Решение № 408 от 22.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000462 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две въззивни и и една частна жалба.

Въззивните са насочени против постановеното по т. дело № 346/ 2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 130 от 28.04.2025 г.

Едната е подадена от С. М. А., ЕГН **********, гр. С.З. против частта от решението, с която искът й против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 за осъждане на дружеството да й заплати обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от телесни увреждания, претърпени от ПТП на 26.03.2023 г. е отхвърлен за разликата между дължимите й се според нея 300 000 лв. и присъдените от Сз ОС с решението 200 000 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго присъждащо още 100 000 лв. ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. и изменящо решението с оглед на това в частта за 1 разноските.

Втората въззивна жалба е от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87. С нея то обжалва решенето в частта, с която е осъдено да заплати на С. М. А., ЕГН **********, *** сумата от 100 000 лв. ведно със законната лихва от 01.11.2023 г., за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди болки и страдания от телесни увреждания, претърпени от ПТП на 26.03.2023 г., която сума се равнява на разликата между присъденото обезщетение от Сз ОС в размер на 200 000 лв. и дължимото се такова според застрахователя от 100 000 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер и изменящо решението с оглед на това в частта за разноските.

Частната жалба е подадена от С. М. А., ЕГН **********, гр. С.З. и Ф. К.

Б . , ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка С. М. А. против постановеното по т. дело № 346/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, определение, рег. № 505 от 30.06.2024 г. с което е оставена без уважение молба вх. № 6785/23.05.2025 г. от С. М. А. и Ф. К. Б. за изменение на постановеното по т. дело № 346/2024 г. на Сз ОС, решение, рег. № 130 от 28.04.2025 г. по т.д.№ 346/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта за разноските, които следва да се заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. София.

Всяка от страните намира жалбите изходящи на насрещната страна за неоснователни.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 05.06.2024 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от С. М. А., ЕГН ********** и Ф. К. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка С. М. А., двете от гр. С.З. искова молба против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр.

София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 26.03. 2023 г. около 2

16,30 ч. на АМ „Тракия“, км. 161+300 м. настъпило ПТП между няколко МПС. Посочено е, че непосредствено преди същото в посока запад-изток се движел влекач марка „Скания“ , рег. № *** с прикачено полуремарке марка „Шмитц“, рег. № *** * с шофьор Н.В.. Същият забелязал, че движещите се пред него ППС са спрели и също спрял. Зад него се движел лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ***, управляван от П.З.. Водачът му също възприел спрелите превозни средства и започнал намаляване на скоростта. Зад този автомобил се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ***, управляван от К.Б., който извършвал маневра изпреварване. При забелязване на спрените МПС предприел рязко прибиране в първоначалната си пътната лента и не осигурил достатъчно разстояние между себе си и тях. Настъпил сблъсък. След него лекият автомобил „Фолксваген Голф“ кривнал, за да предотврати удар в полуремаркето. По тази причина навлезнал в съседната лента, но въпреки това последвал контакт със същото. След него движението му продължило и се сблъскал със спрял в пътната лента лек автомобил „Форд Фокус“, рег. № ***. Това предизвикало завъртане на Форда, който пък се блъснал в спрелия пред него автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ***.

При така описаната поредица от удари пострадали двете ищци, които пътували в лекия автомобил „Фолксваген Голф“ като получили множество телесни увреждания.

Във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство по описа на РУ – Чирпан и прокурорска преписка към ТО-Чирпан на РП Ст.Загора. Производството по тях било прекратено с Постановление, което влязло в сила на 19.03.2024 г.

На база изложеното е направен извод, че причина за ПТП-то са допуснатите от водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ нарушения на правилата за движение по пътищата като поведението му е в пряка причинна връзка с получените телесни увреждания на С. и Ф., които следва да бъдат обезщетени.

Пренесеният пред ПАС спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на С. и в настоящето решение ще бъдат индивидуализирани единствено те.

Според изложеното в исковата ПТП-то е причинило на тази ищца счупване на тялото на дясна раменна кост, счупване на тялото на дясната 3 бедрена кост, множество травми и наранявания по глава, тяло, крайници и психически стрес.

Посочено е, че непосредствено след катастрофата тя била приета в УМБАЛ „проф. Д-р Ст.Киркович“ АД с оплаквания от силна, палпаторна и спонтанна болка в областта на десен хумерус и дясно бедро, синини по крайниците. Били назначени редица изследвания, при които се установило наличие на полифрагментна фрактура в средна и долна трета на диафизата на бедрена кост и фрактура в средна трета на диафизата на хумеруса.

По повод на същите на 29.03.2023 г. първо било извършено открито наместване на фрактурата на хумеруса с вътрешна фиксация. В последствие на същата дата била направена и втора операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на фемур и поставена метална остеосинтеза.

А. била изписана на 04.04.2023 г. с указания да се свалят конците на 15тия ден от операцията, да не натоварва оперираните крайници и да продължи профилактика с НМХ за 25 дни.

По – надолу в исковата молба са описани извършени от А. действия изразяващи се в посещения на различни специалисти в периода 26.05.2023 г. – 04.01.2024 г. с оглед изпитвани от нея болки в травмираните крайници и проблеми с движението на същите.

На база констатациите от последния преглед на 04.01.2024 г. тя била хоспитализирана на 23.01.2024 г. в „МБАЛ Тракия“ с диагноза - лошо зараснала фрактура, усложнение от механичен произход след вътрешно фиксиране на други кости. След обсъждане на резултатите от изследванията би направена оперативна интервенция на таза и долния крайник характеризираща се с голям обем и сложност. При същата били отстранени фрактурираните и разхлабени винтове от проксималния фрагмент, а той бил имобилизиран. Била резицирана фиброзна тъкан, отворили се и медуларните канали на двата фрагмента. Фрактурата била репонирана, а плаката фиксирана отново към проксималния фрагмент.

На 29.01.2024 г. ищцата била изписана с указания да не натоварва оперирания крайник, да използва помощни средства 2 месеца, да свали конците на 14 ден от операцията.

След описанието на получените травми, лечението им и появилите се 4 усложнения е направено проследяване на психическите и физически проблеми на пострадалата след инцидента.

В тази връзка на първо место е споменато, че преди него С. била нормална, работеща жена. Нямала здравословни оплаквания.

Той обаче причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Счупванията на десните долен и горен крайник значително затруднили нормалното й ежедневие и ограничили нейната физическа активност. Тя дълго време не е могла да се придвижва самостоятелно. Налагало се да ползвала патерици, проходилка и да спазва постелен режим. Болките и ограничените движения на травмиланите крайници били налице и в момента.

Всичко това наложило тя да разчита на постоянните грижи на своите близки, които е обслужвали и помагали дори за задоволяване на елементарните й жизнени потребности. След травмата цялото ежедневие на С. било свързано с посещение на специалисти и непрестанно лечение за подобряване на здравословното й състояние. По тази причина тя била лишена и все още е лишена от възможността да работи, а и да задоволява напълно сама ежедневните си потребности.

Така описаното било свързано не само с физически болки, но и с психически стрес. Пострадалата след злополуката станала напрегната и тревожна. Страдала от безсъние, затворила се е в себе си. Била уплашена и отчаяна от мисълта, че може никога да не се възстанови и да се върне към нормалния си начин на живот. Избягвала да се среща с хора.

В обобщение е направен извод, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от лицето виновното за ПТП-то - водачът на лек автомобил „Фолксваген“. В хода на тези разсъждения е споменато, че той следва да обезщети и претърпените от нея имуществени вреди свързани с направените разходи за лечението на травмите в размер на 6 787, 61 лв.

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетенията можело да се търсят от него.

По тази причина тя предявила писмена претенция, която била получена 5 от него на 01.11.2023 г. Обезщетения по повод на същата обаче не били изплатени.

На тази база е направен извод, че интерес от предявяване на иск пред съда за заплащането им е налице. Отправено е искане за осъждане на ответното дружество да ги заплати като претендираното обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 26 000 лв. ведно със законна лихва от 02.14.2023 г. като част от общо дължимо такова за същите от 250 000 лв. Това за имуществените е в размер на 6 781, 61 лв.

В отговора на първо место се говори за недопустимост поради липса на яснота за механизма на инцидента.

Изложено е и становище за неоснователност на исковите претенции, бе да се оспорва наличието на валидно сключена застраховка за лекия автомобил Фолксваген и това, че водачът му е от кръга на застрахованите лица.

В подкрепа на доводите за неоснователност първо са изложени съображения, че исковата претенция е неморална и е предявена по користни подбуди с оглед на факта, че соченият като виновен за инцидента водач е съпруг на С. и баща на другата ищца. В тази връзка са развити съображения, че те нямаше да правят опити за ангажиране на отговорността му ако то не е било застраховано.

Наред с това са изложени твърдения за липса на деликт. Споменава, че той не е действал противоправно и виновно и че няма как в причинна връзка с поведението му да е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП. В тази връзка се говори за липса на влязла в сила присъда по отношение на този водач, която да е задължителна за гражданския съд.

Изразено е и несъгласие с описания в исковата молба механизъм на произшествието и се заявява, че представените с ИМ доказателства нямали установителен характер за начина на настъпване на катастрофата. Изразено е становище, че без да е установен механизмът не можело да се прави преценка за това кой е виновния за инцидента водач.

С оглед твърденията за липса на деликт е изразено и мнение, че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК по отношение на водача на Фолксвагена по причина, че за него не е била налице обективна възможността предвиди и предотврати инцидента и настъпването на вредите от същия.

6

Направено е и оспорване на исковите претенции по размер като е споменато, че същата не е съобразена с принципите на чл. 52 от ЗЗД и дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни указания относно определянето им.