Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 120723 от 26.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23583/2024
Вид
Разпореждане № 120723
Подписан
26.08.2024
В сила
26.08.2024
Състав
Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 120723 гр. София, 26.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110123583 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Т. Митев срещу „Кроз“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от общо 1602,18 лева, представляваща законна лихва за периода от 05.10.2016г. до 22.04.2024г. върху главница от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с Решение № 483923 от 10.09.2018г. по гр.д. № 56689/2016г. по описа на СРС и Решение № 511 от 20.01.2020г. по в.гр.д. № 1388/2019г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, както и за заплащане на мораторна лихва в размер на по 1,27 лева на ден за периода от датата на исковата молба по настоящото дело – 22.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и молбата-уточнение към нея са развити съображения, че с цитираните по-горе решения ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В настоящото производство предявява претенция за присъждане на законната лихва върху тази главница, която лихва е както следва – от 05.10.2016г. /датата на предявяване на иска за обезщетение/ до 21.04.2021г.

/датата на влизане в сила на решението по него/ лихвата е в размер на 922,22 лева, а от 22.04.2021г. до 22.04.2024г. /датата на исковата молба по настоящото дело/ лихвата е в размер на 679,96 лева. Тоест общият размер на лихвата за периода от 05.10.2016г. до 22.04.2024г. е 1602,18 лева. Ищецът заявява, че също така претендира и лихви до изплащането на главницата, когато и да е то, така както би било изписано при съдебно решение с присъдени лихви към главницата.

Съдът, като съобрази изложените в исковата молба и молбата-уточнение съображения, намира, че предявената претенция е процесуално недопустима в частта, с която се иска присъждане на лихва за периода от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело до окончателното изплащане на главницата.

Искането за присъждане на законната лихва върху претендирана главница до нейното окончателно изплащане представлява искане по чл. 214, ал. 2 ГПК за прибавяне на изтеклите лихви след предявяването на иска за главницата. То може да бъде направено само до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция в производството, в което се разглежда иска за присъждане на главницата /в този смисъл Решение № 474/12 от 14.01.2013г. на ВКС по гр.д. № 1499/2011г., I V г.о., ГК/. Ако такова искане не е било направено своевременно в производството по иска за главница, ищецът може да предяви в самостоятелно производство иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимата мораторна лихва, но само за изтекъл период от време – т.е. най-късно до датата на подаване на исковата молба. Както е изяснено в съдебната практика /Решение № 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.

1 д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 145а от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 531/2009 г., II т. о., ТК/, при наведени в исковата молба твърдения, че вземането за обезщетение за забава не е изискуемо и предстои да стане такова в зависимост от поведението на ответника – дали и кога ще заплати главницата, предявеният иск е процесуално недопустим и не подлежи на разглеждане.

Ето защо на разглеждане в настоящото производство подлежи единствено искът за присъждане на вече изтекла лихва за периода от 05.10.2016г. до 22.04.2024г., а в частта, с която се иска присъждане на лихва след датата на исковата молба по настоящото дело /22.04.2024г./ до окончателното изплащане на главницата, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от К. Т. Митев срещу „Кроз“ АД В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело /22.04.2024г./ до окончателното изплащане на присъдената в предходното съдебно производство главница.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2