Решение № 643 от 24.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Бургас, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120106049 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против В. С.

Д., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1363.43 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на ****** год. между нея и „*****“ ЕАД; 117.72 лв.

– договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 30.01.2023 год. до 31.10.2023 год.; 189.95 лв. - мораторна лихва за периода от 31.01.2023 год. до 27.05.2024 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 28.05.2024 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които „*****“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество с приложение от 11.10.2023 год. към договор за цесия от 01.02.2022 год. и за които по ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество не представлява, редовно призовано. Процесуалният представител на същото поддържа предявените искове с нарочна молба.

Пълномощникът на ответницата оспорва исковете по съображения, изложени подробно по реда на чл.131 от ГПК.

Бургаският районен съд, след като се запозна с твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 29.05.2024 год., по ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС, образувано по заявление на ищцовото дружество, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

С исковата молба е представен неподписан документ, озаглавен договор за потребителски кредит с № **** / ****** год., с кредитодател „*****“ ЕАД и Д. кредитополучател, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1600 лв., при договорна лихва от 18.42%, с разсрочено издължаване - на 12 бр. месечни вноски и краен срок до 31.10.2023 год. В документа е отразено, че договорът е сключен в съответствие с процедурата, предвидена в действащите Общи условия - по реда на ЗПФУР.

Наличен е и договор за предоставяне на поръчителство, отново неподписан, между „*****“ ЕАД и „*****“ ЕООД, с който второто дружество се е задължило да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му, произтичащи от сключения договор за потребителски кредит.

Третият, представен с исковата молба и неподписан документ, е озаглавен договор за предоставяне на поръчителство, по който страни са „*****“ ЕООД е Д. и с който посоченото дружество се е задължило, срещу заплащане, да поръчителства за задълженията на последната по договора за кредит.

На 01.02.2022 год. между „*****“ ЕАД и „*****“ ЕООД - цеденти (продавачи), и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер (купувач), е сключен договор за цесия, по силата на който цедентите (без логична юридическа причина защо фигурират и двамата) са продали на цесионера свои вземания, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в приложение № 1 към договора.

В посоченото приложение, съставено на 11.10.2023 год., на ред № 118, фигурират имената на ответницата, с общо задължение в размер на 2527.87 лв., от които 1363.43 лв. - главница, 117.72 лв. - договорна лихва, 46.64 лв. - лихва за забава, 834.68 лв. такса за поръчител, 30.40 лв. - лихва за забава и 135 лв. - административни разноски.

Изслушано е и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, изготвено въз основа на представени от ищцовата страна данни.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира първоначалните искове за неоснователни.

Съгласно чл. 6, ал.1 ЗПФУР, всеки договор, сключен между доставчик и потребител в системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Трактовката на посочената разпоредба е ясна и не оставя съмнение, че за наличието на сключен по посочения ред договор за кредит, е необходимо наслагването на насрещните волеизявления на съдоговорителите, депозирани в електронен вид. Въпреки 2 изрично възложената върху ищцовата страна доказателствена тежест, липсват доказателства за отправено от Д. искане за отпускане на кредит, респ. за потвърждение от нейна страна, че е получила сумата по отпуснатия кредит.

Затова, няма как да се приеме, че се е сложил предвиденият фактически състав по сключване на договора от разстояние и исковете се явяват неоснователни.

Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*****, представлявано от З.Б., предявени против В. С. Д. от гр.Б****, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1363.43 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на ****** год. между нея и „*****“ ЕАД; 117.72 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 30.01.2023 год. до 31.10.2023 год.; 189.95 лв. - мораторна лихва за периода от 31.01.2023 год. до 27.05.2024 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 28.05.2024 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които „*****“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество с приложение от 11.10.2023 год. към договор за цесия от 01.02.2022 год. и за които по ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3