Решение № 6438 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6438 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100507298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Н. Б. Н. срещу решение № 7317/24.04.2025 г. по гр.д. № 53065/2024 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл.

ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 4667,33 лв., представляваща цена за предоставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ********, аб. № 261306, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2024 г., до погасяването.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че по делото не е доказано да е предоставена топлинна услуга с цена в размер на присъдената сума, като оспорва доказателствената стойност на приетите в тази връзка доказателства.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

1

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. Б. Н. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

4667,33 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ********, аб. № 261306, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до погасяването; сумата в размер на 846,71 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г.

Искът за главница е уважен изцяло, а искът за мораторна лихва – отхвърлен.

Решението на СРС е обжалвано само от ответника в частта, с която искът за главница е уважен.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно в обжалваната част.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Основният довод за неправилност на решението, изложен във въззивната жалба, е, че според въззивника по делото не е доказано да е предоставена топлинна услуга с цена в размер на присъдената сума.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, цената за топлинна енергия в процесния имот е начислена въз основата на ежемесечни отчети по общия топломер в СЕС, като дяловото разпределение е извършено от дружеството при спазване на действащата нормативна уредба. Общият топломер в процесния период е бил годно за търговско измерване средство, като са извършвани регулярни проверки през нормативно определения двугодишен срок.

Сумите за топлинна енергия за процесния период в технически аспект (методология, алгоритъм) са начислени съобразно изискванията на действащата нормативна уредба.

В заключението освен това е посочено какво е количеството на потребената топлинна енергия за отделните периоди и по компоненти.

2

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимата цена за потребената топлинна енергия, посочена по периоди и по компоненти в заключението на съдебно-техническата експертиза, е в размер на 4667,33 лв.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7317/24.04.2025 г. по гр.д. № 53065/2024 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД, че Н. Б. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 4667,33 лв., представляваща цена за предоставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ********, аб. № 261306, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2024 г., до погасяването

ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4