Решение № 969 от 19.06.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 969

Ловеч, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА административно дело № 20257130700542 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на З. М. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0906-000102 от 19.11.2025 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ /ПП/ при ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и са отнети документи: СУМПС [номер].

С доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалните и процесуални правила, се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна. Според изложеното в жалбата, в обстоятелствената част на оспорената заповед се сочат четири броя наказателни постановления, с които са отнети 38 контролни точки на жалбоподателя, но липсват доказателства, че посочените в процесната ЗППАМ наказателни постановления са влезли в сила. Оспорващият счита, че процесният акт е издаден при нарушение правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед и придсъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, оспорващят се представлява от адв. И. от АК Ловеч, който поддържа жалбата и развива доводи по същество. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът по делото - началник група към ОДМВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция“ - редовно призован, не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно–графическа експертиза. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 25-0906-000102 от 19.11.2025 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС № *********, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

От фактическа страна заповедта е мотивирана с издадени и влезли в сила наказателни постановления /НП/, с които на А. са били отнети контролни точки, както следва: НП № 23-1772-000879/28.08.2023 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен, отбелязано като влязло в законна сила на 28.05.2024 г., отнети 10 контролни точки /л. 84/; НП № 24-1762-000088/04.06.2024 г., издадено от началник РУ Ловеч в ОДМВР Ловеч, отбелязано като влязло в сила на 22.06.2024 г., отнети 8 контролни точки /л. 85/; НП № 24-0906-000445/05.08.2024 г., издадено от началник група сектор ПП в ОДМВР Ловеч, отбелязано като влязло в сила на 15.11.2024 г., отнети 10 контролни точки /л. 87/, НП № 24-0906-000169/07.04.2025 г., издадено от началник група сектор ПП в ОДМВР Ловеч, отбелязано като влязло в сила на влязло в сила на 29.07.2025 г., отнети 10 контролни точки /л. 86/.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено също, че видно от удостоверение № 906000-7834/15.05.2024 г., към 15.05.2024 г. г-н А. е притежавал 23 контролни точки и е предприел действия за частично възстановяване на контролни точки по реда на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП.

В административната преписка се съдържа и справка за оспорващия, изготвена от административния орган, в която в табличен вид са посочени наказателните постановления, с които на А. са наложени наказания по ЗДвП, вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки /л. 71-81/. Представен е и протокол за доброволно предаване с рег. № 906р-10938/11.11.2025 г., от който се установява, че на 10.11.2025 г. А. е предал доброволно свидетелство за управление на МПС № ********* /л. 11/.

За изясняване на спора от фактическа страна по искане на оспорващия по делото е допусната и изслушана съдебно-графическа експертиза /СГЕ/, като от депозираното заключение с вх. № 1601/15.05.2026 г. в АдмС Ловеч /л. 103-109/ се установява, че подписът срещу текста „Подпис“ под разписа на наказателно постановление № 23-1772-000879/28.08.2023 г., цитирано в обжалваната ЗППАМ № 25-0906-000102/19.11.2025 г., не е положен от З. М. А.. Според експертизата, подписите срещу текста „Подпис“ под разписа на наказателни постановления № 24-1762-000088/04.06.2024 г., № 25-0906-000169/07.04.2025 г. и № 23-0906-000445/05.08.2024 г., цитирани в обжалваната ЗППАМ № 25-0906-000102/19.11.2025 г., са положени от З. М. А..

В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и пояснява, че за да изготви заключението се запознало с оригиналите на наказателните постановления. Експертът е снел сравнителен материал от оспорващия, като поискал допълнително да му донесе документи, които във времето е подписвал. Вещото лице е извършило разделно и сравнително изследване. При разделното изследване констатирало, че 3 от наказателните постановления, които се намират в [населено място] в Районното управление и 2 в КАТ, подписът срещу текста „подпис“ е изписан от едно и също лице. В наказателното постановление, което се намира в 01 Районно управление – Плевен подписът е изписан от друго лице. При сравнителното изследване експертът констатирал, че в трите наказателни постановления в [населено място] подписите са положени от З. М. А..

Заключението е прието за част от доказателствения материал по делото, като същото не е оспорено от страните. Съдът го кредитира като обективно, безпристрастно и професионално изготвено, като липсват данни вещото лице да е заинтересовано от изхода на делото, а и същото е предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 19.11.2025 година, видно от отбелязването върху същата /л. 41-гръб/, а жалбата е депозирана в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч на 01.12.2025 г., видно от поставения вх. № 906000-20095/01.12.2025 г. /л. 3/, съдът приема, че оспорването е извършено в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.

Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания индивидуален административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0906-000102 от 19.11.2025 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и са отнети документи: СУМПС [номер].

По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С представената с административната преписка Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи /л. 24-25/, издадена на основание чл. 165 от ЗДвП, са определени службите за контрол по ЗДвП. Видно от т. 1.3. от Заповед № 295з-293/30.01.2025 година на директора на ОДМВР Ловеч /л. 56-57/, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП за територията, обслужвана от ОДМВР - Ловеч. Предвид изложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чийто режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. С оглед на това, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Издателят на заповедта е посочил фактическите и правните основания, съобразно изискването за мотивиране, като съответствието им с приложимия закон касае преценката за материална законосъобразност на акта.

Административният орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При наличието на предпоставки за издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ за административния орган не е налице задължение да поиска обяснения от лицето, по отношение на което ще се наложи ПАМ, доколкото същата не представлява административно наказание.

Съдът обаче намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерство на вътрешните работи. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.