Определение № 2756 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2756 гр. София, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000502441 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. От ГПК.

Образувано е по частна жалба № 86598/16.07.2025год. на " Аква Тур БГ“ ЕООД, подадена срещу Определение № 12929/04.07.2025год., постановено по възз. гр.дело № 3803/23год. на СГС , с което върната въззивна жалба вх.№ 259176/24.11.2022год. на „Аква Тур БГ“ ЕООД срещу Решение № 7933/12.07.2022год., постановено по гр.дело № 43522/2021год. по описа на СРС и е прекратено образуваното по тази жалба въззивно производство.

В частната жалба се поддържа, че неправилно в обжалваното определение е прието , че не е налице нередовно връчване на обжалваното решение и че срокът за неговото обжалване е изтекъл към датата на подаване на въззивната жалба- 24.11.2022год. Сочи се, че съобщението за постановеното първоинстанционно решение е изпратен на адреса на управление на дружествотоответник вместо на посочения в писмената защита на ответника съдебен адрес. Така, първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на процесуалния закон, в частност на чл. 39, ал.1 от ГПК, което изключва приложението на общото правило на чл. 38 от ГПК. Твърди се ,че при посочен съдебен адресат и упълномощен представител връчването би могло да бъде редовно само ако съобщението се връчи лично на страната, което в конкретния случай не се установявало, тъй като било връчено на „ сътрудник“, а не на законния представител на ответното юридическо лице. В подкрепа на изложените доводи се цитира съдебна практика на ВКС .

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивен състав на СГС за произнасяне по подадената възззивна жалба срещу първоинстанционното решение .

В подаден писмен отговор от упълномощен представител на С. Т. и Г. Т. се поддържа, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено на 12.07.2022год. и е връчено на ответника на 09.08.2022год., поради което подадената срещу него въззивна жалба на 24.11.2022год. е просрочена. Връчването на решението било извършено по реда на чл. 50, ал.1 вр. с ал.3 от ГПК и като редовно е произвело предвидените в закона последици, въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39 от ГПК. Доводите за редовността на осъщественото връчване са подкрепени от цитирана съдебна практика, сочена като актуална спрямо посочената такава от жалбоподателя.

Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

По разгледания в производството по гр.д.№ 43522/2021год. по описа на СРС правен спор е постановено Решение № 7933/12.07.2022год. Съобщението за така постановеното решение , ведно с препис от него, е изпратено до ответника „ Аква Тур БГ“ ЕООД на адреса му на управление и е получено на 09.08.2022год. от лице В. Б., посочено като „ технически сътрудник“.

Срещу решението на СГС е подадена на 24.11.2022год. въззивна жалба от „ Аква Тур БГ“ ЕООД / входирана под № 259176/, която е върната като просрочена с Разпореждане № 120723/08.12.2022год. на съдия- докладчика по първоинстанционното дело. Разпореждането е отменено с Определение № 1539/06.02.2023год., постановено по ч. гр.д.№ 580/23год. по описа на СГС и делото е върнато на СРС за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба.

Въз основа на въззивна жалба вх.№ 259176/24.11.2022год. пред СГС е образувано възз. гр.д.№3803/2023год., по което и с обжалваното в настоящото производство Определение №12929/04.07.2025год.. С него въззивното производство е прекратено, а въззивна жалба вх.№ 259176/24.11.2022год., подадена от „ Аква Тур БГ“ ЕООД срещу решение № 7933/12.07.2022год., постановено по гр.д.№ 43522/21год. на СРС е върната като просрочена.

Обжалваното определение е правилно .

Регламентираното в чл. 45 от ГПК правило е съобщението да се връчва лично на адресата.

Приравнено на това връчване обаче е връчването на процесуален представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. /В този смисъл решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК, определение № 157 от 3.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1059/2015 г., I г. о., ГК, определение № 368 от 12.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3830/2017 г., III г. о., ГК, решение № 156, от 18.10.2019 г. по гр. д. № 3811/2018 г. ) Формирана е съдебна практика и относно това, че ако съобщението е връчено на посочения от страната адрес съгласно изискванията на чл.

38, ал. 1 ГПК и е получено от нея лично, независимо че има пълномощник по делото, то връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК /в този смисъл са определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 503/2017 г., ВКС, III г. о., определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч. т. д. № 1991/2016 г., ВКС, II т. о., определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч. т. д. № 1354/2016 г., ВКС, I т. о. /.

В случая ответникът в първоинстанционното производство не е посочил съдебен адресат лице, в седалището на съда , на което да се връчват съобщения и призовки, поради което за първоинстанционният съд не е съществувало задължение за връчване на първоинстанционно решение чрез съдебен адресат и респ. неизпълнението на това задължение не може да обоснове извод за нарушение на разпоредбата на чл. 39 от ГПК. Такова задължение не произтича от посоченото в писмената защита , подадена от адв. Л. като пълномощник на „ АКВА Тур БГ“ ЕООД , в която е посочил като „съдебен адрес“ - адреса на адвокатското дружество, упълномощено да представлява ответника в съдебното производство. По виждане на настоящия съдебен състав страната може по всяко време на съдебния процес да изрази воля за призоваване и получаване на книжа чрез съдебен адресат, но за да бъде зачетена, тя следва да бъде ясно и недвусмислено формулирана . В случая посочването в писмената защита, а именно че същата се подава от „ Аква Тур БГ“ ЕООД чрез адв. Л. със съдебен адрес : гр.София, ул.“ Петър Парчевич“ № 27, предвид липсата на изрично формулирано искане за изпращане на призовките и съдебните книжа до ответника по делото на този адрес и на адв. Л. като съдебен адресат, не е достатъчно за формиране на извод ,че с писмената защита е посочен съдебен адресат и че съобщението за постановеното първоинстанционно решение е следвало да бъде връчено на този адрес и след като не е връчено на този адрес е налице нередовност на връчването.

Съобщението за постановеното първоинстанционно решение не е връчено на упълномощения по делото представител на ответника, а на адреса на управление на дружеството , където е прието от негов служител. Спорният в случая момент е дали извършеното по реда на чл.

50, ал.3 от ГПК връчване може да се приравни на лично връчване, за да бъде зачетено като редовно 2

, независимо от неспазване на поредността на връчването по чл.39 от ГПК.

По този въпрос в съдебната практика са формирани две становища , обективирани в цитираните и от двете страни по спора съдебни актове на ВКС. В едната група от тях се приема , че връчване на съобщение или призоваване на страна - юридическо лице, не чрез пълномощника по делото, би било зачетено като редовно, макар и извършено в нарушение на чл. 39, ал.1 от ГПК, само когато съобщението е връчено на законния му представител, с оглед изричната разпоредба на закона, приравняваща това връчване на лично връчване .Прието е също така ,че връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез лице, което няма качеството на законен представител на дружеството не е редовно и не може да бъде зачетено като начало на процесуален срок../така определение № 277 от 1.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1354/2016 г., I т. о., ТК, определение № 137 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 45/2016 г., II т. о., ТК , определение № 90/ 24.02.2021год. по ч.т.д.№ 321/2021год. на ВКС.

Във втората група съдебни актове на ВКС е застъпено становището, че ако съобщението е връчено на страната на адреса на управление съгласно изискванията на чл. 50, ал.3 от ГПК , връчването следва да се счита за редовно,тъй като правно релевантен е фактът на уведомяването на страната/ така решение № 31/16.03.2020год. по т.д.№ 2781/2019год. на ВКС, Определение № 330 от 25.01.2024год. по гр.д.№ 2057/2023год. на ВКС, Определение № 4239/17.11.2022год. по ч.гр.д.№ 3850/2022год. и Определение № 1476/28.03.2024год. по ч. гр.д.№ 883/2024год. на ВКС.

Виждането на настоящия състав по спорния въпрос напълно съответства на възприетото в последната цитирана по-горе съдебна практика, а именно ,че връчването на книжа на странаюридическо лице, не чрез пълномощника по делото, следва да бъде зачетено като редовно, макар и извършено в нарушение на чл. 39, ал.1 от ГПК, ако съобщението е връчено на адреса на управление на юридическо лице съгласно изискванията на чл. 50, ал.3 от ГПК . Разпоредбата на чл.50 от ГПК предвижда спец ифичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото на връчване- в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които може да стане -всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме. Разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа от името на адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането на режима на връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез отразяване в документа по чл. 44, ал.4 от ГПК на "имената и длъжността на получателя". Спазването на последното правило е доказателство за валидното извършване на процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до адресата с цел обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на процесуалните срокове.

В настоящия случай съобщението за първоинстанционното решение е получено на адреса на управление на ответното дружество от лицето В.Б., посочено като „ сътрудник“ .

Жалбоподателят не твърди, че така посоченото лице не е негов служител, а от данните в първоинстанционното производство е видно , че същото това лице е получило призовката за първото съдебно заседание пред СРС и призовката е достигнала до своя адресат, който е ангажирал адвокатска защита и упълномощения от него адвокат е участвал в проведените по делото открити съдебни заседания.

Гореизложеното дава основание да се приеме, че при осъществено при спазване на изискванията на чл. 50, ал.3 от ГПК връчване ответника се явява уведомен лично за постановеното първоинстанционно решение, поради което неспазването на определената поредност по чл. 39 от ГПК при връчване на решението не може да го определи като нередовно. Решението е връчено на „ Аква ТУР БГ“ ЕООД на 09.08.2022год., а въззивната жалба срещу него е подадена на 24.11.2022год., което я прави подадена извън двуседмичния срок за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК.

Поради съвпадане извода на двете съдебни инстанции за просрочие на подадената въззивна жалба на „Аква Тур БГ“ ЕООД срещу Решение №7933/12.07.2022год., постановено по гр.д.№ 43522/21год. на СРС , обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав