Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 597 от 10.07.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 163/2024
Вид
Решение № 597
Подписан
10.07.2025
В сила
21.08.2025
Състав
Стела Иванова Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Добрич, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230100163 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявения от М. Н.

С. с ЕГН ********** срещу П. М. П. с ЕГН: ********** иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр.д. № 58298/2023г. по описа на СРС, 144-ти състав за сума в размер на 2239.84 лева, подлежащо на връщане платено възнаграждение след разваляне на сключения между страните договор за изработка на ***** от 12.01.2023 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.10.2023 г. до окончателното изплащане .

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .

Излагат се следните обстоятелства :

Между ищеца М. Н. С. в качеството на възложител и ответника П. М. П. е бил сключен договор за изработка на *****. На 22.02.2023г. започнали тестовете на сайта. Ищецът е бил регистриран 1 като администратор, за да добавя стоки, да коригира категории и изписва марки.Започнал да подрежда асортимента от продукти чрез групиране по категории и описателни и технически характеристики, снимки и други подробности за всеки поотделно. Ответникът предложил той да организира работата на всеки продукт поотделно в магазина като добавя характеристики, снимки и основна информация за стоките за всеки продукт до 250 символа. Страните постигнали съгласие ,че тази работа се явява допълнителна спрямо първоначално договорения обем работа като включвала 1400 продукта и му била заплатена сумата от 650 лв., но ответникът не я изпълнил.

Поради неизпъление на сключения договор ищецът подал жалба в прокуратура и в хода на разследването ответникът потвърдил с декларация, че се задължава да изпълни договора качествено в срок до 30 календарни дни от 19.07.2023г. ,че ще подготви приемо -предавателен протокол за изпълненото и ще го представи на ищеца , за да приеме работата; ще предостави пароли за достъп до административния панел на сайта за неговото ползване и администриране, в това число и сорс кодовете, чрез които се реализира проектът; ще даде опция в интерфейсно меню за смяна на паролите след неговото излизане от административната част; ще уведоми фирмата "****" ЕООД за новия ползвател на услугата чрез email, за да се предоставят всички права за ползване на възложителя до *****, които се управляват от негов акаунт за домейна и хостинга. С подписаната докларация ответникът се съгласил, че ако извършената от него работа не бъде одобрена от възложителя поради некачествено изпълнение, се задължава да възстанови на ищеца в срок до 15.09.2023г. получените по договора суми на обща стойност 2239,84 лв. чрез банков превод по сметката му.

П. М. П. не изпълнил договорните си задължения .

В срока по чл. 131 , ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника .

2

Оспорва допустимостта на иска като навежда възражение,че предмет на делото по установителния иск не е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

На следващо място оспорва основателността на исковата претенция .

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По подадено заявление от кредитора по ч. гр.д. № 58298/2023 г. на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 32366/30.10.2023 г. за сумата от 2 239.84 лева ,представляваща платено по договор от 12.01.2023 г. възнаграждение за изработка,която сума изпълнителят се е задължил да възстанови в срок до 15.09.2023 г. поради констатирано некачествено изпълнение на работата, ведно със законната лихва от24.10.2023г. до изплащане на вземането .

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен иск за вземането си в дадения едномесечен срок.

Основание на иска са фактите , с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право ,чиято защита се търси.

Както в заявлението ,така и при предявяване на иска ищецът е посочил ,че е налице неизпълнение на сключен между страните договор за изработка , поради което претендира връщане на платеното възнаграждение ,възлизащо на 2 239.84 лева .

Представя се по делото , подписана декларация от 12.01.2023 г. от ответника М. Н. С. / лист 23 по делото / , за която се установява от изготвена съдебнотехническа експертиза ,че е подписана с валиден 3 електронен подпис,принадлежащ на ответника .Съвкупният анализ на изложеното в декларацията и фактическите твърдения на ищеца установяват възникнали между страните облигационни отношения по сключен между тях договор за изработка на *****,платено възнаграждение по договора на изпълнителя М. С. общо в размер на 2 239.84 лева .

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.422 ал.1,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.55 ал.1 предл.ІІІ-то ,във връзка с чл.88 ал.1 изр.1-во и чл.87 ал.1 и чл. 258 от ЗЗД.

Правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква по причина , за която длъжникът отговаря.Неизпълнението не е задължително да е пълно .Така в настоящото производство се твърди ,че ответникът не е изпълнил допълнителната работа спрямо първоначално договорения обем работа , за което му е била заплатена сума от 650.00 лева .

В доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си , а на длъжника –изпълнението , вината се предполага .Искането за връщане на даденото по договор,каквото е направено от ищеца по настоящото производство може да се тълкува като изявление за разваляне на договора ако в зависимост от всички факти може да се приеме ,че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение .Искането за възстановяване на съществуващото положение е последица от неизпълнението и в настоящия случай съдът приема ,че съдържа имплицитно изявление за разваляне,достигнало до ответника с връчване на исковата молба по делото .

Сумата от 2 239.84 лева е получена от ответника на отпаднало основание ,поради което подлежи на връщане .Налице са 4 предпоставките на чл. 55 , ал. 1 , предл. Трето ЗЗД –ищецът е доказал плащане на уговореното възнаграждение , а ответникът не е доказал ,че е налице основание да задържи получената сума .

Горното обосновава основателност на иска и същия подлежи на уважаване .В полза на ищеца се дължи и законна лихва върху главницата , начиная датата на подаване на заявлението 24.10.2023 г. до окончателното изплащане .

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски .

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 44.80 лева държавна такса ,които му се следват с оглед изхода на спора .

На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в производството по гр.д. № 163/2024 г. на Добрички районен съд на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 44.80 лева държавна такса за предявяване на иска , 15.00 лева държавна такса за частна жалба в производството по обезпечаване на иска , 523.98 лева възнаграждение за особен представител , 678.80 лева хонорар вещо лице и 524.00 лева адвокатско възнаграждение .

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Направените разноски в изпълнителното производство по налагане на допуснатото обезпечение не следва да се присъждат.Те съставляват разноски по изпълнителното дело и следва да се съберат 5 чрез съдебен изпълнител .

Водим от горното , Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Н. С. с ЕГН ********** и П. М. П. с ЕГН: **********, че П. М. П. с ЕГН:

********** дължи на М. Н. С. с ЕГН ********** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр.д. № 58298/2023г. по описа на Софийски районен съд сума в размер на 2239.84 лева, подлежащо на връщане платено възнаграждение след разваляне на сключения между страните договор за изработка на ***** от 12.01.2023 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.10.2023 г. до окончателното изплащане .

ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН: ********** да заплати на М. Н. С. с ЕГН ********** разноски в заповедното производство в размер на 44.80 лева държавна такса.

ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН: ********** да заплати на М. Н. С. с ЕГН ********** разноски в производството по гр.д. № 163/2024 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 44.80 лева държавна такса за предявяване на иска , 15.00 лева държавна такса за частна жалба в производството по обезпечаване на иска , 523.98 лева възнаграждение за особен представител , 678.80 лева хонорар вещо лице и 524.00 лева адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6