Решение № 175 от 29.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. К., 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. КА.нова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20235100500260 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 206/24.05.2023 г. по гр.д. № 1248/2022 г. по описа на РС – К., са отхвърлени предявените субективно активно и пасивно съединени искове, с правно основание чл.108 от ЗС, на съпрузите Б. С. С., с ЕГН ********** и Ф. Е. С., с ЕГН **********, против С. Н. О., ЕГН ********** и Н. О. А., с ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на смесено основание: наследство що се отнася до Б. С. С. и доброволна делба на наследство, с парично уравнение, извършена на 18.11.2019 г. по време на брака на ищците, на следния недвижим имот: поземлен имот пл. № 69, кв.15 по плана на с.О., общ.К., обл.

К., одобрен със Заповед № 932/29.12.1978 г. на Председателя на ИК на ОНС К., с площ от 135.00 кв.м. по нотариален акт № 159, том 1, дело № 278/1961 г., а по скица № КР-СС-429/09.10.2019 г., издадена от Община К., с площ от 110.00 кв.м., адрес: с.О., общ.К., ул. „И.“ № 22, ведно с построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 100.00 кв.м., състояща се от дневна с кухня, три стаи, коридор и входно преддверие, както и стопанска сграда, представляваща плевня със застроена площ от 25.00 кв.м., 1 при граници на поземления имот: от изток - ПИ с пл. № 68, запад - ПИ с пл.

№39; север - ПИ с пл. №39; юг - улица, както и за осъждането на ответниците да предат на ищците владението на гореописания имот. Със същото решение Б. С. С. и Ф. Е. С. са осъдени да заплатят на С. Н. О. и Н. О. А. сумата от 2410 лева – разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Б.

С. С. и Ф. Е. С., представлявани от процесуалния си представител - адв. Н.

М., които го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че въззивниците са съпрузи, сключили граждански брак на 11.04.1976 г., като същите се легитимирА. като собственици на процесния недвижим имот, находящ се в с.О., общ.К., ул. „И.“ №*. Б. С. бил наследник на С. А.С. и след неговата смърт придобил 1/5 идеална част от процесния имот. На 18.11.2019 год. Б. С. и Ф. С. придобили в съсобственост възмездно и в режим на СИО останА.те 4/5 идеални части от процесния недвижим, съгласно договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, акт №115, том 7, рег. № 54607/18.11.2019 год. по описа на Нотариус № 020 К.Д. с район на действие РС - К., тъй като Б. С. заплатил сума от по 231.45 лева за уравняване на дяловете на всеки един от останА.те съделители. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. Ш. и Х.М. било установено, че до 2013 година описаният недвижим имот се е ползвал и владял от въаззивниците, както и от братята и сестрата на Б. С., когато в него се самонастанили ответниците С. О. и Н. А., което обстоятелство неправилно било прието недоказано от състава на РС-К.. Установено било също така, че през всички тези години данъците, таксите и всички публични задължения били заплащани от въззивниците, което било видно от представените удостоверение за данъчна оценка с изх. № 8151/03.10.2022 год., издадено от Община К., скица с №КР-СС-474/05.10.2022 год., издадена от Община К.. До 2013-2014 година никой не оспорвал правото на собственост на ищците върху недвижимия имот, когато през 2013 година ответниците ограничили достъпа до имота на Б. С. и Ф. С., непозволявайки да го посещават, като по този начин оспорили правото им на собственост и владеели имота без правно основание.

От показанията на свидетелите, ангажирани от въззивниците се установило, че Б. С. всяка година, посещавайки с.О., общ.К., разговарял с ответниците, които се самонастанили в имота, за да го освободят. В този смисъл били и показанията на св.Х.М., който изрично посочвал, че на С. О. и Н. А. никой не 2 им разрешил да се настанят в къщата на Б. С., както и че ответниците живеят в спорната къща от 2013 година. Също така свидетелят М.Й. заявявал, че Н.

„искат да купят къщата от Б.“, както и че братята на Б. са му прехвърлили правото на собственост върху спорния недвижим имот. Установено било, че Б. С. и неговата съпруга са собственици на процесния недвижим имот, който се ползвал от ответниците по делото без правно основание и в чиято полза не била изтекла придобивната давност. Техните действия по подмяна на керемидите на покрива на къщата в имота след 2014 г. при изричното противопоставяне на Б. С., не променяли безспорния извод, че те не са придобили правото на собственост върху имота, поради което го владеят и ползват без правно основание. Молят съда да отмени обжалваното решение на РС – К. и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител поддържат въззивната жалба.

Въззиваемите С. Н. О. и Н. О. А., представлявани от процесуалния си представител – адв. М. Ч., са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че доводите във въззивната жалба за самонастаняване на въззиваемите в процесния имот били неоснователни. Противоречиви били твърденията във въззивната жалба, че през 2013 г. въззиваемите ограничили достъпа до имота, предвид адресната им регистрация на адреса на процесния имот от 1994 г., както и откриването на партида за вода през 2012 г. Това било сторено за задоволяване жилищните нужди на въззиваемите, именно с цел ползване на имота съобразно предназначението му. Нямало данни и доказателства, че владението е било прекъсвано и смущавано във времето на ищците включително и от други лица, както и да е било осъществявано по скрит начин. Всички фактически действия по съхранението и запазването на имота били извършвани от въззиваемите с грижата на добри стопани и с намерението за своене и с вътрешното убеждение, че имота е техен респ., че го владеят за себе си. Действията им били явни, демонстративни и извършвани със знанието и без противопоставянето на ищците. В резултат на всичко това доказА. и правното основание на което владеят имота и съответно основават правото си на собственост. Издадените в полза на въззивниците нотариални актове не можели да оборят доказателствената тежест на осъществявано владение и не били годни доказателства, които да ги 3 направят собственици. Тежестта за оборване на презумпцията по чл.79, ал.1 от ЗС, при направено възражение от въззиваемите в тази насока е била изцяло на въззивниците. Молят съда постанови решение, с което да потвърди решението на РС - К.. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител поддържат въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на К. районен съд е вА.дно и допустимо, като не са нА.це основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижими имоти - поземлен имот пл. № 69, кв.15 по плана на с.О., с площ от 135 кв.м. по нотариален акт и с площ от 110 кв.м. по скица, ведно с построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., състояща се от дневна с кухня, три стаи, коридор и входно предверие, както и стопанска сграда, представляваща плевня със застроена площ от 25.00 кв.м.

Ищците сочат, че са собственици на процесния поземлен имот на основание наследство за ищеца Б. С. С. и доброволна делба за двамата ищци.

Твърдят, че до декември 2014 г. никой не оспорвал правото на собственост върху имота, но от края на 2014 г. ответниците ограничили достъпа до имота на Б. С. и Ф. С., непозволявайки да го посещават. По този начин оспорвА. правото им на собственост и владеели имота без правно основание. Въпреки многократните разговори за отстъпване на собствеността, това не било сторено.

Ответниците оспорват исковете, като сочат, че през 1991 г. закупили имота като заплатили на наследниците на С. А.С. сумата от 5000 лв., представляваща продажна цена. При заплащането на цената получили ключовете на имота и от тогава владеели имота повече от тридесет години.

4

През цялото време никой не ги притеснявал за имота до месец ноември 2022 г., когато получили исковата молба. Твърдят, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение. От 1991 г. заплащА. разходите за електроенергия и вода, както и извършвА. подобрения в имота. През 1994 г. се регистрирА. адресно в имота, през 2012 г. изградили и канА.зация за питейна вода и обратни води.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159/08.12.1961 г., том I, дело № 278/1961 г. по описа на РС – К., Ч.Т.П., К.К.П., С.К.П., Т.К.П. и Г.К.П., продА. на С. А.С., недвижим имот: къща на един етаж в с.Опълческо, общ.Гледка, със 100 кв.м. застроена площ и 10 кв.м незастроена площ, ведно с 25 кв.м. застроена площ, при граници: С.П.Ч., К.К. и Д.Ч., за сумата от 4000 лв.

С договор за доброволна делба акт № 115, том 7, рег. № 54608/ 18.11.2019 г., наследниците на С. А.С., извършили делба на съсобствен имот, като Б. С. С. получил в дял и станал собственик на поземлен имот пл. № 69, кв.15 по плана на с.О., общ.К., обл. К., одобрен със Заповед № 932/29.12.1978 г. на Председателя на ИК на ОНС К., с площ от 135.00 кв.м. по нотариален акт № 159, том 1, дело № 278/1961 г., ведно с построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 100.00 кв.м., състояща се от дневна с кухня, три стаи, коридор и входно преддверие, както и стопанска сграда, представляваща плевня със застроена площ от 25.00 кв.м., при граници на поземления имот: от изток - ПИ с пл. № 68, запад - ПИ с пл.

№ 39; север - ПИ с пл. № 39; юг – улица.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 137/03.09.2019 г., изд. от Кметство с..О., общ.К., С. А.С. е починал на 28.01.1980 г., като негови наследници са Ю.М.С. – съпруга, починала на 28.05.2002 г., С.С.Ю. – дъщеря, Б. С. С. – син, С. С. С. – син, А.С.С. -– син и С.С.А. – син.

От представените като доказателства по делото справки за извършени плащания по задължения на С.С.Ю., Б. С. С., А.С.С.ов, С. С.ов С.ов и С. С. С., с дата 23.01.2023 г., за периода от 01.01.1998 г. до 23.01.2023 г., се установяват извършените плащания за данъци и ТБО.

Видно от представените удостоверения за промени на постоянен адрес изх. № 112/11.11.2022 г. и изх. № 111/11.11.2022 г., Н. О. А. и С. Н. О. са 5 регистрирани на адрес с.О., ул.“И.“ №*, считано от 18.12.1994 г.

От представеното заверено копие на проформа фактура

№*060/05.12.2021 г., се установява, че С. Н. О. е заплатил на „В и К“ ООД – гр.К. такса за откриване на партида.

По делото са представени разписки за платени сметки за електрическа енергия и водоснабдяване от С. Н. О. (С.А.А., видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 110/10.11.2022 г., изд. от Кметство, с.О., общ.К.).

От показанията на разпитания по делото свидетел А. М. Ш. се установява, че Б. С. и Ф. С. живеели в процесния имот, заедно с братята си до 2013 г. – 2014 г., като след този период в къщата се самонастанили С. и Н..

Свидетелят сочи, че Б. заминал за Турция през 1990 г., като идвал от време на време и искал от С. и Н. да освободят къщата. Свидетелят сочи също, че до самонастаняването на С. и Н. в къщата живеели Б. и братята му. След като се настанили, С. и Н. сменили само две-три керемиди.

Свидетелят Х.Х.М. сочи, че Б. заминал за Турция през 1991 г., а след това до 1995 г. в къщата живял неговият брат. С. и Н. сменили керемидите на покрива, а преди около две години С. направил баня. Свидетелят заявява също така, че до 2013 г. имотът се ползувал от Б. и братята му.