Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.06.2017, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
809/2016
Подписан
08.06.2017
В сила
04.10.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 - 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 41 ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 20 ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 282 · Наказателен кодекс
  • чл.282 ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 37 ал. 1 т. 6 · Наказателен кодекс
  • чл.24 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 368 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.368, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 368, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.369, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ / год., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДЕСЕТИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС

СЛАВОВ при секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 809 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М.М.Д., с постоянен адрес:*** ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.

М. Б.Р. – ВАК против

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ адрес: гр. С., бул. "В." № * с правно основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ с цена на иска 100 346,79 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че през месец март 2013 год. работила на длъжност Главен инспектор по приходите в НАП — Варна в дирекция „Контрол", отдел „Ревизии", сектор „Ревизии". В системата на данъчната администрация работила от 11.11.1996 год., като е доказала в работата си професионализъм и отдаденост към професията и атестациите за нейната работа винаги са били безупречни.

На 12.03.201З год. в 7:30 часа е била задържана от служители на полицията в дома й с обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 282 НК, за което е образувано ДП № 233/2012 год. по описа на ОД МВР-Варна.

Задържането е станало достояние на нейните колеги, на приятели и съседи в квартала. При извършения й личен обиск били описани и иззети лични вещи, златни накити и парични средства. Обискирано било и жилището й и били иззети множество лични и семейни движими вещи, парични средства и др.

С Постановление от 12.03.201З год. на

Варненска окръжна прокуратура, в сградата на ОД МВР Варна, била привлечена в качеството й на обвиняема с повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК, за това, че за периода от 2011 год. до 12.03.2013 год., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение — главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, сама и в съучастие като съизвършител с

Б.К.О., във връзка с издаден ревизионен акт

№ *********/28.02.2012 год., в хода на извършена ревизии на дружество „ИЗОЛАЦИИ" ЕООД с ЕИК:*******, издаден ревизионен акт №0 31201353/18.05.2012 год., в хода на извършена ревизия на дружество „КВП СОЛАР БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК:*******, и издаден ревизионен доклад №1104793/03.01.2012 год., в хода на извършена ревизия на физическите лица С.А.П. и Д.С.П. не е изпълнила и е нарушила служебните си задължения по глава 15, чл.110 - 127 от ДОПК, по т.5 на Заповед на Г.З. — главен секретар на НАП № ЗЦУ -

25/04.01.2010 год., с която е била запозната на 22.04.2010 год., /не е събрала необходимите доказателства, представляващи основание за направените констатации в хода на ревизията/проверката, не е извършила преценка на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, като не е изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които имат значение за определянето на данъчните задължения от обхвата на ревизията, не е установила наличието на представени документи с невярно съдържание, не изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които са съотносими към предмета на проверката/, по т. 4 на процедура К-12-изпълнение на ревизия, утвърдена на 28.05.2012 год. от В.П.-директор на дирекция „Контрол". В НК за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК.

Ищцата твърди, че след това процесуално следствено действие е била преведена в следствения арест на гр.

Варна, където задържането й продължило до 15. 03. 201З год.

На 15.03.201З год. Г. М. - прокурор при Окръжна прокуратура -Варна й е определила мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 5000 лева, вносима в срок от 5 дни и на същата дата по разпореждане на окръжната прокуратура била освободена от следствения арест.

На 15.03.201З год. прокурор М. с постановление по досъдебно производство № 233/12 год. по описа на ОД МВР Варна й наложила забрана за напускане пределите на Р.България без разрешение.

След освобождаването й от следствения арест й била връчена Заповед № 90/13.03.201З год., с която Изпълнителният директор на НАП-Варна на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител временно я отстранява от служба, тъй като по ДП № 233/2012 год. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

От служебния й кабинет в сградата на

НАП Варна и от трети лица са били изземвани документи във връзка с воденото наказателно производство.

Действията на разследващите станали обществено достояние. Всички нейни близки, познати, роднини и колеги разбрали, че ищцата е обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление по служба и е отстранена от работа на това основание.

На 19.03.201З год. съпруга й е внесъл определената парична гаранция от 5 000 лева, за която сума твърди, че му е била предоставена от трети лица.

Поради факта, че паричните й средства били иззети, с молба ищцата поискала от прокуратурата да й върне иззетите от дома ми финансови средства и движими вещи, което й е било отказано.

С молба от 13.03.2015 год. на основание чл. 368, ал.2 НПК, поискала от Варненския окръжен съд да определи на прокурора 3-месечен срок за внасяне на делото за разглеждане от съда с обвинителен акт или да прекрати производството по делото.

С определение от 31.03.2015 год. по ч.н.д.

№ 325/2015 год. на ВОС, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.368, ал. 1 НПК и на основание чл.369, ал.1 НПК върнал ДП №324/2014г. /образувано чрез разделяне на материалите от ДП 233/2012г. по описа на ОД МВР Варна/ на окръжния прокурор.

С постановление от 08.07.2015 год. на

Г. М. — прокурор от окръжна прокуратура-Варна, ДП № 324/14г. по описа на ОД на МВР - Варна е било изцяло прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като ищцата не е извършила престъпление.

С молба вх. № 34030/22.07.2015 год. поискала от Изпълнителният директор на НАП да отмени издадената заповед № 90/13.03.201З год. на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС и да бъде възстановена на служба, това искане е повторила и с молба вх. № 34030-2/09.09.2015 год. и с молба вх. № 34030-4/05.10.2015 год.

Със заповед № ЗИУ-1131/07.10.2015 год.

Изпълнителният директор на НАП отменил заповед № 90/13.03.2013 год. за временното отстраняване от служба на ищцата, поради отпадане на основанието за нейното издаване — воденото наказателно производство и била възстановена на служба.

В исковата молба ищцата твърди, че всички действия по разследването по досъдебното производство са извършвани под прякото ръководство и надзор на прокуратурата. Претърпяла е вреди от незаконното обвинение от прокуратурата по ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год. по описа на ОД на МВР — Варна.

В исковата молба ищцата твърди, повдиганото и поддържано срещу нея обвинение опетнили честта, достойнството и добро й име. Вследствие на обвинението чувствала изключително оскърбена и потисната, накърнили личния и професионален авторитет. Нейни близки, лични и семейни познати и приятели се дистанцирали, започнали да странят от нея, като постепенно попаднала и в социална изолация. За това допринесло и широкото медийно отразяване на наказателно производство. В редица публикации, отразяващи изявления и на прокуратурата била квалифицирана като извършител 22 тежки престъпления, между които и такива по служба, данъчен рекет, търговия с влияние. За нея са били използувани най-обидни и позорящи епитети и квалификации, включително била наричана престъпник.

В повечето публикации освен името и длъжността, която е заемала, са публикувани и снимки. В електронните медии също са публикувани множество негативните коментари, а различни лица предварително я „осъждали" за действията, квалифицирани от прокуратурата като престъпление.

В резултат на повдигнатите обвинения ищцата получила и сериозни здравословни проблеми. Била постоянно под напрежение и изпитвала тревожност. Не можела да се храни нормално и пълноценно, нямала апетит, чувствала топка в стомаха, а вечер не можех да спи и се събуждала често. Отслабнала. Появило се треперене в ръцете с често се изпотяване. Станала емоционално лабилна, много често плачела и без повод или по незначителен повод.

Чувствала се неуверена, безпомощна, не виждала никаква перспектива за себе си, живеела с мисълта, че ще бъде осъдена, виждала как всичко това се отразява и ще се отрази негативно не само на нея, но и на нейните близки.

Това състояние до такава степен я травмирало, че тя не можела да се справя с елементарни житейски ситуации без помощ.

Започнала да се движи и мисли по-бавно. Всички тези симптоми се засилвали при всяко призоваване за извършване на определени действия по делото, като продължавали около десет дни след това. Тези здравословни проблеми не са преодолени и досега въпреки провежданата терапия и лечение.

На 16.06.2015 год. при профилактичен преглед се установила злокачествена находка в дясната млечна жлеза. На 23.06.2015 год. с хирургическа операция се установил карцином на дясна млечна жлеза. Ищцата твърди, че вследствие преживеният стрес от воденото срещу нея наказателно производство облагоприятствало онкологичното й заболяване. При медицинските прегледи били констатирани сериозни здравословни проблеми, които са резултат от воденето срещу нея наказателно производство — хипертония, хопотиреоидизъм, гастроезофагеална рефлуксна болест, психични отклонения и онкологичното заболяване.

Наложената й мярка за процесуална принуда — забрана за пътуване зад граница ограничила свободата й на придвижване и я лишила от възможност да посети дъщеря си в чужбина, където тя е студент.

Прокуратурата отказала да уважи искането й за вдигане временно на тази ограничителна мярка. Това допълнително я травмирало, като я накарало да се чувства непълноценна и безпомощна.

Чувствала се разстроена и потисната и заради близките си, които също много тежко преживели случилото се с нея.

Задържането й и повдигнатото обвинение станали обществено достояние. Дъщеря й, която в този момент била ученик, не желаела да посещава училище, тъй като била обект на подигравки и унижение от съучениците си, тъй като майка й като данъчен служител е привлечена като обвиняема за тежко умишлена престъпление.

Прилагането на специални разузнавателни средства, за които не е давано разрешение по предвидения от закона ред довело до документиране и разгласяване на факти и обстоятелства от личния й живот, до неоправдано навлизане в личната й сфера, до накърняване на основни права и свободи. Огорчението, душевните болки и моралните страданията от неоснователните обвинения не са отшумели и до днес.

Ищцата твърди, че тези неимуществени вреди подлежат на възмездяване, като справедливият размер на обезщетение оценява на 50 000 лева.

Ищцата твърди, че е претърпяла като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и имуществени вреди.

За защита в досъдебното производство ангажирала адвокат, за която заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.

Поради отстраняването й от работа

/служба/ и съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДС, не й е било заплащано възнаграждение /заплата/ за срок от м. март 201З год. до 12.10.2015 год. Брутният размер на трудовото й възнаграждение, предхождащ отстраняването й от длъжност било 1 395 лева. Размерът на неизплатените й брутни трудови възнаграждение за отстраняването й от длъжност за периода са в размер на 43 245 лева, което е и причинената й имуществена вреда. Отстраняването й от служба е в резултат на образуваното и водено срещу нея наказателно производство № 233/12г. по описа на ОД МВР Варна.

3а периода на отстраняването й от служба, работодателят не й заплащал здравните осигуровки. За да избегне прекъсване на здравните й права, което е задължително с оглед влошеното й здравословно състояние, ищцата е заплащала сама тези осигуровки в размер от 19.81 лева месечно. За периода от 13. 03. 201З год. до 30. 09. 2015 год. /общо 31 месеца/ заплатените здравни осигуровки са в размер общо на 613.80 лева, които представляват имуществена вреда.