Решение № 6 от 17.01.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Сливен, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Радка Д. Дражева Първанова

Светослава К.а при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА в присъствието на прокурора К. Г. М. като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600294 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на подс. Х. Г. С., чрез неговия процесуален представител – адв. С. Б. и подс. П. С. Д., чрез неговия процесуален представител – адв. Н. П., срещу Присъда № 260031 / 05.03.2021г. по НОХД № 1236 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен.

С атакувания съдебен акт подс. П. С. Д. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.330, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от НК. При условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда подс. Х. Г. С. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.330, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от НК. При условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят на „А.“ ЕООД, гр. Сливен, сумата от 38 656 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултата на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието, както и сумата от 1004,30 лв., представляваща направени разноски по делото. Всеки от двамата подсъдими е осъден да заплати, направените по делото разноски в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Сливен - сумата 90 лв., в полза на бюджета на държавата по сметка на РДПБЗН – Сливен - сумата 46,22 лв.

1

Подсъдимият П. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Сливен, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 773,12лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на 1 РС-Сливен. Подс. Х. С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Сливен, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 773,12лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Сливен.

Във въззивната жалба от подс. Х. Г. С., чрез неговия процесуален представител – адв. С. Б. се заявява, че се обжалва така постановената присъда изцяло като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Счита, че със своята преценка съставът на съда не се е съобразил със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочва, че към момента на подаване на жалбата не е запознат с мотивите на съда и допълнителни искания ще направи след написването им. Иска се от въззивната инстанция да отмени присъдата на РС-Сливен и да признае подсъдимия за невиновен. Алтернативно моли да се отмени присъдата и да се върне делото на РССливен за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, които са отстраними.

С въззивната жалба вторият подсъдим П. С. Д., прави доводи относно неправилно ценени доказателства, като наказанието следвало да бъде наложено само при безспорни доказателства, доказващи вината на подсъдимия. Моли съда да отмени присъдата на РС-Сливен и да признае подсъдимия за невиновен.

Допълнителни въззивни жалби, след изготвяне на мотивите по присъдата, не са постъпили е в жалбите не са направени доказателствени искания Пред въззивния съд подс. П. С. Д. се явява лично, без защитника си адв. П., като поддържа жалбата, както и доводите на адв. Б..

В съдебно заседание подс. Х. Г. С., се явява лично и със защитника си адв. С. Б., който поддържа жалбата, на основанията изтъкнати пред първоинстанционния съд.

Моли подс. Х. С. да бъде оправдан поради липса на преки доказателства за съавторство по така повдигнатото обвинение. Алтернативно моли делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Прокурорът в съдебно заседание излага становище за неоснователност на въззивните жалби. Предлага първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Подчертава, че подадените въззивни жалби са бланкетни, несъдържащи каквито и да било съображения относно претендираната незаконосъобразност на съдебния акт. Посочва, че в мотивите на атакувания съдебен акт са формирани надлежни правни изводи въз основа на обективна и субективна преценка на събраните факти и доказателства. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Гражданският ищец „А.“ ЕООД, в съдебно заседание се представлява от адв. Е.

Д., която подкрепя становището на прокурора и посочва, че същата е правилна и в гражданската й част.

В личната си защита и последната си дума подс. Д. изразява съгласие с казаното от адв. Б. и моли за оправдателна присъдата.

В личната си защита и последната си дума подс. С. изразява несъгласието си с така постановената присъда, на база косвени доказателства и показания на таен свидетел и моли за оправдателна присъдата.

2

Съдът, след като се запозна с оплакванията във въззивните жалби, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбите са процесуално допустими — подадени от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред РС — Сливен е образувано по обвинителен акт против подсъдимите П. Д. и Х. С. за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено следното от фактическа страна:

Свид. Е. Н. познавал подс. Х. С.. През 2006 год. свид. Е. Н. бил арестуван в Белгия, като бил съпроцесник с подс. С.. В хода на производството в Белгия свид. Е. Н. дал показания, че бил нает през 2003 год. от подс. С. за да събира в Брюксел за сметка на подс. С. парите, които се печелили от проституция две момичета. С присъда от 31.08.2006 год. на първоинстанционния съд на Брюксел - Кралство Белгия, която спрямо подс. С. била задочна, на последния било наложено наказание шест години затвор и глоба в размер на пет хиляди евро, а на свид. Е. Н. било наложено наказание задържане под стража за срок от четиринадесет месеца и глоба в размер на три хиляди евро, както и била постановена конфискация на МПС марка „Фолксваген Туарег 2004", регистриран на името на свид. Е. Н. под номер ***, иззета на 31.05.2006 год., тъй като бил в резултат на пране на пари.

След като изтърпял наказанието си в Белгия, свид. Е. Н. се прибрал в България.

Поискал да разговаря с подс. С. за случая, но подсъдимият не пожелал да говорят, обикалял колата си и крещял, че свид. Н. го предал и че го „набутал“.

На 26.06.2007 год. била издадена Европейска заповед за арест спрямо подс. С. във връзка с присъда постановена задочно на 31.08.2006 год. от 52-ри състав на първоинстанционния съд на Брюксел - Кралство Белгия. В изпълнение на постановената задочна присъда подс. С. изтърпял наказанието „Лишаване от свобода" в Затвора – Бургас, след като бил освободен условно предсрочно. По време на престоя на подс. С. в Затвора - Бургас, осъдени лица, които излизали от същото пенитенциарно заведение, споделяли със свид. Е. Н., че подс. С. се заканвал да му отмъсти за случилото се в Белгия.

В периода от 2009 год. до 2011 год. подс. С. и подс. Д. били заедно в Затвора Бургас. Докато били в затвора подсъдимият С. споделил на подс. Д., че е влязъл в затвора заради „Е. боксьора", който го бил „натопил" и затова го осъдили в Белгия. При тези разговори подс. С. предложил на подс. Д., когато излезе от затвора, да подпали автомобила на свид. Н., но той не се съгласил. На 23.03.2015 год. подс. Д. изтърпял наложеното му наказание „Лишаване от свобода".

3

Около средата на м. 02.2016 год. подс. Д. се свързал с подс. С.. Срещнали се в сладкарница „Ш." в кв. „Б.", разговаряли и когато си тръгнали подс. С. споделил на подс. Д., че ще потърси хора от София, за да запалят автомобила на свид. Е. Н.. Тогава подс. С. предложил на подс. Д. той да свърши тази работа, т.е. да запали автомобила.

Подс. Д. попитал колко ще му заплати за това и подс. С. му обещал 500,00 лева. Срещу тази сума подс. Д. се съгласил да извърши палежа и поискал подс. С. да му покаже къде се намира лекият автомобил на свид. Е. Н.. С автомобила на подс. С. отишли в кв.

„С.к.", където той показал мястото, където свид. Н. паркира лекия автомобил м.

„Фолксваген Туарег". Подс. С. обяснил на подс. Д., че автомобилът бил със сливенска регистрация, черен на цвят, след което го откарал до дома му. Подс. Д. се съгласил да извърши палежа и веднага получил от подс. С. сумата от 200,00 лева. Подс.С. обещал да даде останалата част от договорената сума след като подс.Д. запали автомобила на свид.Н..

На 21.02.2016 год. свид. Ж.Ж. бил в дома си, заедно с приятелката си свид. Н.А., която отшила до апартамента му с лек автомобил м. „Ланча Дендра", който бил собственост на баща й. Започнали да гледат филм. След около 30 - 40 минути от началото на филма свид. А. заспала. Около 22,30 часа в дома на свид. Ж.Ж. дошла братовчедка му - свид. Р. П.а, която при пристигането си видяла, че свид. Н.А. спи.

Свидетелите Ж.Ж. и Р. П.а гледали филма, когато подс. Д. се обадил по телефона на свид. Ж. и го попитал къде е. Когато свид.Ж. казал на подс.Д., че си е у дома, подсъдимият заявил, че е пред входа му. Подс. Д. се качил в апартамента за около 10-15 минути. Към полунощ свид. Р. П.а попитала свид. Ж.Ж. дали ще я закара до дома й. Ж. се съгласил. Подс. Д. изявил желание да тръгне с тях. Свид. Ж.Ж. взел ключовете за автомобила на свид. Н.А. и тримата се качили в колата. Свид.Ж. оставил първо подсъдимия Д. до дома му, а след това и свид.Р. П.а до жилището й. Докато още пътувал, по телефона му се обадил отново подс.Д. и поискал свидетелят да го вземе от дома му и да се върнат в апартамента на свид.Ж.. Последният отново взел подс.Д. от дома му. По пътя подс.Д. казал, че трябва да се купи бензин, тъй като на негов приятел му свършило горивото на автомобила в кв. „С.к.". Подс. Д. и свид. Ж.Ж. отишли до бензиностанция „Р.", на бул. „П.Х." в гр. Сливен. Подс. Д. поискал от свид. Ж.Ж. да отиде до бензиностанцията и да напълни едно шише с бензин за пет лева, за да не се излага. Свид. Ж.Ж. спрял автомобила в кв. „Н.с.", взел едно шише от Кока-Кола от автомобила и отишъл пеш до бензиностанцията. Било вече около един - два часа през нощта и на бензиностанцията нощна смяна бил свид. Г.Р., от когото свид. Ж.Ж. поискал да му зареди бензин за пет лева като носел шише от Кока-Кола. Бензинът за цялата сумата не се събрал в шишето и сви. Русев му дал едно шише от склада, в което наля останалата част от горивото. След това свид. Ж.Ж. си тръгнал в същата посока, от която бил дошъл - към кв. „Н.с.". Свид. Ж. се върнал в автомобила, където го чакал подс. Д.. Послединят поискал от свид.Ж. да го закара до 12-то основно училище в кв.

4

„С.к." в гр. Сливен, да спре от северната страна на училището и да изчака. След като спрели, подс. Д. взел бутилка от Кока-Кола, пълна с бензин, слязъл от автомобила и отишъл до мястото, където свид. Н. паркирал лекия автомобил м. „Фолксваген Туарег" с per. № ***, собственост на „А." ЕООД, с управител свид. Е. Н.. Автомобилът бил паркиран на пътното платно срещу бл. № 11 в кв. „С.к.", до тротоара на жилищна кооперация, успоредно на витринните стъкла на находящия се под жилищната кооперация магазин „М.", а пред него бил паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф", с ямболска регистрация. След като отишъл до него, подс. Д. полял с бензина отворите на предния капак на колата и със запалката си запалил разлетия бензин. След като изчакал автомобилът да пламне, побягнал обратно, върнал се при свид. Ж.Ж., качил се в автомобила и му казал да потегля. Споделил, че е „запалил една кола". Свид. Ж.Ж. и подс. Д. се върнали в апартамента на свид. Ж.. По - късно свид.Ж. откарал подс. Д. до дома му.