Решение № 3464 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3464 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110142149 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. Б. за заплащане на сумата от 2016,70 лева (1031,12 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 276,43 лева (141,34 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г.; сумата от 45,90 лева (23,47 евро), представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 10,64 лева (5,44 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 22726/2025 г. по описа на СРС, 119 състав. След подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника – Р. К. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че коректно е заплатил всички дължими суми за процесния период на каси на „Т.С.“ ЕАД. Моли за отхвърляне на искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „П.И.“ ООД, ЕИК *** не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, н а основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и с това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът Р. К. Б. е бил собственик на процесния имот, находящ се на адрес:

***, абонатен № ***, през процесния период –от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна 2 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредбата. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

При кредитиране заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, се установява, че за процесния период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 2015,09 лева, равняваща се на 1030,30 евро, до който размер искът е основателен и следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер от 2016,70 лева, равняващ се на 1031,12 евро.

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че няма постъпили плащания, които да погасяват задължения за процесния период и имот. Видно от представените от ответника в заповедното и в исковото производство преводни нареждания, същите касаят заплащане на задължения по изпълнителни дело от 2024 г., образувано въз основа на изпълнителен лист за задължения на ответника за предходен на процесния период, а именно за ТЕ периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и за ДР за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., както и лихви за забава върху посочените главници, а в настоящото производство се 3 претендират суми за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. С оглед на изложеното, съдът намира, че ответникът не доказва положителния факт на погасяване на дълга.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, като и СТЕ, от които се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 45,90 лева, равняващи се на 23,47 евро, поради което искът следва да се уважи изцяло.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в 4 забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.

Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в настоящото производство са в размер от 950,54 лв., равняващи се на 486 евро, представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство са в размер на 85,07 лв., равняващи се на 43,50 евро – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.