Решение № 149 от 07.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000502702 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №263921 от 15.06.2021г., постановено по гр.д.№16280/2018г., СГС е приел за установено, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, че Л. Л. Л., ЕГН**********, Л. Б. С., ЕГН**********, и М. Б. С., ЕГН**********, дължат на И. Д. К., ЕГН**********, сумата от 32 124лв., представляваща главница по запис на заповед от 14.10.2010г., с падеж 14.10.2015г., ведно със законната лихва от 23.06.2016г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№34086/2016г. по описа на СРС.

Срещу решението е била подадена жалба от ответниците Л. Л. Л., Л. Б. С. и М. Б.

С./починал в хода на въззивното производство/, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като съдът не е разгледал възраженията им в отговора на исковата молба, че записът на заповед е издаден във връзка с договор с трето лице за извършване на ремонт, който не е в количеството и на стойност, за която се претендира, а се е занимал само с абстрактната сделка.С решението съдът е осъдил длъжниците да заплатят направените в заповедното производство разноски, което съставлява повторното им осъждане за разноски.Отделно от това искане за разноски от ищеца не е било направено, поради което в тази си част решението е постановено плюс петитум.Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен.

1

В срок е постъпил отговор от ищеца И.Г., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакуваното решение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата на ответниците е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.

Според т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

Горното означава, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.Доказването на каузалното правоотношение е в тежест на ответника - издател на записа на заповед.

В процесния случай ищецът твърди, че процесната запис на заповед обезпечава вземането му по договор за паричен заем от 14.10.2010г., сключен с ответниците.В срока за отговор последните не са оспорили това твърдение, но са възразили, че не са получили реално сумата от 32 124лв., което с оглед реалния характер на договора означава, че такъв договор в действителност не е бил сключен.От съдържанието на посочения по-горе договор се установява, че страните по него не оспорват факта на възникнало предходно правоотношение, което е с източник договор за изработка, по което Л. Л. Л., Л. Б. С. и М. Б.

С. дължат заплащането на И. Д. К. и В. Ц. Р., сумата от 32 124лв., представляваща стойността на качествено извършени СМР в техен обект.Направеното от първите признание обвързва съда както по отношение на размера на задължението, така и относно това, че СМР са били извършени качествено. Установява се още и намерението на страните за новиране на задължението от такова по договор за изработка в паричен заем.Действието е валидно и е породило своето действие.Именно поради новиране на задължението не може да се постави въпроса за реално предаване на сумата от 32 124лв.

2

По делото не са ангажирани доказателства от ответниците, че задължението е било погасено чрез плащане или друг равностоен способ, което да е основание за отхвърляне на иска,основан на издадения като обезпечение на задължението запис на заповед.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички предвидени от закона реквизити, което е основание предявеният иск да бъде уважен.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователно е възражението на насрещната страната за неговата прекомерност, тъй като същото е под минимума по Наредба №1 за МРАВ.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №263921 от 15.06.2021г., постановено по гр.д.№16280/2018г. на СГС.

ОСЪЖДА Л. Л. Л., ЕГН********** и Л. Б. С., ЕГН**********, да заплатят на И. Д.

К., ЕГН**********, сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3