Решение № 35 от 04.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Кюстендил, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

В. Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Диана Д. Лесичка като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 12606/27.10.2025 г., депозирана от В. П.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, като майка и законен представител на В. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. О., със служебен адрес:******, насочена против Решение № *** от ********** г., постановено по гр.д. № ***/**** г. по описа на Районен съд – *******.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която ******* районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от В. П. Д., като законен представител на малолетното дете В. С. Г., иск с правно основание чл.143 вр. чл.141 от СК, за заплащане на месечна издръжка от С. К. Г. на В. С. Г., чрез неговата майка В. П.

Д., платима по банкова сметка на майката до десето число на текущия месец, считано от 09.05.2025 г., ведно със законната лихва за всяко евентуално закъснение, за разликата от присъдените 300 лева до претендираните 400 лева.

Решението в обжалваната част се приема за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

На първо място порочността на решението се свързва с допуснати от първонистанционния съд процесуални нарушения, свързани с неизготвянето на доклад по делото, недопускане на релевантни за спора доказателствени искания, както и неизготвянето на социален доклад от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“, което според въззивника е довело до ограничаване на 1 неговите права и интереси.

Акцентира се на липсата на изложени мотиви от страна на решаващия съд относно анализа на нуждите на детето, респ. данни за възможността ответника да заплаща издръжка.

Според въззивника останало недоказано твърдението на процесуалния представител на ответната страна, че ответника имал алиментно задължение и към друго негово дете, което обстоятелство съдът съобразил при постановяване на решението.

Посочва се, че грижите за детето след фактическата раздяла на родителите са поети изцяло от майката. Същото към момента било ученик в първи клас и съответно разходите по неговото отглеждане значително нараснали. Поради поведенчески проблеми и затруднения в комуникацията се налагали занимания със специалисти – психолози и логопеди, което също било свързано със значителни разходи – таксата за един месец при една от организациите за логопед и психолог била 320 лева.

Предстояли консултации и с други специалист за постигане на оптимален резултат, както и пътувания извън областта. Всичко това било свързано както с финансов, така и с личностен ресурс, за което на ответника не можело да се разчита.

Ето защо присъденият с решението размер на месечна издръжка от 300 лева се приема за крайно недостатъчен с оглед нуждите на детето, както и с неговите специални потребности.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на месечна издръжка в пълния претендиран размер от 400 лева, както и присъждане изцяло на сторените в производството деловодни разноски.

С въззивната жалба, с оглед посочените процесуални нарушения на първостепенния съд, е заявено искане за допускане на доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК, а именно: допускане до разпит на двама свидетели, които ще свидетелстват относно изнесените в исковата молба обстоятелства, за изискване и изготвяне на социален доклад и задължаване на ответника да представи удостоверение за получаваните от него доходи, както и справка за имотното му състояние.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, а представителят на въззиваемата страна сочи, че има готовност да заплаща 350 лв. месечна издръжка на детето и предлага спогодба в т.см., но страните не достигнаха до съгласие в тази посока.

Настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че В. С. Г. е роден на******** г., с ЕГН **********, а негови родители са В. П. Д. с ЕГН ********** и С.

К. Г. с ЕГН ********** – спр. Удостоверение за раждане № *******, издадено от Община – ***** въз основа на Акт за раждане № ****/********** г.

Не се спори по делото, че детето е записано в първи клас за учебната 2025/2026 г. и учи в ОУ „********“ – гр. ******. В т.см. са и данните в приобщения към делото доклад, изготвен по искане на въззивния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд началник отдел „Закрила на детото“ В.В. – допълва, че при извършената проверка се установило, че детето видимо има нужда от ползването на социална услуга. Майката споделила, че до скоро са ползвали 2 такава, но в момента финансово била затруднена и поради тази причина преустановила ползването й и искала по-висока издръжка, за да може да осигури психолог и логопед.

Сочи, че детето има затруднения с адаптацията в първи клас, отделно от това имало говорни нарушения, заради което ползването на подкрепа било нужно.

Изяснено е още, че детето е ползвало социална услуга – логопед и психолог, видно от приложена към първоинстанционното производство Фактура от 14.04.2025 г., като за ползваните услуги от посочения вид тя е заплатила 320 лв. за м. април 2025 г.

Необходимостта от специални грижи и ползване на допълнителна психологическа помощ е установена с приобщената психолого-логопедична характеристика на л. 5 от делото на **, с която е изяснено, че с детето трябва да се работи в посока стимулиране на социо-комуникативното, говорното и котгитивното развитие. Насрещната по спора страна не е оспорила тези обстоятелства.

Приобщени са и множество касови бележки на л. 8 – 11 от делото, удостоверяващи сторени разходи за гориво, облекло и лекарства.

В хода на производството се установи, че родителите са в активна трудоспособна възраст, като няма данни за установени техни хронични заболявания, които да налагат допълнителни разходи или да им пречат да полагат труд за реализиране на доходи.

Видно от приобщеното удостоверение за раждане на л. 19 от делото ответникът има още едно малолетно дете, родено на ******** г., на което плаща месечна издръжка в размер на 300 лв. – спр. доказателствата на л.34-36 от делото.

Ангажирани са доказателства пред въззивната инстанция, че понастоящем бащата има доходи от трудово правоотношение в среден месечен брутен размер от ******* лв., респ. ******* лв. среден нетен размер. Той притежава и лек автомобил, както и жилище, видно от приетите пред въззивния съд писмени доказателства на л.31-32 от делото. Приобщени са платежни документи, удостоверяващи платени суми за издръжка на настоящия ищец в размер на 240 лв., в т.ч. за времето януари 2025 г. – януари 2026 г. Посочените писмени документи следва да бъдат ценени при условията на чл. 235 от ГПК.

Досежно доходите на майката също са събрани писмени доказателства, които установяват месечен доход, според представеното удостоверение на л. 6 от делото на ДРС, в среден брутен размер от ******* лв.

В хода на производството пред въззивния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В. И. Д. – баба на детето по майчина линия, които дават представа за потребностите на детето.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в атакуваната част, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо.

По правилността на решението:

Охранявайки интересите на децата законодателят е въздигнал като основно 3 задължение на родителите с нормата на чл. 125, ал. 1 от СК грижата за тях, като е предвидил, че те са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално им развитие, за тяхното образование, лични и имуществени интереси.

Конкретно изражение на тази грижа е и даването на издръжка. Задължението за това, до навършване на пълнолетие, възниква за родителите с факта на раждането, като съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от СК, ги следва независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно и за това е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". Определяйки размера й съдът не е обвързан от максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да я определи в интерес на детето и съобразно доходите на родителя - спр.чл. 142, л. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Наред с това, следва да се посочи, че родителската отговорност за издръжка не отпада с факта на раздялата между родителите.

При тези основни правила и регламенти установено е в случая, че детето В. не е навършило пълнолетие, че е ученик в първи клас, както и че има говорни и комуникативни затруднения, които налагат разходи, над обичайните за издръжката на дете на същата възраст. В т.см. са и показанията на свидетеля Д., която сочи, че има непосредствени впечатления от живота на детето, т.к. споделят един дом. Та твърди, че детето било на две години, когато родителите му се разделили. Сега било на 7 години, но след раздялата на родителите таткото не участвал в грижите за него, а плащал издръжка по банков път. Това било всичко, което правел – нито питал, нито се интересувал. Заявява, че самата тя помага много на дъщеря си и внука си. Когато майката била на работа, полагала грижи за него, тъй като била пенсионерка. Детето го водели на логопед, защото имало проблем с говора и със словореда. Водили го и на психолог в гр. ******, в гр. ****** и най-много в гр. ******. То имало малко проблем и с общуването, срамежлив бил. Имало някакъв страх от оставяне. Такива му били проблемите, по-скоро психични. Много бил тихичък и кротичък. Ходел на училище в първи клас и с материала се справял добре. С общуването с децата имало проблем.

Сега пак мислели да го запишат в гр. ****** на психолог и логопед, защото забелязали подобрение след работата със специалистите. Работата с психолога в гр. ***** и гр.

***** я плащали, а в гр. ****** била безплатна. Средствата, които били нужни за първи клас подсигурили. Водели детето и на уроци по английски език, които заплащали. Закупували му всички нужно, вкл. разнообразна храна, образователни игри, таблети, телевизор. Детето ползвало и интернет вкъщи, за което също плащали.

По-особени разходи, освен храната, били и дрехите, защото то бързо ги израствало.

Дадените сведения от свидетеля Д. не могат да бъдат игнорирани, доколкото не са опровергани от останалите доказателства по делото, поради което може да се приеме, че издръжката му възлиза приблизително на сумата от около 650 лв. Посоченият общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, заради което този съдебен състав приема, че ответникът дължи заплащането на издръжка на детето си в размер на по 400,00 лв., най-малкото и защото при равни други условия той разполага с малко поголеми финансови възможности да участва в издръжката му от тези на майката.

Остатъкът, макар и в по-нисък размер, следва да се поеме от нея, т.к. тя полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

4

Разходите на родителите за личната им издръжка не следва да бъдат анализирани детайлно, вкл. и тезата на ответника, че има разходи за плащане на погасителни вноски по кредит, т.к. нуждите на децата, както вече се посочи, са с приоритет. Значимо е обаче обстоятелството, че той има и друго непълнолетно дете, за което плаща издръжка. Ангажиментите за издръжка следва да се съизмерват справедливо между двете деца, но като се отчете и специфичната нужда от допълнителни грижи за В.. Още повече, че според чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. в сила от 3.07.1991 г., на всяко дете се признава правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а родителите имат първостепенна отговорност в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието му. Именно, за да бъде запазен стандартът на живот, осигуряван при съвместното съжителство на родителите им, по-голямата част от нужните им средства за издръжка следва да бъдат осигурени от бащата, чиито финансови възможности, квалификация и трудова реализация, очевидно позволяват това.