Определение № 1331 от 22.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. Стара Загора, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20225500500676 по описа за 2022 година Производството е по чл.396, ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на Я. Г. Я. от гр.С.З., срещу определение № 2957/05.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4641/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането му за допускане обезпечение на предявеният от него срещу П.Й.П. от гр.С.З. иск по чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му от престъпление неимуществени вреди, чрез налагането на запор на бъдещи вземания към трети физически и юридически лица, включително на бъдещи и настоящи вземания към Я. Г. Я., както и запор върху платежна система, открита и водена в Изипей на името на ответника, както и запор върху притежаваните от П.Й.П. 80 дружествени дяла от капитала на „З.А.“ ООД, ЕИК № *** .

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се претендира за неговата отмяна и допускане на поисканото обезпечение.

След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен съд – Стара Загора по молба на Я. Г. Я. с искане за допускане на обезпечение на предявеният от него срещу П.Й.П. осъдителен иск за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му от престъпление неимуществени вреди.

Молителят е обосновал искането си с твърденията за наличието на убедителни писмени доказателства – влязла в сила осъдителна присъда на П.Й.П. за извършено престъпление, по което Я. Г. Я. е пострадал, както и наличието на обезпечителна нужда, продиктувана от обстоятелствата, че П.Й.П. се е разпоредил с притежаваният от него единствен недвижим имот и 1 по банковите му сметки липсва наличност.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането като е приел, че не е налице обезпечителна нужда и поисканите обезпечителни мерки са адекватни на тази нужда, т.к. предявеният иск вече е бил обезпечен по реда на чл.390, ал.1 от ГПК чрез налагане на запор върху банковите сметки на П.Й.П..

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд за неоснователна, по следните съображения:

Безспорно установено е по делото, че предявеният от Я. Г. Я. срещу П.Й.П. осъдителен иск за сумата от 2 000 лв. е бил обезпечен по реда на чл.390, ал.1 от ГПК чрез налагане на запор върху банковите сметки на П. в 25 банки в Република България.

Запорът е наложен по банковите сметки на П.Й.П. в „ОББ“ АД до размера от 2 000 лв., т.к. вземането е признато от третото задължено лице и сметките са блокирани; върху същото вземане няма претенции от трети лица; има наложени запори по други изпълнителни листове и няма средства за обезпечаване на вземането.

При това положение процесуалният ред за защита на правата на ищеца е предвиденият в чл.398 от ГПК чрез замяна на обезщетението, а не извършване на повторна преценка за наличието на предпоставки за допускане на обезпечение по чл.391 от ГПК – допустимост и вероятна основателност на иска, наличието на обезпечителна нужда, адекватност на поисканите обезпечителни мерки на обезпечителната нужда и т.н.

Това е така, т.к. вече се е развило производство по обезпечаване на иска, в което съдът е изследвал предвидените в посочения законов текст предпоставки за допускане на обезпечение и е допуснал такова, което е реално наложено – запорът на банковите сметки на П. П. в „ОББ“ АД е наложен и тежи върху всички бъдещи постъпления по банковите му сметки.

Обстоятелството, че поисканата обезпечителна мярка не е дала очакваният от ищеца резултат не обуславя допускането на нови обезпечителни мерки наред с нея, а предполага единствено замяната и с друга или други адекватни обезпечителни мерки.

Аргумент в тази насока може да извлече от разпоредбата на чл.442а от ГПК предвиждаща съразмерност на наложените от съдебния изпълнител в изпълнителното производство обезпечителни мерки с размера на задължението.

В случая на обезпечителното производство и доколкото същото се развива едностранно без участието на ответника, тази преценка за съразмерност, която е друга форма на изискването за адекватността на поисканите обезпечителни мерки на обезпечителната нужда, не може да бъде извършена от съда по претендирания от ищеца процесуален ред – чрез допускането в отделни производства на няколко различни обезпечения. поради случайният избор за разпределение на делата.

2

Обратното създава значителна вероятност за свръх обезпечаване на все още спорното вземане на ищеца, което би довело до сериозно накърняване на имуществените права на ответника, а последното не следва да се допуска за сметка защитата правата на ищеца, т.к. съгласно чл.9 от ГПК страните в гражданските съдопроизводства имат равни права.

Отделно от това изводите на първоинстанционният съд за недоказаност на обезпечителна нужда, т.к. поисканите обезпечителни мерки не са съответни на нуждата са правилни и се споделят от настоящият въззивен състав.

Преценката за адекватността при осъдителните искове за парични вземания се извършва от съда като съпостави степента, в която конкретна обезпечителна мярка засяга имуществената сфера на ответника с размера на претендираното вземане.

В случая Я. Г. Я. не е поискал конкретни обезпечителни мерки, т.к. настоящите вземания, чийто запор се претендира не са индивидуализирани по размер, основание и кредитор, а бъдещите вземания все още не са възникнали, т.е. обезпечителната мярка не е реално приложима.

Не се твърди и самият П. да има вземане срещу Я., в какъв размер и на какво основание.

По отношение на поисканият запор върху платежна система, открита и водена в Изипей на името на П. не са налице представени доказателства, че такава е налице и какъв е произхода на постъпващите чрез нея средства. При това положение съдът е в невъзможност да прецени дали запорът е допустим с оглед дали тези средства са секвестируеми.

По отношение на поисканият запор на 80 дружествени дяла от капитала на „З.А.“ ООД не са представени доказателства за стойността на тези дялове – последният публикуван в Търговския регистър годишен финансов отчет на това дружество, за да може съдът да съпостави реалната стойност на дяловете с размера на претендираното вземане.

В заключение, въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилнои като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2957/05.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4641/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4