Решение № 15 от 06.07.2020, Районен съд - Ивайловград

Р

Е

Ш

Е

Н

И

Е

Гр.Ивайловград, 06.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание, на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Т.КИРКОВА при секретаря

Мара

Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №44 по описа за

2019год. и, за да се произнесе взе предвид следното:

В ИРС е постъпила искова молба от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД, ЕИК *********, чрез нейния управител Т И. М., срещу Община Ивайловград - гр.Ивайловград, ул.„България“, № 49, представлявана от Д. Д. О. - кмет на общината.

В молбата се обяснява, че ищецът има качеството на наемател по Договори за наем на земеделска земя, сключени с ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, а именно: а/. ДОГОВОР за наем на земеделска земя от 23.07.2018 год., вписан в службата но вписванията гр. Ивайловград, с Вх. № 318/30.07.2018 год., акт № 65, том I; б/. ДОГОВОР за наем на земеделска земя от 14.09.2017 год., заведен в деловодна програма „Акстър наеми“ под № 3-001472/14.09.2017 год.

Тези договори били сключени на основание чл.37и, ал.12, във връзка с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Към настоящия момент по отношение на същите кметът на Община Ивайловград издал УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО с предизвестие за прекратяване и/или ЗАПОВЕД за прекратяване на наемното правоотношение, а именно: а/. По ДОГОВОР за наем на земеделска земя от 23.07.2018 год. - с УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО, с Изх. № 30-00-755 от 20.11.2018 год. кметът на Община Ивайловград отправил предизвестие за прекратяване на Договора - на основание чл.12, т.7 от ДОГОВОРА - „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“, а по-късно била издадена и ЗАПОВЕД № 547 от 07.12.2018 год. на кмета на Община Ивайловград - Д. О., по силата на която Договорът бил ПРЕКРАТЕН - отново на основание чл.12, т.7 от ДОГОВОРА - „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“. б/. По ДОГОВОР за наем на земеделска земя от 14.09.2017 год. /този път без „предизвестие“/ била издадена ЗАПОВЕД № 494 от 09.11.2018 год. на кмета на Община Ивайловград - Д. О., по силата на която Договорът бил ПРЕКРАТЕН на основание чл.12, т.7 от ДОГОВОРА - „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“.

В цитираното УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО и ЗАПОВЕДИ не се сочило неизпълнение на задълженията от страна на НАЕМАТЕЛЯ нито пък друго релевантно основание, обуславящо прекратяването на договора. Липсвала каквато и да е аргументация по повод „едностранното“ волеизявление на кмета на Община Ивайловград, което правило практически невъзможно да се установи поради каква причина се прекратява договора и дали такава действително съществувала.

Във всички посочени по-горе случаи като основание за прекратяване на ДОГОВОРИТЕ било посочена единствено – „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“. Така формулираното „основание“ представлявало хипотезата на чл.12, т.7 от Договора от 23.07.2018 год. и от Договора от 14.09.2017 год.

Анализът на текста на чл.12 от Договора от 23.07.2018 год. и от Договора от 14.09.2017 год., както и анализът на действащата/приложима нормативна уредба, обаче водели до извода, че същите са в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ, целят неговото заобикаляне и накърняват добрите нрави.

С оглед, на което оспорват действителността на нормата на: чл.12, т.7 от ДОГОВОРА за наем на земеделска земя от 23.07.2018 год., която гласи „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“; чл.12, т.7 от ДОГОВОРА от 14.09.2017 год., която гласи „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“ и считат същата за НИЩОЖНА по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречала на закона, целяла неговото заобикаляне и накърнявала добрите нрави.

Смятат, че предвидената в процесните ДОГОВОРИ разпоредба, обуславяща възможността на кмета на Община Ивайловград да прекрати наемните правоотношения: „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“ очевидно била въведена с единствена цел: да постави в привилегировано положение НАЕМОДАТЕЛЯ. Същата била в явно противоречие със закона и въведена при неговото заобикаляне и накърнявала добрите нрави.

Излагат следните съображения: Касаело се за управление на имоти - публична общинска собственост, при което условията за прекратяване на ДОГОВОРА не зависели от свободната воля на договарящите страни, а били предопределени/разписани в разпоредбите на нормативен акт /ЗСПЗЗ и ЗЗД/.

Както било посочено и в самите ДОГОВОРИ, същите били сключени на основание чл.37и, ал.12, във връзка с чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ - съгласно РЕШЕНИЕ на ОС - Ивайловград и ПРОТОКОЛИ /съставени по реда на чл. 37и, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ/ - за разпределение на пасища, мери и ливади в землищата на с. Плевун, с. Костилково, с. Кондово, с. Долно луково и с. Орешино. С оглед на горното, прекратяването на ДОГОВОРИТЕ можело да бъде извършено само по реда на чл.37л, ал.З от ЗСПЗЗ, а именно: „Договорите за наем и аренда по чл. 37и, ал. 12 могат да се прекратяват или изменят преди изтичането на срока, по искане на ползвателя... Общината прекратява договорите за наем след издаване ни РЕШЕНИЕ на общинската служба по земеделие и изтичане на стопанската година, в която е издадено решението." Въпреки това обаче, в процесните ДОГОВОРИ била предвидена възможност НАЕМОДАТЕЛЯТ да прекрати същите: „едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“.

Нормата чл.12, т.7 от ДОГОВОРИТЕ практически „освобождавала“ НАЕМОДАТЕЛЯ от задължението да посочи конкретно основание за прекратяването на договора и правила очевидно изключение! По своя характер тя се явявала „допълнителна“ и представлявала една допълнителна „гаранция“ за НАЕМОДАТЕЛЯ, че дори при отсъствието на предвидените в ДОГОВОРА основания за прекратяването му, Кметът на Община Ивайловград все пак ще разполага с такава възможност.

Съществуването на чл.12, т.7 /в Договора от 23.07.2018 год. и в Договора от 14.09.2017 год./ не можело да бъде оправдано и с нито една разпоредба на ЗЗД (независимо от факта, че НАРЕДБАТА за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета на 20.12.2017 год. с РЕШЕНИЕ № 149 на ОС-Ивайловград препращала към този закон). Това било така, защото ЗЗД също изключвал възможността за едностранното прекратяване на договор без основание. Дори в разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, която предвиждала възможност за едностранно разваляне на договор било посочено, че „когато длъжникът... не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение... “.

В разпоредбата на чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ изрично било предвидено, че „минималният срок за сключване на договорите за наем или аренда е 5 стопански години“. Законодателят съобразил факта, че в много случаи НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставял ползването на земеделските земи и с предназначение за директно подпомагане при кандидатстване по различните схеми и мерки за подпомагане на земеделски стопани, базирани на площ. Конкретният случай също бил такъв - видно от самите ДОГОВОРИ.

Във връзка с горното, молят съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 12, т.7 от ДОГОВОРА от 23.07.2018 год. и от ДОГОВОРА от 14.09.2017 год. - и двете идентични по смисъл и съдържание и предвиждащи възможност за прекратяване на наемните правоотношения „Едностранно от НАЕМОДАТЕЛЯ без предизвестие“.

Претендират сторените съдебни и деловодни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от

ГПК е получен отговор на исковата молба от ответника. Считат, че същата е неоснователна затова, че атакува разпоредби в Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2018г., вписан в служба по вписванията с вх. рег. №318/30.07.218г., акт, №65, том 1 и Договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017г., заведен в деловодната система „Акстър наеми”, под №3-001472/14.09.2017г., които били прекратени, съответно със Заповед №547/07.12.2018г. и Заповед №494 от 09.11.2018 г. на кмета на община Ивайловград. Срещу така издадените заповеди имало подадени жалби от страна на дружество „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ” ЕООД и били образувани: Гражданско дело №130/ 2018г. и Гражданско дело 119/2018 г. по описа на РС-Ивайловград. Следвало да бъде изяснен спорът по така посочените две дела, защото едва след като се произнесял съдът по тях ще можело да се разгледа настоящото дело.

Излагат следните мотиви: Към настоящия момент договорите за наем на земеделска земя били прекратени и ищецът по настоящото дело не черпел права и задължения по така посочените договори, за да атакува отделни негови разпоредби. Неоснователни били и твърденията, че издадените заповеди за прекратяване на процесните договори били немотивирани и неясни. Твърдението, че не са посочени причините за тяхното прекратяване също било неоснователно. Намират иска за недопустим по посочените съображения.

Излагат становище относно основателността на иска. Заявяват, че срещу ищцовото дружество има подадена подписка от потърпевши граждани, обработващи земеделски земи в землищата на с. Плевун, с. Кондово, с.Костилково община Ивайловград, която подписка била продиктувана от неспазването на договорните разпоредби, записани в Договорите за наем на земеделска земя. Тази била причината, довела до издаване на Заповед №547/07.12.2018г. и Заповед №494 от 09.11.2018г. на кмета на община Ивайловград. Основанията, посочени в тези заповеди сочели за неизпълнение на договорните задължения от страна на наемателя.

От гореизложеното ставало ясно, че с подадената искова молба, ищецът - дружество „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ” ЕООД, целял да прикрие основната причина за прекратяване на договорите, а именно ролята му на недобър стопанин при стопанисването на наетите от него пасища, мери от ОПФ. Целта на предоставянето на пасища, мери от ОПФ била да бъдат подпомогнати земеделските стопани в отглеждането на животни и това да доведе до тяхното увеличаване, какъвто бил замисъла на чл. 37и от ЗСПЗЗ, а не заради неспазване на договорните разпоредби да страдат останалите земеделски стопани. Именно с тази цел била вписана в договора и разпоредбата на чл.12 ал. 7.

Ето защо считат, че така записаната договорна разпоредба е правилна и законосъобразна. Не нарушавала равнопоставеността между наемател и наемодател, а имала само възпиращ ефект от бъдещо неспазване на договорните разпоредби. Неправилни били и наведените твърдения, че разпоредбата на чл.12, ал.7 от договорите води до ограничаване правата на наемателя и е в противоречие със Закона за арендата в земеделието, където минималният срок за сключване на договор бил 4 годишен. Това било въведено с цел планиране на дългосрочна стопанска дейност. Съгласно същия закон, прекратяването на договори за наем на земеделска земя бил подчинен на ЗЗД, като страните били длъжни да спазват договорните разпоредби. Съгласно чл.8 ал.2 от ЗЗД: „Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото”. Затова и нормата на чл.12 ал. 7 била въведена, когато имотите не се стопанисват с грижата на добър стопани, това да бъде преустановено с цел запазване интересите на обществото.

Молят съдът да отхвърли така предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, относно чл.12 ал.7 от Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2018 г., вписан в служба по вписванията с вх. рег. №318/30.07.218 г., акт №65, том 1 и Договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017г., заведен в деловодната система „Акстър наеми” под №3-001472/14.09.2017г., като неоснователен, като им бъдат присъдени и разноските по настоящото производство в размер на юрисконсултско възнаграждение.

В депозираните по делото писмени защити страните поддържат своите тези и аргументи, изложени в исковата молба и отговора.

ПРАВНИ

ИЗВОДИ

Предявен е установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно правната доктрина

/В.Таджер/ недействителна е сделката поради недостатък, който тя има в себе си.

Този недостатък е юридически факт, който не дава да се породи желаното от страните действие, затова той е един правопрепятстващ или правопрекратяващ ЮФ. Общото основание за нищожност е нарушение на закона. Това е една обща клауза, но ако искаме да знаем конкретното основание, трябва да излезем от конкретната норма, да я преценим дали е част от нормативен акт, да съпоставим сключването или съдържанието на сделката със съответната правна норма, и ако установим несъответствието, да приемем, че сделката е нищожна, понеже противоречи на закона.