Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 614 от 10.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 584/2023
Вид
Решение № 614
Подписан
10.05.2023
В сила
10.05.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Пловдив, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300500584 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ай Ти Еф груп“АД против решение № 4367/22.12.2022г. по гр.д.№ 9287/2022г. на ПдРС, ХV гр.с., с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, жалбоподателят е осъден да заплати на А. Д. сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена неустойка по нищожна клауза в договор за паричен заем от 10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че неправилно РС е постановил осъдително решение при условията на признаване на иска, тъй като жалбоподателят бил заплатил сумата от 50 лева, за което плащане с отговора на исковата молба били представени доказателства.

От А. Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се признава за основателна, но се твърди, че въззиваемата не е станала причина за така постановеното решение.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 9287/2022г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по искова молба от ищцата А.Д. против „Ай Ти Еф Груп“АД, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена неустойка по нищожна клауза в договор за кредит от 10.09.2019г..

С подадения от „Ай Ти Еф Груп“АД отговор на исковата молба искът изрично е признат за основателен. Оспорена е дължимостта на претендираните съдебни разноски, като се твърди, че дружеството не е станало причина за завеждане на делото.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.237, ал.1 от ГПК и е постановил обжалваното решение, с което искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е уважен. Не е отчетено обаче обстоятелството, че с отговора на исковата молба е представено 1 преводно нареждане от 25.08.2022г. за сумата от 54 лева, платена в полза на А. Д.. Като основание за превода е посочено „Връщане на сума по договор № ***“. Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че това е сключеният между тях договор от 10.09.2019г. и върната сума е тази, платена от въззиваемата като неустойка по същия договор. Следователно, съобразно с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, искът е следвало да бъде отхвърлен, независимо от заявеното от страна на ищцата- въззиваема в настоящето производство, искане за постановяване на решение по чл.237 от ГПК. Предвид горените обстоятелства, а и предвид заявеното с отговора на въззивната жалба признание за основателност на същата, обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като бъде отхвърлен уважения със същото иск.

По отношение на съдебните разноски съдът намира следното: Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. С отговора на исковата молба жалбоподателят, в качеството му на ответник по предявения иск по чл.55 от ЗЗД, е признал същия за основателен. Относно това, дали „Ай Ти Еф Груп“АД са станали причина за предявяване на иска, следва да се изходи от възприетото в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т.д. № 5/2017 г., ОСГТК правило, а именно, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Следователно към датата на завеждане на гр.д.№ 9287/2022г. на ПдРС, ХV гр.с. жалбоподателят все още не е бил в забава за връщане на недължимо платената му неустойка. Той не е дал повод за завеждане на делото, тъй като е имало възможност връщане на платената неустойка да бъде поискано извънсъдебно. Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на въззиваемата и на пълномощника й са присъдени съдебни разноски и адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, като вместо това бъдат присъдени направените от жалбоподателят съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер съответно от 400 лева и 600 лева. По отношение на съдебните разноски във въззивното производство следва само да се добави, че въззиваемата е станала причина за завеждане на същото, тъй като след връчване на препис от отговора на исковата молба и от приложеното към него платежно нареждане, тя е продължила да поддържа иска си и е заявила искане за постановяване на осъдително решение при признаване на иска.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4367/22.12.2022г. по гр.д.№ 9287/2022г. на ПдРС, ХV гр.с., с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, жалбоподателят „Ай Ти Еф груп“АД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: *** е осъден да заплати на А. Д. Д. от ***, ЕГН:

********** сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена неустойка по нищожна клауза в договор за паричен заем от 10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба, като вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д. от ***, ЕГН: ********** против „Ай Ти Еф груп“АД, ЕИК: ***, иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена неустойка по нищожна клауза в договор за паричен заем от 10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху 2 посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА А. Д. Д. от ***, ЕГН: ********** да заплати на „Ай Ти Еф груп“АД, ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 400 лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 600 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3