Решение № 115 от 30.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Перник, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20231700100246 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 2176/07.04.2023 г., депозирана от И. З. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Е. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат В. В. О. от САК, със съдебен адрес: *** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.Д.П. и К.Д. К., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 205 000 /двеста и пет хиляди/ лева, от които: 200 000 /двеста хиляди/ лева за ищцата И. З. К. и 5 000 /пет хиляди/ лева за ищеца Е. И. К., предявена като частичен иск за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за причинените им неимуществени вреди във връзка с настъпила смърт на Б. И. К. /син на ищцата И. К. и брат на ищеца Е. К./, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на *** в ***, ведно със законните лихви върху тези суми от датата на предявяване на претенцията към ответното дружество 25.10.2022г., до окончателното им изплащане.

Ищците излагат в исковата молба, че на ***, около 20:00 часа, в село ***, по ул.

„***“, в района на № ***, с посока на движение от ул. „***“, към ул. „***“, лицето Н.

Р. П. управлявало лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг. № ***.

Пътното платно на ул. „***“, в района на № ***, се състояло от две пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия, предназначено за двупосочно движение на автомобилите. По същото време, по ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“ се движел в десния край на дясната пътна лента, спрямо посоката си на движение пешеходецът Б. И. К., който се прибирал към дома си в село ***. К. бил в състояние на силно алкохолно опиянение, в следствие на което загубил равновесие и паднал на пътното платно, като ударил главата си в пътната настилка и загубил съзнание. Тялото 1 му било разположено напречно в дясната лента за движение спрямо посоката на движение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг. № ***, управляван от Н. П.. С него в автомобила била Д. Г., която седяла на предна дясна седалка. Управлявайки автомобила П., приближавайки падналия пешеходец, преминал през него, въпреки че имал възможност да спре или да го заобиколи. Когато се върнали на мястото на произшествието, П. и Г. установили, че К. лежи в безпомощно състояние на пътя, като същите продължили пътя си и се прибрали в своите домове. С исковата молба са наведени твърдения, че в следствие на удара на Б. К. му били причинени множество тежки увреждания, които били несъвместими с живота и в резултат на което същият починал на място. Сочи се, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП, но не го е сторил.

Твърди се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг. № *** – Н. Р. П.. За настъпилото пътно транспортното произшествие е било образувано досъдебно производство № 11/2022 г., по описа на ОД на МВР – гр. Перник, пр. пр. № 240/2022г., по описа на Окръжна прокуратура – гр. Перник.

В исковата молба е изложено, че внезапната загуба на Б. К. /син и съответно брат на ищците/ им нанесла тежък удар, като същите не могат да преодолеят загубата.

Твърди се, че ищците преживяват огромни морални страдания. Сочи се, че ищцата /майка на пострадалия/ живеела в едно домакинство със сина си. Твърди се, че връзката между ищците и починалия била много силна, поради което трудно би могло да се намери еквивалент, да се съпостави и сравни с каквато и да е материална субстанция, мъката, скръбта ,болката и страданието от загубата на техния близък.

В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД по валидна полица № ***, валидна от 06.09.2021год. до 05.09.2029 год.

Ищците сочат, че молба c вх. № ОИ-760572/25.10.2022г. са сезирали ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки, страдания и стрес, като с молба, с вх. № ОИ113165/16.02.2023г., са посочили личните банкови сметки, по които да бъде изплатено обезщетението, но такова до настоящия момент не е изплатено.

С оглед изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищците сумата от 205 000 /двеста и пет хиляди/ лева, от които 200 000 /двеста хиляди/ лева за ищцата И. З. К. и 5 000 /пет хиляди/ лева за ищеца Е. И. К., предявени като частичен иск за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева за причинените им неимуществени вреди, във връзка с настъпила смърт на Б. И. К. /син на ищцата И. К. и брат на ищеца Е. К./, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на претенцията към ответното дружество - 25.10.2022г., до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искови претенции за неимуществени вреди - както по основание, така и по размер. Не е оспорено наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № ***.

2

С отговора е оспорено наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил – Н. П.. Навеждат се твърдения, че пострадалия К. сам е причинил своята смърт, като се е довел до състояние на силно алкохолно опиянение, което е причина същия да падне безжизнен на пътното платно. Сочи се, че получената при падането и удара в пътната настилка черепно мозъчна травма, в комбинация с количеството алкохол, което употребил К. е допринесло за настъпването на неговата смърт.

Оспорено е наведеното в исковата молба твърдение, че Н. П. е причинил смъртта на Б. К.. Сочи, че дори да се установи, че същият е преминал с автомобила си през К., то това е станало в момент, в който К. вече е бил издъхнал.

Оспорено е наличието на пряка причинно - следствена връзка между ПТП и смъртта на Б. К., като се сочи, че същата към настоящият момент не е установена при условията на пълно и главно доказване. Наведено е евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Б. К..

С отговора се оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Ответника намира претендираното обезщетение от 200 000 лева за силно завишено и противоречащо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

По изложените съображения се моли съда да отхвърли изцяло предявения от И.

К. иск като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност се моли съда да определи справедлив размер на обезщетение, като същия бъде намален в съответствие със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на Б. К..

По отношение на иска на Е. И. К., за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия брат Б. И. К., е оспорена легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

Допълва, че обезщетения на братя и сестри, баби, дядовци и внуци се дължат само по изключение и то при доказана по делото при условията на пълно и главно доказване на силно изградена връзка между починалия и увредения, която връзка трябва да е идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг, за да бъде прието, че са налице предпоставките, при които е справедливо лицето, което претендира обезщетение да бъде обезщетено. В условията на евентуалност се оспорва искът по размер. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на починалия Б. К., който е бил в тежка фаза на алкохолно опиянение /6,33 промила алкохол в кръвта/, намирал се е паднал на пътното платно, като е допринесъл в изключително висока степен за собствената си смърт. В района на ПТП е нямало улично осветление, видимостта е била изключително лоша и затруднена, поради лошите метеорологични условия, а починалия е бил с тъмни дрехи, с които на практика е бил невидим.

Оспорена е началната дата на претенцията за лихва - 25.10.2022г. Твърди се, че ищците са отправили претенция по чл. 380 КЗ по административен ред на тази дата, но не са предоставили банкови сметки.

Конституирания в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника 3

Н. Р. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** Й изразява становище, че поддържа отговора на ответника.

В съдебно заседание, страните поддържат становищата си и пледират за решение съобразно същите. Третото лице – помагач, чрез процесуалния си представител, доразвива доводите си в нарочна писмена защита.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с peг. № *** към датата на ПТП – ***, възникнало въз основа на сключена застрахователна полица № ***, валидна от 06.09.2021г. до 05.09.2022г. между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с p e г. № ***, поради което с Определение от 25.08.2023г. е обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Приета по делото е Присъда № 23 от 29.11.2023г., постановена по НОХД № 498/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник, с която Н. Р. П. е признат за виновен в това, че на 30.01.2022 г. около 20:00 ч. в ***, обл. ***, по ул. „***“ при управление на МПС - „Фолксваген Туарег“ с ДК№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.(2) ЗДВП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението - като водач на пътно превозно средство е разполагал с възможност да спре, но не е спрял автомобила за да предотврати настъпването на ПТП) и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. К. с ЕГН: ********** от ***, като след настъпването на ПТП е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.З, б. „б“ вр. ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1, /предл. 3-то/, във вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/години. С присъдата, на основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание три години лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. чл.343, ал.З, б.

„б“ вр. ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1, /предл. 3-то/ от НК, във вр. чл.37, т.7 от НК Н. Р. П., е лишен от правото да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето, през което П. е бил лишен от това право по административен ред. Присъдата е влязла в законна сила на 28.10.2024г.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите Д. Д. Г., Е. В. К. и М. М. С..