Определение № 1685 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1685 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104973 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Поморие, против решение № 155 от 07.11.2023 г. по гр. дело № 159/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, допълнено с решение № 34 от 20.02.2024 г., в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционно решение, постановено по гр. д. № 1701/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, общината е осъдена да заплати поравно на А. С. П. и С. Г. П. сумата 63 316.16 лева, представляваща стойността на изградена от тях стопанска сграда върху земя в м. „Г.“, [населено място], общ. П., общинска собственост, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 08.07.2020 г., и на всеки от тях по сумата 2 292.50 лева - стойност на извършени в същия имот подобрения, изразяващи се в стоманобетонов плочест водосток, бетонова настилка 20 кв.м, метален дворен портал с дължина 700 см, сондаж с етернитови тръби, ограда на 27 бетонни колове и телена мрежа с дължина 64 м и трайни насаждания, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба (производството по която искова молба е присъединено на основание чл. 213 ГПК).

Касационна жалба е подадена и от А. С. П. и С. Г. П., които обжалват въззивното решение, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 54 753 лева е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от тях против „Блек сии спортс България“ ЕООД искове за заплащане поравно на сумата 54 753 лева, представляваща обезщетение за изградена от тях част от стопанска сграда върху 193 кв.м от имот № * по КВС на [населено място], общ. П.

В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът Община Поморие твърди, че въззивно решение в обжалваната му част е 1 неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументира тези касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с: незачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което дружеството е признато за собственик на 193 кв.м от стопанската сграда, имаща обслужващ за земята характер и представляваща временен и незаконен строеж, поради което и придобита от приобретателя на земята; липса на увеличаване на стойността й със сградата, която е изградена и въз основа на невалидно разрешение за строеж, за което е направено изрично възражение, но останало необсъдено от въззивния съд съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, и която подлежи на премахване, включително и поради изграждането и върху земя, имаща земеделски характер към този момент и предоставена за ползване като „депо за отглеждане на животни“; необоснованост на изводите за законност на стопанската сграда поради изграждането й въз основа на невалидно разрешение за строеж, неспазване на ограниченията по чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.) и невъвеждането й в експлоатация, за необходимостта от премахването на която другата страна е уведомена, въпреки отсъствие на издаден акт за премахването й, и неправилна квалификация на предявените претенции за обезщетения поради липсата на осъществявано от тях владение и качеството им на държатели, за които чл. 72 и 74 ЗС са неприложими.

Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Обосновава допускането на решението до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, изведена чрез доводите в касационната жалба, и със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1.

Длъжен ли е съдът по предявен иск по чл. 72 ЗС за извършени подобрения под формата на строителство на постройка в чужд имот да зачете силата на пресъдено нещо на диспозитива на влязло в сила решение относно собствеността върху постройката или може да приеме свои собствени правни изводи относно собствеността на тази постройка. Поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д.

№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. гр. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС; 2. Счита ли се за подобрение по смисъла на чл. 72 ЗС изграждането на стопанска постройка върху общински поземлен имот, за която общината-собственик изрично е уведомила държателя/владелеца, че следва да бъде премахната поради предстоящо реализиране на инвестиционно намерение в имота; 3. Може ли да се приеме, че земеделски поземлен имот е увеличил стойността си, в случай че с цел реализиране на инвестиционно намерение и промяна на предназначението на имота, собственикът следва да извърши разходи по премахване на изградената от предходен ползвател стопанска постройка.

Поддържа се, че по тези въпроси е налице противоречие с решение № 3202 от 28.12.1972 г. по гр. д. № 2349/1972 г. на ВС, II г.о., решение № 710 от 16.03.1973 г. по гр. д. № 2357/1972 г. на ВС, I г.о., и отговорът по тях ще има значение за развитието на правото, и 4. Задължен ли е съдът по заявено възражение от страните по делото да извърши косвен съдебен контрол на административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, когато от законосъобразността на този акт зависи изхода на делото. По този въпрос е посочено противоречие с решение № 77 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 4436/2019 г. на ВКС, I г.о., решение № 47 от 19.06.2019 г. по гр. д. № 2

1012/2018 г. на ВКС, II г. о., решение № 230 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г. на ВКС, I г.о., и решение № 964 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 3306/2008 г. на ВКС, III г.о.

В подадена на А. С. П. и С. Г. П. касационна жалба се твърди, че решението в обжалваната му от тях част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновават тези касационни основания с доводи, че договорът за продажба, сключен между ответниците, е само за земята, но не и за постройката, поради което за нея в съответствие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване следва да отговаря дружеството, за което въззивният съд е приел, че не е легитимирано да отговаря при липсата на оплаквания във въззивната жалба. Искат отмяна на решението в обжалваната част. Претендират разноски.

По искането за допускане на решението до касационно обжалване излагат доводи в изложението към касационната жалба за наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулират следните въпроси: 1. Може ли подобрителят на имота в производство по реда на чл. 72 ЗС да претендира подобрения от последващия собственик на имота, след като по делото е безспорно, че последният е знаел за извършените от страна на подобрителя подобрения и допустим ли е иск на подобрителя на даден имот срещу купувача на същия имот, който обаче не е заплатил подобренията нито на своя продавач, нито на подобрителя и така неоснователно се е обогатил; 2. При предявен иск по реда на чл. 72 ЗС за заплащане на извършени подобрения в чужд имот, кой е пасивно процесуално легитимиран по делото - бившият собственик на имота, върху който е построена сградата, или приобретателя на имота, при условие, че последният не е заплатил на праводателя си цена за постройката, а същата е придобита в производство по реда на чл. 108 ЗС и е знаел, че постройката е изградена от подобрителя; 3. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпрос, който не е залегнал във въззивната жалба и който въпрос не нарушава императивна материалноправна норма. Поддържат, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2013 от 9 декември 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 18 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. на ВКС, решение № 50 от 10.07.2017 г. по гр. д.

№ 3675/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 571 от 14.10.2008 г. по т. д. № 313/2008 г. на ВКС, I т.о., ТР № 48 от 3.04.1961 г. по гр. д. № 26/1961 г. на ОСГК на ВС, решение № 50 от 16.05.2018 г. по гр. д. № 2104/2017 г. на ВКС, III г.о., решение № 6554 от 11.05.2011 г. по адм. д. № 9134/2010 г. на ВАС, и решение № 60075 от 18.08.2021 г. по гр. д. № 2799/2020 г. на ВКС, II г.о.; 4. Следва ли прехвърлителят да заплаща подобренията, извършени върху отчуждения имот, в случай, в който не му е била заплатена цената от приобретателя. И не представлява ли това заплащане нееквивалентно разместване на блага, в който случай прехвърлителят както не е получил продажна цена от приобретателя, така и следва да заплати цената на построеното при условията на чл. 72 ЗС на подобрителя на имота, а новият собственик ще получи в своя патримониум постройка без да я е заплатил, която постройка увеличава стойността на имота му, и 5. Не се ли обогатява неоснователно купувачът на даден имот за сметка на третото добросъвестно лице - подобрител с правата по чл. 72 и чл. 74 ЗС, изградил постройка в същия имот, ако купувачът я е придобил без да заплати цената й нито на продавача, нито на подобрителя. Поддържат, че отговорът на 3 последните два въпроса са от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона.

Ответниците по касационната жалба на Община Поморие - А. С. П. и С. Г. П., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор, в който излагат съображения на липса на поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на наведените в нея касационния основания.

Претендират разноски.

Отговор в посочения срок е подаден и от другата страна „Блек сии спортс България“ ЕООД, в която се навеждат доводите за неоснователност на поддържаните в касационната жалба на А. С. П. и С. Г. П. - основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационните жалби и извърши преценка на поддържаните основания по чл. 280 ГПК за допускането им до разглеждане, намира следното:

Касационната жалба на Община Поморие против въззивното решение е недопустима в частта за присъждане на А. С. П. и С. Г. П. на сумата 2 292.50 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за извършени строителни-монтажни работи и трайни насаждения в чужд имот. Цената на тези претенции съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е под предвидения минимален праг от 5 000 лева за достъп до касационен контрол на въззивните решения по граждански дела. Следователно в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което касационната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.

В останалата част касационната жалба на Община Поморие и касационната жалба на А. С.

П. и С. Г. П. са редовни и процесуално допустими. Подадени са от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд, въз основа на сезирането му с въззивни жалби, подадени от ответниците Община Поморие и „Блек сии спортс България“ ЕООД и от ищците А. П. и С. П., е отменил решение № 260000 от 20.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1701/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените против Община Поморие искове за заплащане на сумата над 24 965 лева до общо претендираната сума от 63 316.16 лева и на сумата 2 292 лева на всеки от тях, и в частта, с която са уважени исковете им за заплащане от дружеството на сумата 54 753 лева. Вместо него е постановил друго, с което е осъдил общината да заплати на А. П. и С. П. поравно сума равна общо сумата 63 316.16 лева и на всеки от тях сумата 2 292 лева и е отхвърлил претенциите против дружеството общо за сумата 54 753 лева. Потвърдил е решението в останалата обжалвана част, като се е произнесъл и по разноските съобразно изхода на спора.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db83d1d5-7435-4a4c-a70b-62554be7a869