Решение № 3152 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100506098 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.02.2021г., постановено по гр. дело № 7017/2020г. по описа на СРС, І ГО, 34 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С. И. И. срещу "А.А." АД иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Евопейския парламент и на Съвета, вр. с чл. 82 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата от 200 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № OS 796/14.10.2015г., ведно със законната лихва от 12.10.2018г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата. Ответникът "А.А." АД е осъден да заплати на ищцата С. И. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 300 лв., както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на СРС, сумата от 50 лв. – заплатена държавна такса за производството пред СРС.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника "А.А." АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приложил материалния закон, относно погасителната давност при искове за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004г., тъй като, за заплащане на обезщетение при неизпълнение на договора за въздушен транспорт, е приложена нормата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Според въззивника, така направеният извод противоречи на действащата нормативна уредба и по – специално на Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, който урежда обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Република България, в това число и правото за предявяване на иск свързано с договорите за въздушен превоз. Според него, правилата на ЗГВ се явяват специални спрямо общите правила, каквито са правилата на ЗЗД.

Според „А.А.“ АД в Регламент (ЕО) 261/2004г. не е определен давностен срок за предявяване на искове за обезщетение при отмяна на полет, респектовно при отказан достъп 1 до борда, поради което с решение на Съда (трети състав) от 22.12.2012г. по преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona, Spain – Joan Cuodrench More/ Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Европейският съд е определил, че Регламент (ЕО) 261/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от Регламента обезщетение, се определят съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.

Според въззивника СРС е следвало да съобрази по – кратка погасителна давност от две години, тъй като според чл. 135 ЗГВ по искове свързани с изпълнение на договори за международни превози с въздухоплавателно средство и тази по – кратка погасителна давност, следва да се прилага и при искове по Регламент (ЕО) 261/2004г. На следващо място „А.А.“ АД твърди, че в България е в сила Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международен въздушен превоз. Според чл. 35 от Конвенцията, правото на обезщетение се погасява, ако не бъде заведен иск в срок от две години, считано от датата на пристигане в местоназначението или от датата, на която въздухоплавателното средство с трябвало да пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен, поради което моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част.

Ответницата по жалбата С. И. И. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано, а жалбата неоснователна. Счита, че неоснователно е позоваването на предвидената в чл. 135 ЗГВ и в Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, кратка погасителна давност. Поддържа, че отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ в относимата към настоящото дело редакция, както изрично е прието в решение от 06.04.2021г. по в.гр.д. № 346/2020г. на СРС. По тази причина сочи, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че в случая в приложима тригодишната давност по чл. 111, ал. 1, б. „б“ ЗЗД и към момента на подаване на исковата молба, този срок не е изтекъл.

Счита, че е несъстоятелно позоваването на ответника на предвидения в Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз давностен срок за завеждане на дела. Посочената конвенция може да бъде приложена само в случаите, които не попадат в обхвата на правото на ЕС. Посочва, че при наличието на изрична уредба на правото на обезщетение при закъснял полет, каквато съдържа Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснения на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) 295/91, предимство при решаване на спора по делото има правото на общността, а конвенцията е неприложима.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.

82 ЗЗД, с който се претендира осъждане на „А.А.“ АД за сумата от 200 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № OS 796/14.10.2015г., ведно със законната лихва от 12.10.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната 2 жалба е необходимо да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл. 5 - 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че „А.А.“ АД се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б. " от Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По отправеното преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С402/2007 и С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на пристигане о разписание/.

Доколкото в частност е несъмнено, че процесният полет е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, то ищцата се легитимира като кредитор на вземане по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента в размер на 250 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищцата действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.02.2021г., постановено по гр. дело № 7017/2020г. по описа на СРС, І ГО, 34 с-в, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „А.А.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Австрия, със седалище и адрес на управление: Австрия, Виена, Аерогара Виена, офис парк 2, чрез търговското си представителство в България, вписано в Търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София.ул. „****, Софарма Бизнес Тауърс, сграда ****, да заплати на С. И.

И., с ЕГН ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4