Решение № 260141 от 02.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№І-14 02.03.2021 г., град Бургас

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Белева

ЧЛЕНОВЕ:1/Пламена Върбанова

2/ Йорданка Майска при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 2835 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр.София,чрез пълномощник инспектор Тодор Чанев- старши юрисконсулт в ОС"ИН"- Бургас със служебен адрес за призоваване: гр.Бургас,пл."Жени Патева"№1,ет.3 , против Решение № 260433/15.10.2020г. на РС-Бургас в частта, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София,е осъдена да заплати на Й.Д.А. сумата от 994,25 лв.,представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен труд от 144 часа и 5 минути извън времето на дежурство в периода 15.05.2017г. - 15.07.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 15.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане, както и 298,28 лв.,представляващи направените по делото съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска; присъдена е в тежест на въззивника- държавна такса от 50 лева в полза на БРС и разноски за съдебно-икономическа експертиза от 200 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част.Изложени са подробни и обстоятелствени съображения относно събраните от районния съд гласни доказателства / разпит на свидетелите Д. и М./, като се твърди неустановяване при условията на пълно и главно доказване на твърдяни от ищеца обстоятелства- че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемали за всяко от 282-те дежурства, положени от него, време, представляващо отработено в повече работно време, за което от БРС е присъдено възнаграждение.

Въззивникът сочи, че практиката на въззивният съд по заведени идентични дела възприемала, че времето за инструктаж, сдаване и приемане на дежурствата в затвора са в рамките на 30 минути общо. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.Алтернативно, ако съдът намери иска за основателен, се моли присъждане на сума до тридесет минути на смяна.Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът не изпраща процесуален представител.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адвокат Георги Михов като процесуален представител на ищеца Й.Д.А., в който заявява възражения по всеки от доводите на въззивната жалба,която намира за неоснователна. Прави се позоваване на практика на Съда на Европейския съюз - преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време/Решение от

09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt

Kiel/Norbert Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/Nemocnice Cesky Krumlov; Решение от

25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt

Halle/. Сочи се, че тези съдебни актове са постановени по преюдициални запитвания и с тях се дава тълкуване, че разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger. В Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov, като се позовава на предходна своя практика по дело Dellas, СЕС посочва, че дежурствата, изпълнени от работник при режим на физическо присъствие в заведението на работодателя, следва да се считат в своята цялост като работно време, независимо от това дали работникът действително е полагал труд по време на тези дежурства. Сочи, че свидетелят Д. не е бил разпитван по делото пред БРС; не била налице цитирана от въззивника практика.Моли се потвърждаване на решението в обжалваната част, както и присъждане на разноски в полза на въззиваемия, като представя договор за правна защита и съдействие,удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение от 300 лева и списък на разноските по чл.80 ГПК.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК, намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, настоящата инстанция намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените искови претенции са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от Закона за МВР вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.16е от ППЗИНЗС.

Производството е образувано по иск на Й.Д.А., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.2 – адвокати Георги Михов и Деян Костов, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.София към Министерство на правосъдието на Република България. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска ищецът предявява осъдителен иск за сумата : от 1 000 лв.,претендирана като възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето за дежурство през периода 15.05.2017г. - 14.07.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба – 15.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата си молба, ищецът твърди, че се явявал за изпълнение на служебните си задължения 30 минути преди да встъпи в дежурство, през което време се привеждал в съответствие с изискванията за униформено облекло и външен вид, получавал технически средства и средства за принуда, участвал в инструктажа на надзорно-охранителния състав и осъществявал заедно с предходната смяна встъпването и сдаването на дежурството.

След приключване на дежурството, ищецът оставал още 45 минути, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, предаване на помещенията, попълване на постовата книга, изготвяне на докладни записки до дежурния, сдаване на оръжието с попълване на специален картон. Ищецът посочва в исковата молба, че това допълнително време от общо 1 час и 25 минути на смяна не се е взимало предвид от работодателя и не е формирало заплащането на възнаграждението до 11.05.2019г., а след тази дата е бил заплащан само половин час от това допълнително отработено време. Ангажирани са доказателства.

Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Признава правоотношението с ищеца, заеманата от него длъжност през процесния период и работата на 24, 12 и 8-часови смени. Твърди, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата на чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, а 60 и или 90-минутните почивки не представляват работно време и не би следвало да се заплащат от работодателя като „отработено време”. Сочи, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Позовава се на нормативно определени часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл.187, ал.5, т.2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР (отм.). Представят се писмени доказателства.

Налице е изменение от ищеца на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се счита за предявена за сумата от 1000 лева (вместо първоначалния размер от 200 лева за 200 часа труд) за 300 часа труд, положен извън времето за дежурство за заявения с исковата молба период.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не се спори, че въззиваемият (ищец) Й.Д.А. е в служебно правоотношение с ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, като през процесния период 15.05.2017г. - 15.07.2020г. е работил на длъжността „надзирател“ в Затвора – Бургас, като е полагал труд по служебното правоотношение, изпълнявайки и 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по график.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи, спорен по делото е въпроса относно времетраенето (продължителността) на положения от ищеца извънреден труд при дадените от него дежурства през процесния период.

От представените по делото заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г. и заповед № ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на правосъдието, се установява, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8, 12 или 24 часови наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР. Със заповед № 453 от 14.08.2014 г. на началника на Затвора - Бургас е определена организацията и разпределението на работното време на служителите, а със заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и заповед № Л-2788/14.06.2019 г., издадени от главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП е определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. Впоследствие със заповед № 436 от 01.07.2019 г. на началника на Затвора Бургас е определено, че времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО следва да е при 24 и 12 часови смени–30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути.

По делото е извършена съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.От същото се установява, че през процесния период 15.05.2017г. - 15.07.2020г. за ищеца са отчетени 282 броя положени дежурства, от които 24-часовите са 115, 12-часовите дневни са 101, 12-часовите нощни са 65 и едно 8-часово дежурство. Вещото лице е установило, че за периода 15.05.2017г. - 01.07.2019г. при определяне на трудовото възнаграждение на ищеца не е отчитано времето на дейностите по приемане и сдаване на дежурството, съответно труд за този вид дейност не е заплащан. Тези дейности се отчитат едва след 01.07.2019г., като за останалата част от процесния период /01.07.2019г. - 15.07.2020г./ в начислените и изплатени суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време съответно 30 минути за 24-часови смени и за 12-часови дневни смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и за 8-часовите смени.

С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният по делото свидетел В. Д. – колега на ищеца, също на длъжност „надзирател“ в Затвора – Бургас, сочи следните релевантни за спора дейности на надзирателите : отива на работа в 07.30 часа, минава през КПП, където се легитимира със служебна карта и си оставя телефона; до 07,45 часа се подготвя за дежурството, записва се в протоколния лист за инструктаж и в ежедневната ведомост, в стаята за инструктаж командирът на отделение поверява надзирателите за служебни карти и белезници; в 07,45 часа започва инструктажът и продължава 15-25 минути; всеки надзирател приема поста, на който е назначен /респективно приключващата смяна сдава поста/, като за всеки от постовете времето е различно – най-дългата проверка продължава 20-25 минути /за поста на етаж № 3/; след сдаването на постовете всички надзиратели се събират и изчакват, след което започва отвода, който обикновено приключва към 08,45 часа. Едва след тази дейност надзирателите са свободни да напуснат работното си място. Свидетелят сочи, че при 12-часовите дежурства смяната се извършва в 19,50 часа, като сдаващите също участват във вечерната проверка в корпуса на затвора, която започва в 20,00–05 часа и приключва 20,20-25 часа.