Решение № 613 от 18.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Видин, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320100234 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Л. П. от гр. В., чрез адв. Л.Б. против „Ю.К. Б.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1.

Твърди се в исковата молба, че на 11.12.2023 г. ищцата Р. П. е сключила Договор за кредит № L336204, п о силата на който ответното дружество „Ю.К.

Б." ЕООД и е предоставило в заем сумата от 1000.00 лв. при фиксиран ГЛП от 22.00 % и ГПР от 56.84 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1400.58 лв., като сумата включвала главница, лихва и такса за разглеждане.

Твърди се, че Договор за кредит № L336204 е нищожен. Твърди се, че същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

В Договор № L336204 е посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата за разглеждане на кандидатури, която се изчислява спрямо сумата на кредита и периода на Договора за кредит, на стойност от 217.87 лева. Сочи се, че според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Сочи се, че същата има характер на изначална недействителност, защото 1 последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Твърди се, че допълнителната услуга "разглеждане на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за разглеждане на документи" по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за потребителски кредит, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Поддържа се, че доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 217.87 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.

Твърди се, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи се, че целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 21, ал.

1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или 2 резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.

Поддържа се, че таксата за разглеждане на документите е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се, че с Договор за кредит L351857/25.05.24 е рефинансиран процесния договор като е внесена сумата от 1448.60 лв. за погасяване на задължението по Договор за кредит № L336204, сключен на 11.12.2023 г.

Поддържа се, че по нищожен договор заемателят следва да върне единствено главницата по договора. Всички надвнесени суми следва да се върнат обратно на заемателя, тъй като са дадени по нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузите надвнесените суми следва да се върнат.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за кредит № L336204, сключен на 11.12.2023 г. между страните, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

В условията на евентуалност, се иска от съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че клаузата от Договор за кредит № L336204, сключен на 11.12.2023 г., която предвижда заплащане на такса за разглеждане на документи, е нищожна.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 448.60 лв., надвнесена над главницата.

Претендират се направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Сочи, че на 11.12.2023 г. е сключен Договор за кредит № L336204 между „Ю.К. Б." ЕООД като кредитор и ищеца Р. Л. П. като клиент за сумата от 1000.00 лева, със срок на погасяване 18 месеца при фиксиран годишен лихвен процент 22 % и ГПР 56.84 %. Договорът е заявен и подписан от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно: Клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит със заявка, подадена чрез мобилното приложение на 3 кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит същият е предоставил лични данни, посочил е желания размер сума за отпускане, срок за погасяване, наименованието на кредитния продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита. Клиентът е потвърдил електронно, съгласил се е и е подписал Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на Ю.К. Б. ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити на „Ю.К. Б." ЕООД чрез мобилното приложение.

Твърди се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. На основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на „Ю.К. Б.“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че договорът съдържа информация за размера на кредита, на Годишния процент на разходите, на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата, таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК (при спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал.ЗЗПК).

Оспорват се твърденията за недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.

Сочи се, че в приетата и подписана от Р. Л. П. преддоговорна информация по ясен и недвусмислен начин е посочена такса за разглеждане, а именно в част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит" в т. 6 - Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на договора.

Сочи се, че таксата за разглеждане е включена в ГПР като същият 4 съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не надвишава императивно определената от законодателя граница. Съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал.

2 от ЗПК. Таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е разпределена за плащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на средствата.

Твърди се, че общата дължима сума по Договор за кредит № L336204 от 11.12.2023 г. е в размер на 1 400.58 лева, като включва главница в размер на 1000.00 лева, лихва 182.71 лева и такса за разглеждане в размер на 217.87 лева /същата се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/. Тази информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които потребителят се е съгласил, приел и подписал.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се направените по производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит № L336204 от 11.12.2023 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 1000.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 18 равни погасителни вноски по 77.84 лева с обща стойност на плащанията 1400.58 лева. В основните условия на договора е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 182.71 лева и такса за разглеждане в размер на 217.87 лева. ГПР е 56.84 %. ГЛП е фиксиран – 22.00 %.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изчислило ГПР в размер на 56.81 % с включени такса за разглеждане в размер на 217.87 лева и месечна вноска от 77.84 лева. Посочило е, че договорения Годишен лихвен процент по кредита е в размер на 22.00 %, със същия процент са изчислени месечните вноски по лихвите в Погасителния план. Основният 5 лихвен процент на БНБ относим към договора към 11.12.2023 г. е 3.80 %.

Вещото лице е посочило, че по информация от ответното дружество, общата сума на направените плащания по Договор за паричен заем № L336204 е в размер на 256.00 лева. С нея е погасена частично сума в размер на 256.00 лева, съгласно задължението по погасителен план – 3 пълни вноски. С плащанията си клиентът е заплатил 153.00 лева – главница, договорна лихва за периода от 11.12.2023 г. до 10.03.2024 г. – 51.67 лева и неустойка по чл. 8 от Договора – 51.33 лева.

В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че в обстоятелствената част от ответника има приложено извлечение на платените суми по делото. В обстоятелствената част на исковата молба пише, че с договор за кредит L351857 от 25.05.2024 г. е рефинансиран процесния договор, като е внесена сумата 1448.60 лева за погасяване задължение по договор за кредит L336204, сключен на 11.12.2023 г. Вещото лице е посочило, че заключението е извършено въз основа на материалите по делото, а в материалите по делото не се съдържат доказателства за погасяване на задължението по кредита чрез рефинансиране.

С протоколно определение от 17.09.2025 г. на ответника е указано от съда в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото справка относно всички платени суми по процесния договор за паричен заем, включително чрез рефинансиране. Ответникът е предупреден, че при неизпълнение в срок съдът може да приеме за доказани фактите, които насрещната страна се домогва да докаже с направеното доказателствено искане, в случая, че задължението по процесния договор е погасено от ищцата чрез направени вноски по кредита и чрез рефинансиране.