лева с ДДС, ответникът обосновава не само възражение за недължимо възнаграждение , поради неизпълнени СМР, но и надплатено такова , платено без основание. В отговора на исковата молба ответникът изрично се позовава на фигуриращ в клаузи от договора за цесия носител на цедираните вземания - Община Перник. В тази връзка, с допълнителната искова молба е представен от ищеца анекс от 02.11.2021 г., с който страните по договора за цесия са се споразумели за отстраняване на допуснати в текста му технически грешки - в чл.1.3 и чл. 3.2 ,в смисъл, че и тези разпоредби, идентично с останалия текст на договора за цесия, касаят цедента „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД и прехвърлени вземания на същия, описани в т.1.1 от договора за цесия, в който член са изрично описани именно процесните фактури.

Приетата по делото СИЕ е установила, че процесните фактури са осчетоводени от ответника „Алгара Билд„ ЕООД – включени в дневника за покупки по ДДС, в подадена справка – декларация по ДДС и е ползван 3 данъчен кредит по същите. По аналитичен регистър на сметка 401 Доставчици – партида „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД, вещото лице е установило, че се води салдо, в общ размер от 22 315, 06 лева – непогасено задължение на „Алгара Билд„ ЕООД към „Инженеринг ВАС Строй „ ЕООД. При разпит в открито заседание от 20.03.2023 г., вещото лице е потвърдило, че тази сума инкорпорира и припадащите се суми за гаранция от 7 % върху стойността по всяка фактура.

По делото е разпитан, като свидетел, служител на „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД , работил на процесния обект в с. Хърсово, който споделя обстоятелства, относно реда за помесечното отчитане на изпълнени СМР, потвърждава изготвянето на 4 констативни протокола за предаването им, от които само първите три – подписани от възложителя, а четвъртият – невърнат, по неизвестна му причина. Посочва, че този протокол касае изпълнението на кофраж, монтаж на армировка и полагане на бетон, които работи са приключили до края на м. септември 2019 г.. Не му е известно възложителят да е противопоставял каквито и да било възражения по изпълнението на СМР.

Първоинстанционният съд е уважил иска, като е акцентирал на обстоятелството, че с отговора на исковата молба изобщо не са наведени възражения за неточно изпълнение на работата, а недължимост на възнаграждението за съответния междинен етап се обосновава с липсата на двустранно подписан констативен протокол за приемането й от възложителя.

Приемане, обаче, въззивният съд е счел установено с факта на осчетоводяване на вземанията по процесните 4 фактури в счетоводството на ответното дружество и ползването на данъчен кредит по същите. След приемане на работата, възложителят не може да откаже плащане под предлог, че са приложими други цени на предоставените услуги – арг. от чл. 264 ЗЗД. Съдът е приел, че договора за цесия легитимира ищеца, като носител на вземането и длъжникът е уведомен за същата / на 04.11.2021 г./, което обстоятелство по начало не е оспорил в преклузивния за това срок. Преди всичко, обаче, съдът посочва, че уведомяването е от значение единствено да защити длъжника, в случай на междувременно изпълнение в полза на цедента, което ще следва да се зачете с погасителен за задължението му ефект, в случай че не е бил уведомен за цесията до момента на плащането.

Въззивният съд е потвърдил правния резултат по идентични съображения - осчетоводяване на процесните фактури от ответното дружество, в качеството на признание за задълженията по тях, с оглед което е без значение липсата на двустранно изготвен между страните констативен протокол № 4. Отделно съдът е изложил мотиви, че предаване на изпълненото по този протокол и приемането му от възложителя се установява от свидетелските показания на Йордан Кацарски. Забраната по чл. 164, ал. 1 ,т.

3 ГПК съдът е счел неотносима към конкретно установяваните с показанията факти, тъй като с тях не се установява сключването на договор на стойност над 5 000 лева, а изпълнение на възложената работа по сключен договор за изработка. Съдът е приел, че след като ответникът не е противопоставил възлажение за некачествено изпълнение, а доказателствената тежест в тази насока е била негова, следва да намери 4 приложение презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД относно изпълненото. Съдът е счел, че и сумите, определени като гаранция за изпълнението, подлежат на плащане, т.е. са изискуеми, тъй като ответникът не е противопоставил възражение за недостатъци или забавено изпълнение. Приел е, че в хода на производството ответното дружество е било уведомено за цесията / с получаване на уведомлението , като приложение към исковата молба /, който факт, на основание чл. 235, ал.3 ГПК , следва да бъде съобразен . Обосновал е неоснователност на възражението на ответника за нищожност на договора за цесия, като е приел, че същият достатъчно ясно индивидуализира прехвърляните вземания – с размер, основание и длъжника по тях, като представеният анекс е допустим способ за отстраняване на очевидните технически грешки в текста на договора за цесия. Споделил е довода на първоинстанционният съд, че уведомяването на длъжника по начало не е елемент от фактическия състав на цесията и не обуславя настъпване изискуемостта на цедираното вземане. Изисксуемостта се определя единствено от уговореното по правоотношението между цедента и неговия длъжник .