Решение № 67 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100105230 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата Е. С., твърди, че на 10.05.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег. № *******, който при управление на автомобила навлиза в лентата за насрещно движение, блъска се в насрещно движещи се автомобили, след което продължава направо и удря отзад попътно движещия се л.а. „Хонда ЦР-В“ с рег.

№ *******, управляван от ищцата, който автомобил след това излиза вдясно от пътя и пада в крайпътно дере. В резултат на удара е пострадала ищцата, която е получила увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са се отразили отрицателно на емоционалното състояние и на начина на живот. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника, поради което иска ответникът да заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, както и сумата 7 389,90 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тези суми от 10.05.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва обстоятелството всички сочени от ищцата увреждания да са причинени от процесното ПТП. Оспорва и да е налице противоправно виновно поведение на водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“, като твърди, че водачът е получил епилептичен припадък непосредствено преди настъпването на ПТП, поради което не носи отговорност за действията си. Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по сочения от ищцата начин. Прави възражение за това, че ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е управлявала автомобила без поставен предпазен колан. Твърди, че неимуществените вреди, причинени на ищцата, се дължат на 1 нейни заболявания от преди настъпването на ПТП. Ответникът оспорва да е налице връзка между твърдените от ищцата имуществени вреди и процесното ПТП. Не оспорва, че към момента на процесното ПТП при него е сключена застраховка „Гражданската отговорност“ за водача на автомобила. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника Г. Г. изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди че по време на процесното ПТП е получил епилептичен пристъп, като страда от епилепсия от 2012 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От представения констативен протокол за ПТП от 10.05.2021 г. и протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, и показанията на свидетеля Ц.Н., се установява, че на 10.05.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, в което са участвали няколко автомобила, сред които и л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ******* КС, управляван от третото лице помагач Г. Г., и л.а. „Хонда ЦР-В“ с рег. № *******, управляван от ищцата Е. С.. От приетата по делото автотехническа експертиза, която е анализирала и данните, съдържащи се в протокола за оглед и приложените към него скица и фотоалбум, се установява, че процесното ПТП е настъпило, по отношение на удара между посочените два автомобила, като л.а. „Мицубиши Паджеро“ е застигнал и ударил отзад попътно движещия се л.а. „Хонда ЦР-В“, който след това е изхвърлен вдясно на пътя и е попаднал в крайпътно дере, както сочи и свидетелят Ц.Н.. По този начин водачът на л.а. „Мицубиши Паджеро“ е нарушил задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство по време на движението му. Следователно налице е противоправното поведение на водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“, във връзка с което са причинени вреди на ищцата, както се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза и от показанията на разпитаните свидетели.

Във връзка с възражението на ответника за това, че поведението на водача Г. Г. не е виновно и че той не носи отговорност за събитието, тъй като е получил епилептичен припадък непосредствено преди настъпването на ПТП (твърдение, което поддържа и самият водач като трето лице помагач по делото), следва да се посочи, че това обстоятелство в конкретния случай е без значение по делото. Макар здравословното състояние на водача, чието поведение е причина за ПТП, да има значение с оглед въпроса за наличието на вина, то няма значение за възникване отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на този водач. Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 6 КЗ застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите, причинени от водача по време на движение на МПС в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на МПС. Следователно дори и при получаване на епилептичен припадък от водача на автомобила, при което той не би могъл да отговаря за вредите, причинени от движението на автомобила, което той вече не контролира, обезщетяването на тези вреди остава включено в покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение на съответния 2 автомобил.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила травма на шийната част на гръбначния стълб, травма на дясна раменна става с клинично изявени болки и ограничени движения на ръката в кР.та им фаза, изостряне на съществуващ вече дегенеративно-дистрофичен процес в структурите на дясната раменна става, и повърхностна травма на главата. Проведеното от ищцата лечение на тези травми се е изразявало в носенето на ортезна яка, физиотерапия, медикаментозно лечение, оперативно лечение, рехабилитация и престой в болница. Вещото лице констатира при прегледа на ищцата и лека до средна болка в шията и дискомфорт, както и болки в дясната раменна става в кР.та фаза на извършване на движения с дясната ръка. Прогнозата за възстановяване на ищцата е добра и зависи от адекватното, целенасочено и системно провеждане на рехабилитация, физиотерапия, балнео-санаториално лечение, хигиенноохранителен режим и медикаментозна терапия.

Относно възражението на ответника за това, че болките и страданията, изпитвани от ищцата, се дължат на заболявания, налични преди настъпването на ПТП и на дегенеративни процеси, свързани с тях, следва да се има предвид че в съдебномедицинската експертиза също е посочено наличието на дегенеративни процеси преди настъпването на ПТП.

Посочено е обаче и че в резултат на претърпяното ПТП при ищцата е налице обостряне на съществуващия вече дегенеративно-дистрофичен процес в структурите на дясната раменна става и шийния отдел, което е именно в резултат на камшичния удар при претърпяното ПТП.

В тази връзка следва да се посочи, че уврежданията, получени от процесното ПТП, трябва да бъдат разглеждани във връзка с тяхното конкретно отражение върху конкретната личност на пострадалата, включително и с оглед на нейните съществуващи заболявания. В конкретния случай, от данните по делото е видно, че ищцата е имала дегенеративни заболявания преди ПТП, но също така е видно, че те са ескалирали след процесното събитие. Обострянето на състоянието на ищцата, довело до посочената клинична изява и претърпените болки и страдания, са именно в резултат на претърпяното ПТП. Поради това те следва да бъдат съобразени при определяне на размера на дължимото обезщетение.

Така при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от една страна следва да се съобразят посочените по-горе обстоятелства относно получените увреждания от ищцата, претърпяната операция, претърпените болки и страдания. Следва да бъде съобразено и че по отношение на болките се редуват периоди на болки и периоди без оплаквания, има и добра прогноза за възстановяването на ищцата при правилно лечение. В същото време болките, макар и да не са постоянни, когато се проявяват, са свързани с извършването на нормални движения, което смущава нормалния живот на ищцата. От свидетелските показания на свидетелите Й. С. и Ц.Н. е видно, че за известен период ищцата е имала нужда и от съдействие при осъществяване на нормални дейности като пазаруване, готвене, дори обличане, както и че болките са създавали дискомфорт при осъществяване на нейната работа. Във връзка с определянето на обезщетението за неимуществени вреди, 3 следва да се вземе предвид и обстоятелството, че към момента липсват съществени трайни последици за здравето на ищцата. Като се съобразят посочените обстоятелства, както и момента на настъпване на процесното ПТП през 2021 г., когато ищцата е на 58 години, дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди следва да се определи на 15 000 лв.

По отношение на имуществените вреди, претендирани от ищцата, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза направените от нея разходи, за които по делото са представени разходни документи, са необходими за лечението на получените от нея травми от процесното ПТП. Следователно налице е причинна връзка между тези разходи и получените увреждания от ищцата от ПТП и те подлежат на обезщетяване, като видно от представените по делото фактури и касови бележки тези разходи за лечение възлизат общо на 7 389,90 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за това, че ищцата е пътувала без предпазен колан. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че ищцата е била с поставен колан, тъй като в противен случай тя би получила много по-тежки увреждания. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц.Н., който посочва, че пристигайки на място малко след настъпване на ПТП е откопчал предпазния колан на ищцата.

По делото е безспорно, като това е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че към датата на настъпване на процесното събитие гражданската отговорност на водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“ е застрахована при ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД.

Поради това предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 15 000 лв., а този за имуществени вреди – за сумата от 7 389,90 лв.

Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая, видно от представеното по делото заявление от ищцата до ответника, ищцата е предявила пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 25.05.2021 г., поради което от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, поради което основателна е предявената претенция за заплащане на такава лихва, считано от 25.05.2021 г.

По отношение на лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди 4 следва да се посочи, че тя също се дължи след уведомяване на застрахователя, но и след възникването на тези вреди, което е моментът, в който ищцата е извършила съответното плащане. След извършване на съответното плащане възниква вредата за ищцата и съответно от този момент е дължима и лихвата за забава върху сумата на обезщетението за възникналата вреда. Според представените по делото документи за плащания във връзка с лечението на ищцата тези разходи са извършени по различно време, като последната сума е заплатена на 10.04.2022 г., т.е. към този момент всички претендирани имуществени вреди вече са били възникнали и следователно от този момент трябва да се присъди и лихва за забава върху обезщетението за тези вреди.