Решение № 569 от 18.11.2020, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1350/2020
- Вид
- Решение № 569
- Подписан
- 18.11.2020
Цитирани разпоредби
- Чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 32, ал.3 , пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165 , ал.2 т.8 · Закон за движението по пътищата
- член 182 , алинея 1 , точка 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 62 · Закон за движението по пътищата
- чл.2 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- Чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
Номер 569
17.11.2020 г.
Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик
IX Наказателен състав
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Елисавета Радина
Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20205220201350 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. С. Б. , ЕГН **********, гр.************, чрез адв.Костурков, против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №2988497, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена на основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 1 , точка 2 от ЗДвП глоба 50.00 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно материално-правната изправност, засегната от нарушената процедура по издаването му.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 23.12.18г. с мобилна система за контрол на скоростта на МПС - АТСС – ARH CAM S1 било заснето гр. Пазарджик , бул.“Г. Бенковски“ N-153 с посока на движение към к-ще с ул.“Ст.Ангелов“ МПС Фолксваген с регистрационен номер РА 1840 КА и скорост 65 км/ч .
Установен бил собственикът на автомобила – Й. К., против който бил издаден ЕФ с.К 2482932 – л.12, с който бил санкциониран с глоба в размер на 50 лева.
Същият подал декларация- л. 11, в която посочил, че МПС е било предоставено за 1 управление на жалбоподателя, прилагайки и копие на СУМПС на същия ( л.11, гърба) .
Предвид тази декларация фишът бил анулиран – виж справка на л.13 и издаден процесния фиш, с който е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 62 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.
Фишът се атакува с основен довод за незаконосъобразност поради неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. доводът е неоснователен. Както става ясно от писмо от СПП при ОД МВР Пазарджик и справка на л. 38-39 фишът е издаден 11.01.19, тоест след по-малко от месец от извършване на нарушението. В този смисъл претенцията за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН е напълно голосновна, а срок на връчване на санкционния акт няма нормативно предвиден. Той, принципно, може да има отражение върху давността, но не и в конкретния случай, когато от датата на нарушението до подаването на жалбата ( липсва разписка за връчване на ЕФ на жалбоподателя) е изтекъл срок по-кратък от две години.
Спазени са били и всички нормативни изисквания при установяване на процесното нарушение по този специален ред и издаването на ЕФ.
Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми 2 относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
„Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„ С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.
Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з3 532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 14-15.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния фотос - към ЕФ. Той съдържа визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и при липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в карето под фотоса са разположени относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със системата; разстоянието, на което се е намирал автомобила към момента на заснемане. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, местоположение – чрез съответните координати.
Така налични са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост 865км/ч ( ; при предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 62 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на 4 нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотос , отразяващ конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 10) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл.
10. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и разположение. По делото не е наличен фотос ( виж към ЕФ), който онагледява поставянето на измервателния уред , а изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. При наличие на официалния документ по чл. 10 от Наредбата, липсата на съпровождащ протокола фотос не води до липса на достоверни данни за спазване на изискването на позициониране на пътния знак , тъй като тази информация е удостоверена с протокола на л. 7 . ( виж решение на ПРС по анд 571/19 потвърдено с Решение на АС Пазарджик от4.12.2019г. по канд 835/2019 ).