Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 388 от 03.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 671/2026
Вид
Решение № 388
Подписан
03.09.2026
В сила
03.09.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Цветелина Николова Тодорова, Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пазарджик, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Г. Петров

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500671 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 ал. 2 т. 7 от Граждански процесуален кодекс.

Същото е образувано повод на постъпила жалба от Й. А. З. и Г. Х. З., чрез адвокат А. Б. П. от АК-Пазарджик срещу Постановление от 18.06.2026 г. по изп.дело № 20268890400386 по описа на ЧСИ Д. С., с район на действие ОС - Пазарджик, с което съдебния изпълнител е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

В жалбата се твърди, че оспореното постановление е незаконосъобразно.

Приетият от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в размер на 4 022,70 евро с ДДС бил прекомерен. Пред ЧСИ Д. С. били образувани две изпълнителни дела № 20268890400386 и № 20268890400389 срещу едни и същи длъжници, и изпълнението било насочено срещу едни и същи имоти, поради което хонорара бил двойно начислен. Дължал се един комплексен хонорар.

Молят обжалваното разпореждане да бъде отменено, а хонорара намален до размер по преценка на съда. Моли се за присъждане на направените в настоящото дело разноски.

Писмен отговор от ответника по жалбата и взискател в изпълнителното производство е постъпил в срок чрез пълномощника му- адв. Н. Н., АКСофия. В него се излагат съображения в насока процесуална неиздържаност на подадената жалба и неоснователност. Твърди се, че адвокатското възнаграждение е правилно определено. Същото отговаряло на предвиденото в Наредбата № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на делото. Моли жалбата да бъде оставена 1 без уважение.

Постъпило е становище от ЧСИ Д. С.. В същото се твърди, че подадената жалба е неоснователна. В таза насока се излагат съображения.

Подадената жалба е процесуално допустима.

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна. В текста на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК е посочено, че длъжника може да обжалва разноските по изпълнението. Всеки акт на ЧСИ, с който се определя размер на задължението на длъжника за разноски по изпълнението подлежи на обжалване по реда н а чл. 435 ал. 2 от ГПК. В този смисъл са задължителните указания за съдилищата, дадени в т. 2 на ТР №3/2015 г. от 10. 07.- 2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК от съобщаване на обжалваното изпълнително действие.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото не се спори и безспорно се установява наличието на образувано изпълнително производство.

За да се произнесе по основателността й, съдът съобрази следното:

Производството пред ЧСИ е образувано въз основа на изпълнителен лист № 2220/21.02.2026 г. издаден на основание чл. 418, във вр. с чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 2884/2026 г. по описа на СРС, по силата на който длъжниците „Никол-ЙЗ“ ЕООД, ЕИК 206563623, Й. А. З., Г. Х. З., А. Й. А. и С. И. Ш. са осъдени да заплатят в условията на солидарност на „Кредит тръст“ АД, ЕИК 207535541 следните суми; 49 030,01 евро представляваща главница по Договор за кредит „Баланс“ за ЮЛ № 89-2021 от 06.08.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 04.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 11 400,88 евро – договорна лихва за периода от 06.01.2025 г. до 06.01.2026 г., 31 949,31 евро представляваща санкционна лихва, съгласно чл.

5, ал. 8 от договора, за периода от 06.02.2025 г. до 06.01.2026 г., 8037,08 евро представляваща санкционна лихва съгл. чл. 4, ал. 3 от договора за периода 06.01.2025 г. до 03.02.2026 г., 189,81 евро представляваща имуществена застраховка съгласно чл. 5, ал. 6 и чл. 7, ал. 2 от договора, 306,78 евро разноски за връчване на уведомление съгласно чл. 5, ал. 6 от договора, както и направените разноски 5242,67 евро за адвокатско възнаграждение и 2018,28 евро заплатена държавна такса.

Молба за образуване на изпълнителното дело е подадена на 17.03.2026 г., като е поискано цялостно проучване на длъжниците по делото, както и извършване на опис, оценка и публична продан на два имота ипотекирани в полза на взискателя. По делото е извършено проучване на длъжниците, връчени са ПДИ, наложени са запори върху банковите сметки на длъжниците, притежаваните от тях МПС-та, трудовите възнаграждения и пенсии.

Наложени са възбрани върху дава имота ипотекирани в полза на взискателя. С молба от 16.04.2026 г. по делото е предоставено пълномощно и договор за правна помощ между взискателя и адв. Н. Н. като е поискано да бъде присъдено адвокатското възнаграждение в размер на 4022,70 евро. Приложено 2 е и доказателство за извършеното плащане. С постановление от 23.04.2026 г.

ЧСИ Д. С. е приела за събиране в производството адвокатското възнаграждение в размер на 4022,70 евро. Срещу това постановление е подадена жалба от Й. А. З. и Г. Х. З., чрез адвокат А. Б. П. с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.

С определение

№17244/07.05.2026 г. по гр. дело № 2884/2026 г. по описа на СРС изпълнителното производство е спряно на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 -3 от ГПК. Съдебният изпълнител с Постановление от 18.06.2026 г., предмет на настоящото производство, е отказал да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение заплатено от взискателя като е изложил съображения, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение е определен дори под размера съгласно Наредбата № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа.

Настоящия съдебен състав напълно споделя този извод на съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева /102.26 евро/ без ДДС или 240 лева /122,71 евро/ с ДДС.

Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при което адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното производство (към датата на изготвяне на ПДИ), изчислено с оглед сочените разпоредби, след образуването му и до неговото приключване, е в размер на 3352,25 евро без ДДС и 4022,70 евро с ДДС.

Предвид горните изчисления общото дължимо адвокатско възнаграждение по образуване и водене на изпълнителното производство е в размер на 4145,41 евро, което е под размера на приетото за събиране – 4022,70 евро.

Предвид това, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение е под размера предвиден в Наредба № 1/2004 г. същото не е прекомерно.

За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че наведеното от жалбоподателите възражение за присъждане на комплексен хонорар по образуваните две изпълнителни дела № 20268890400386 и № 20268890400389, тъй като били срещу едни и същи длъжници, а насочено изпълнение било срещу едни и същи имоти, е неоснователно. Както бе отбелязано по-горе дължимото възнаграждение за принудително събиране на парично вземане се определя въз основа на вземането. Извършеното присъединяване по чл. 456 ГПК не променя размера на вземането и съответно не води до промяна на дължимото възнаграждение.

Отделно от това, изпълнителното производство към датата на постановяване на настоящия съдебен акт не е приключило и липсва яснота както относно продължителността му, така и относно последващите действия, 3 които ще е необходимо да бъдат извършени от представителя на взискателя във връзка с удовлетворяване на вземането.

Предвид това жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението на длъжника за тяхната прекомерност се явява неоснователна, а обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 18.06.2026 г. по изп.дело № 20268890400386 по описа на ЧСИ Д. С., с район на действие ОС - Пазарджик, с което съдебния изпълнител е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4