Решение № 183 от 16.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Благоевград, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102267 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А*, ЕИК: *, със седалище и адрес: гр. С* представлявано от управителите П*, чрез юрк. Е* против К. И.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*.

Твърди се, че на 16.04.2020 година К. И. Б., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 413265 със „С*, по силата на който е получил сумата от 1100, 00 лева, срещу което се съгласил да върне 3 вноски по 543 лв. в срок до 16.07.2020г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47, 79 %. Навежда се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като при неговото сключване на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че ответникът К. И. Б., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Си* като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* като вземането срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1. Навежда се, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Излага се, че ако съдът приеме, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Твърди се, че и към настоящия момент задължението все още не е погасено. Сочи се, че ищецът е депозирал пред Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на което е било образуваното 1 ч.гр.д. № 1558/2025 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните с исковата молба суми, срещу която заповед за изпълнение длъжникът е възразил в срок.

С оглед на горното, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника К. И. Б., ЕГН **********, че същият дължи на „А* с ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр. С* представлявано от юрк. Е* сумата в общ размер от 1553, 21 лв., формирана както следва: главница в размер 1 100 лева, договорна лихва върху главницата в размер на 74, 23 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 16.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 378, 98 лв. за период от 16.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и сторените по исковото и заповедното производство разноски.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не дължи процесната сума, поради изтекла погасителна давност. Претендират се сторените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Приети са по делото писмени доказателства - договор за паричен заем кредирект № 413265, сключен на 16/04/2020 г. между „С*, справка от банкова институция за подадени документи, разписка за извършено плащане с № 2000000209621439/16.04.2020 г., общи условия на „С* за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 г., тарифа за такси и разходи на „С* договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., ведно с извадка от приложение № 1 към него; Приложение 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между ищеца и „С* уведомление за цесия, от които се установява, че на 16.04.2020 година ответника К. И. Б., ЕГН ********** е сключил Договор за потребителски кредит № 413265 със „С*, по силата на който е получил сумата от 1100, 00 лева, срещу което се съгласил да върне 3 вноски по 543 лв., вкл. главница, лихва и неустойка в срок до 16.07.2020г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, инкорпориран в Договора за потребителски кредит при фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47, 79 %.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. г. „С*е прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера „А*, ЕИК *, а вземането срещу ответника е индивидуализирано в Приложение № 1.

По делото е представено изготвено уведомление за цесия относно договор за кредит № 413265/16.04.2020 г. до ответника по делото, което няма данни да е било връчено на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими – видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1558/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград предвид депозираното от длъжника възражение в срока по чл. 415 ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение е депозирана в срока по чл. 415 ГПК исковата молба предмет на настоящото производство.

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание: с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД относно вземането за главница по договор за кредит; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с 2 чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за договорна лихва.

- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за лихва за забава.

От страна на ответника е направено възражение за изтекла давност по чл. 110 и 111 ЗЗД по отношение на претендираните суми.

Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и цедента по силата на процесния договор за заем, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; наличието на твърдения договор за цесия, с които процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо главница по заемния договор, както и своите възражения.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на уговорка, постигната между цедента и ответника, в качеството им на страни по твърдения договор за паричен заем, за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната.

Ответникът погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна лихва по договора за паричен заем, както и своите възражения.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал.

1, изр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор и наличието на уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, периода и размера на претендираната лихва.

Ответникът - погасяване на задължението за лихва за забава, както и своите възражения.

В настоящият случай съдът намира, че процесната клауза - чл. 6.2 в договора за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителна. С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

3

Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Според съда посочения в договора ГПР - 47, 79 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 6.1 от Договора, условие за предоставяне на обезпечение, представляващо изискване към Потребителя, в срок до 3 (три) дни от сключване на Договора за кредит, да осигури обезпечение по договора, като предостави банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочени от условия в същия член от договора. Предвидената съгласно чл. 6.2 неустойка, дължима от ответника ако не изпълни задължението си по чл. 6.1, а именно неустойка в размер на 454.77 лв. следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.