Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 30.07.2020, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 65/2019
Вид
Решение № 38
Подписан
30.07.2020
В сила
30.05.2022
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 30.07.2020 г. гр.Търговище

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ІІІ състав

На шестнадесети юли 2020 година

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар Анатолия Атанасова разгледа докладваното от

Председателя т.д. № 65 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано по предявени от М.Б.А. ***, кумулативно съединени искове: иск за сумата от 25 500 лв., увеличен на 55 000 лв.- като частичен иск от общия размер 90 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – с правно осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2018 г. до окончателното изплащане – иск по чл. 86, ал.

1 ЗЗД във вр. с чл. 497 КЗ.

Ищцата твърди, че на 14.07.2018г., на път П-51 в участъка на кръстовището на пътя между гр. Попово за с. С. и на кв. Н. - кв. С., в посока за гр. Попово, при управление на л.а. „БМВ 320Д“, с peг. № Т 1029

АК, водачът М.М., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал движещия се пред него т.а. „Волво FH 13“, с peг. № Н7691ВС, управляван от Б.А., вследствие на което е реализирано ПТП, в резултат на което ищцата, возила се като пътник в л.а. „БМВ“, били причинени телесни увреждания – счупване на долния край на лъчевата кост, закрито в ляво. Образуваното ДП № 464/2018 г. на РУ-Попово било прекратено с Постановление от 12.12.2018 г. на прокурор в РП-Попово, на осн.чл. 243 ал. 1 т. 1 и чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК. Ищцата твърди, че непосредствено след ПТП на същата дата е приета в МБАЛ Търговище, където спрямо нея е предприето медикаментозно лечение, извършена е хирургична интервенция - поставена й е гипсова имобилизация, изписана е на 18.07.2018 г. Подробно описва претърпените от нея неимуществени физически и душевни болки и страдания вследствие на увреждането, интервенцията и възстановителния период. Твърди още, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил – по застрахователна полица № BG/хххххххх/23.01.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г., застрахователното събитие, настъпило на 14.07.2018г., е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от ответника в качеството му на застраховател; ищцата е спазила процедурата по чл. 380 от КЗ, като е представила на застрахователя всички документи, с които разполага, но по заведената щета № 0000-1000-03-18-7831/01.11.2018 г. застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок, обуславящо и предявяването на настоящата искова претенция, на осн.чл. 432 от ТЗ. Претендира заплащане на обезщетението със законната лихва за забава, считано от 21.07.2018 г. – датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430 ал. 1 от КЗ. Претендира разноски на осн.чл. 429 ал. 5 КЗ и адв.възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдвокатурата, с ДДС.

Исковата молба е депозирана от ищцата, действаща със съгласието на баща си, като в хода на производството- на 28.08.2019 г. ищцата е навършила пълнолетие.

В срока по чл. 372 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява становище за недопустимост на иска, позовавайки се на разпоредбата на чл. 496 ал. 2 б.“б“ вр. ал. 4 от КЗ – въпреки указанията, ищцата не е представила изисканите от застрахователя документи, не е посочила банкова сметка, *** (съгласно чл. 127 ал.4 ГПК). По същество - счита иска за неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен. Оспорил е всички твърдения в исковата молба – за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на застрахования при ответника л.а. и причинените на ищцата травми, за характеристиките на лечебния процес и продължителността на лечението, както и останалите описани в исковата молба неимуществени вреди, тяхната интензивност и продължителност; прави възражение за съпричиняване

– поради нарушение на разпоредбата на чл. 137 А от ЗДвП, с твърдения, че ищцата е била без предпазен обезопасителен колан; оспорва размера на търсеното обезщетение, като прекомерен; оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и началния момент, счита, че тъй като не е представена банкова сметка ***, то не бил започнал да тече срока за произнасяне от страна на застрахователя. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба, в срока по чл. 372 от ГПК, ищцата е оспорила възраженията на ответника за недопустимост на иска, предвид отправената от нея претенция по чл. 380 КЗ и разпоредбата на чл. 107 ал. 1 от КЗ; възразява, че непосочването на банкова сметка ***; намира за неоснователни всички възражения на ответника.

В отговора на допълнителната ИМ ответникът поддържа всички свои възражения, взел е становище по доводите на ищеца в допълнителната искова молба.

С определение № 321/18.10.2019 г., съдът е освободил ищцата от внасяне на дължимата по настоящото дело държавна такса и разноски за експертизи - на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК. С определение № 152/17.06.2020 г. съдът е отменил свое определение, с което е конституирал като трето лице-помагач на ответника лицето М.Ж.М. и е оставил без уважение искането за привличането му – на осн.чл. 219 ал. 2 , предл. 2 от ГПК. Определението не е обжалвано.

По възражението на ответника за недопустимост на иска с позоваване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ съдът се е произнесъл с определението си по чл.

374 ГПК, преценявайки го като неоснователно – видно от представените с исковата молба писмени доказателства (л.11-12) предвидената в КЗ рекламационна процедура е проведена – чрез пълномощника адв. Б. е отправено искане до застрахователя, достигнало до него на 09.08.2018 г. за изплащане на обезщетение, такова не е последвало, изтекъл е дължимия тримесечен срок (исковата молба е депозирана на 30.07.2019 г.). Непосочването на банкова сметка ***, още повече, че с отговора на исковата молба застрахователят изцяло оспорва основателността на претенцията. Непосочването на сметката в исковата молба, макар и да е посочено като елемент на дължимото съдържание на исковата молба, не е възведено от законодателя като основание за връщане на молбата (чл.

129 ал. 2 не визира неизпълнение на задължението по чл. 127 ал. 4 от ГПК).

В о.с.заседание, по искане на процесуалния представител на ищцата, на осн.чл.

214 ГПК е допуснато увеличение на предявения частичен иск – от 25 500 лв. на 55 000лв. Страните поддържат своите становища и възражения. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. По искане на адв.

Б. – процесуален представител на ищцата, му е предоставен срок за писмени бележки, каквито обаче не са депозирани не само в дадения 7-дневен срок, а и към настоящия момент.

След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2018 г., на път П-51, в участъка на кръстовището на пътя между гр.

Попово за с. С. и на кв. Н. - кв. С., в посока за гр. Попово, при управление на л.а. „БМВ 320Д“, с peг. № Т 1029 АК, водачът М.Ж.М., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал движещия се пред него т.а. „Волво FH 13“, с peг.

№ Н7691 ВС, управляван от Б.А., вследствие на което ПТП на ищцата, возила се като пътник в л.а. „БМВ“, били причинени телесни увреждания – счупване на долния край на лъчевата кост, закрито в ляво. Образуваното ДП № 464/2018 г. на РУ-Попово е прекратено с Постановление от 12.12.2018 г. на прокурор в

РП-Попово, на осн.чл. 243 ал. 1 т. 1 и чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК- по молба на пострадалото лице-ищцата.

Непосредствено след ПТП, на 14.07.2018г., в 11.05 ч., ищцата е приета по спешност в Ортопедо-травматологично отделение на „МБАЛ-Търговище“ АД гр. Търговище. Видно от приложената епикриза (л.

55 от ДП) относно обективното й състояние е отразено: болезненост, оток и деформация в зоната на лявата китка; движенията в лява гривнена става - силно ограничени поради болка. Предприето е медикаментозно лечение, извършено е оперативно лечение в ранния следобед на 14.07.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация при анестезия, поставена е гипсова имобилизация. Констатиран е гладък следоперативен период, ход на заболяването: в норма. Ищцата е изписана на 18.07.2018 г., с препоръки и назначения: щадящ режим на крайника, нуждае се от ЛФК.

Не е спорно в процеса, установява се и от приложените писмени доказателства, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил БМВ, с рег.№ Т1029 АК– по застрахователна полица № BG/хххххххх/23.01.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. Застрахователното събитие, настъпило на 14.07.2018 г., е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от ответника в качеството му на застраховател.

Във връзка с механизма на ПТП, предвид установяване и доказване на причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, поставените на разглеждане в процеса възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, предвид и прекратеното ДП, е назначена, изслушана и приета от страните и съда съдебна автотехническа експертиза (САТЕ).

Съгласно заключението на САТЕ, предвид данните от Протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен на 14.07.2018 г., останалите писмени доказателства в материалите по изисканото и приложено ДП, събраните гласни доказателства в хода на настоящото производство, съдът приема за безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на 14.07.2018 г., на път П-51, когато наближавайки кръстовището с кв. „С.” и кв. „Н.”, водачът на товарен автомобил „Волво FH 13“, с peг. № Н7691ВС, управляван от Б.А., намалява скоростта си на движение и предприема завой на ляво, за да продължи движението си към кв. „С.”. Наближавайки кръстовището с кв. „Н.” и кв. „С.”, лекият автомобил застига товарната композиция, която в този момент се движи със скорост не по-висока от 10 км/ч, тъй като водачът на товарната композиция е предприел маневра „завой на ляво”. Водачът М. не спазва достатъчна безопасна дистанция и последва удар с предната част на лекия автомобил в задната част на полуремаркето на т.а., в зоната на задна броня и заден трети мост. При инициалния удар се деформира изцяло предната част на лекия автомобил, третата ос на полуремаркето, и се откъсва задната греда(броня) на полуремаркето. След удара товарната композиция завършва левия завой и спира в дясно от пътя, а лекият автомобил продължава своето движение напред и наляво и след определено разстояние преустановява своето движение. Вследствие на настъпилото ПТП е причинена телесна повреда на возещата се на предна дясна седалка в л.а. „БМВ” М.Б.А..

Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо пътно платно. Съгласно САТЕ от инженерно-техническа и професионална гледна точка основната причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на л.а. „БМВ 320 Д”, с peг. № Т

1029 АК, който се движи по път П-51, в участъка на кръстовището на пътя между гр. Попово за с. С., и на кв. „Н.” - кв. „С.” като не осигурява достатъчна безопасна дистанция с движещия се пред него т.а. „Волво”.

В района на произшествието, преди и по време на удара, скоростта на т.а. „Волво FH 13” е от порядъка на 10 км/ч., а на л.а. „БМВ 320 D” - от порядъка и не по-ниска от 65-70 км/ч.

Дистанцията, която би следвало да бъде между л.а. „БМВ” и т.а. „Волво”, с оглед разпоредбите на чл. 23, ал.1 от ЗДвП в конкретната пътна обстановка е от порядъка и не по-малка от 45 м., докато в действителност е била от порядъка и не по-висока от 25 м. Водачът на лек автомобил „БМВ” е имал техническа възможност да предотврати произшествието при управлението на моторното превозно средство на безопасна дистанция не по-малка от 45 м. и своевременно възприемане на товарната композиция и адекватна реакция с „аварийно спиране“. Налична пътна маркировка в района на произшествието: единична непрекъсната линия—тип „М1”, с участък от прекъсване на кръстовището с кв. „С.”. Наличните пътни знаци в района на произшествието са: поставен знак тип „БЗ-път с предимство” по посока на движение на превозните средства, означен като Ориентир –на скицата (л.7 от САТЕ). Поставени пътни знаци „Б2-Спри!