Решение № 14647 от 26.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14647 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.КИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110151391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на з срещу з, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 236,13 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 23.12.2018 г. в гр. Благоевград, по ул. „Христо Татарчев“, по вина на водача на лек автомобил с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.06.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 681,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.06.2020 г. до 22.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 35043/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 23.12.2018 г. в гр. Благоевград, по ул. „Христо Татарчев“, водачът на лек автомобил с рег. № , предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено имущество на трето лице – МПС „Ауди А5" с рег. № ,, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 2216,13 лева. Поддържа, че въпреки получена от ответника на покана за сумата в размер на платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 20 лева, ответникът не заплатил дължимото обезщетение, поради което предявява разглежданите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, вида и размера на причинените вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП. Oспорва иска и по размер. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в нарушения на ЗДвП. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица по имуществена застраховка „Каско на МПС от 19.11.2018 г. за МПС „Ауди А5“ с рег. № ,, справка от информационната система на Гаранционен фонд за МПС с рег. № ,, ПКО № 2269 от 20.05.2019 г. и преводно нареждане от 23.05.2019 г., както и двустранен протокол за ПТП от 23.12.2018 г. се установява, че на 23.12.2018 г. в гр.

Благоевград, между водача на МПС „Ауди А5“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС с рег. № ,, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е реализирано ПТП, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото МПС с рег. № , в размер на 2216,13 лева.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 23.12.2018 г., представените и неоспорени уведомление за настъпило застрахователно събитие, доклад по щета, описзаключение, неоспореното и прието заключение на автотехническата експертиза, както и показанията на свидетеля А. К. Е. се установява, че на 23.12.2018 г. в гр. Благоевград, водачът на МПС с рег. № , при движение по ул. „Доктор Христо Татарчев“, преди мост, навлиза в лентата за насрещно движение, при което реализира ПТП с насрещно движещия се по ул. „Доктор Христо Татарчев“ лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ,. Така описаният механизъм се потвърждава от показанията на свидетеля А. Е., който посочва, че се е движел по ул. „Христо Татарчев“ в посока центъра, като преди мостчето при разминаване с насрещно движещото се МПС е настъпило ПТП. Следва да бъде взето предвид изрично заявеното от свидетеля, че другият автомобил не е предприемал никаква маневра, както и заявеното от него, че отразеното в протокола за ПТП е вярно. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП свидетелят Е. изрично е отразил, че е навлязъл с управляваното от него МПС с рег. № , в лентата за насрещно движение, при което е настъпил удар. Не се установява по делото разминаването между двата автомобила да е било затруднено поради наличие на спрели от двете страни на пътното платно автомобили, респ. широчината на пътното платно да е била такава, че да не позволява разминаването на срещуположно движещи се моторни превозни средства. Нещо повече самият свидетел изрично посочва, че към момента на ПТП не е имало спрели отстрани автомобили. Извод в обратен смисъл не следва и от заключението на автотехническата експертиза, от която не се установява пътното платно да е било тясно. Не се установява по делото и водачът на увреденото МПС „Ауди А5“ с рег. № , да е предприел някаква маневра, респ. навлизане в лентата за насрещно движение, което да е довело до настъпване на ПТП. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № , е навлязъл в лентата за насрещно движение непосредствено след крива на завой, поради което водачът на МПС „Ауди А5“ с рег. № , не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като всички увреждания по последното са настъпили в резултата на посочения механизъм на ПТП.

Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото се установява, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена 2 имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС с рег. № ,.

Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС да е виновен, респ. да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като не е осигурил достатъчно странично разстояние между автомобилите при разминаване и не е съобразил поведението си с обстоятелствата на пътната обстановка. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не са представени доказателства, установяващи твърдените от ответника обстоятелства, респ. че именно тези обстоятелства са били причина за настъпването на ПТП.

По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната норма посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл. 19, ал. 1 от Методиката. В същия смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д.

№ 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-Г с-в и др.).

Съгласно заключението на автотехническата експертиза към датата на настъпване на ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация от приблизително една година от датата на първоначалната регистрация, като между страните не се спори, а и събраните доказателства сочат, че процесното МПС е било ремонтирано в оторизиран сервиз. Именно предвид обстоятелството, че се касае за МПС със срок на експлоатация до 3 години, то приложение намират специалните правила на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Вещото лице е определило пазарната стойност на необходимия ремонт за възстановяване на вредите по процесното МПС на сумата в размер на 6820,93 лева. Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане, се налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова е именно в претендирания размер от 2216,13 лева. Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната сума от 20 лева е в обичайния размер за такива. Следователно общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 2236,13 лева в какъвто размер е и претенцията на ищеца, 3 поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.