Решение № 7772 от 19.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7772 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100505167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на И. П. И. срещу решение № 2965/23.02.2025 г. по гр.д. № 68934/2023 г. по описа на СРС, 173 състав, с което е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 СК ползването на следния недвижим имот - дворно място, представляващо недвижим имот с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на град Банкя, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град ****, с площ по скица 1685 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), представляващ УПИ VІІ-677, кв. 54 по плана на град Банкя – вилна зона Банкя, при съседни имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***,

***, между съсобствениците на имота - И. П. И. и Н. П. Т., при участието на съсобственици на сградата, построена в имота – Н. И. П. – като ответник по делото, и А. Н. Т. – като трето лице-помагач.

Жалбоподателят - И. П. И., твърди, че решението е неправилно. Счита, че разпределението на ползването следва да се извърши по вариант 5 на приетата по 1 делото съдебно-техническа експертиза, който отговаря в най-пълна степен на правата на страните и фактическото ползване на имота, а не по вариант 4, както е процедирал първоинстанционният съд, като бъдат съобразени наклонът на част от имота, както и изградената в същия септична яма, използвана във връзка с обслужването на всички сгради, изградени в имота. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и ползването на имота да се разпредели съгласно вариант 5 на СТЕ. Претендира разноските.

Насрещната страна - Н. П. Т., и третото лице – А. Н. Т., оспорват жалбата, като считат, че решението на СРС е правилно и молят същото да бъде потвърдено.

Претендират разноските.

Насрещната страна - Н. И. П., не подава отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. П. И. със субективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът – И. П. И., твърди, че е налице съсобственост между него и ответницата Н. П. Т.а по отношение на следния имот: дворно място, представляващо недвижим имот с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на град Банкя, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град ****, с площ по скица 1685 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), представляващ УПИ VІІ-677, кв. 54 по плана на град Банкя – вилна зона Банкя, при съседни имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, като всеки един от тях притежава по

1/2 идеална част от посочения имот. Твърди, че не може да бъде постигнато съгласие относно общото ползване на имота, като претендира съдът да разпредели ползването на съсобствения имот.

С обжалваното решение искът е уважен и ползването на имота е разпределено по вариант № 4, даден от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като е предвидена възможност трети лица, собственици на част от сградите, построени в имота, да преминават през същия, с оглед използването на собствените им сгради.

Решението е обжалвано само от ищеца в частта, касаеща определения начин на ползване на съсобствения имот.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

За преценка правилността на решението следва се има предвид следното от 2 фактическа и правна страна.

Не се спори между страните, че процесният имот с идентификатор ***, намиращ се в гр. ****, с площ по скица 1685 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), представляващ УПИ VІІ-677, кв. 54 по плана на град Банкя – вилна зона Банкя, при съседни имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, е съсобствен между страните, като ищецът И. П. И. притежава 1/2 идеална част от имота и ответникът Н. П. Т. - 1/2 идеална част от имота.

Не спори, че в имота има изградени две жилищни сгради, като ищецът е собственик 3/4 идеални части от жилищна сграда, представляваща североизточен близнак на етаж и половина, намиращ се в гр. Банкя, ул. ****, с площ от 51 кв.м., а ответницата е собственик на 2/3 идеални части от жилищна сграда, представляваща югоизточен близнак на етаж и половина, намиращ се в гр. Банкя, ул. ****, с площ от 51 кв.м. Безспорно е също така, че 1/4 идеална част от сградата, представляваща североизточен близнак в имота, е собственост на ответника Н. И. П., а 1/3 идеална част от сградата, представляваща югоизточен близнак – на третото лице помагач - А. Н. Т..

За да се извърши разпределение на ползването между страните, следва да се установи, че не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на използване на общата вещ, вкл. и когато изобщо няма решение за използване на общата вещ, или решението на мнозинството от съсобствениците е вредно за общата вещ.

Съгласно ТР № 13/2012 г. на ВКС, ОСГК, производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. Самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение на ползването по съдебен ред.

Съгласно показанията на свидетеля Р. В.а Т.-Т.а, процесният имот представлява двор, в който се намират две къщи, собственост на страните. Всяка една от страните ползва половината от двора, като разделителната линия е обозначена с колче в долната 3 част на имота. Едната част от имота е равна, а другата – стръмна, като страните ползват приблизително поравно двете части. Частта, ползвана от ответницата Н. П. Т., е била изравнявана от нея чрез натрупване на пръст. В имота има сондаж, намиращ се между двете къщи, изграден от двете страни в процеса - И. П. И. и Н. П. Т., който се намира в ползваната от ищеца част. Също така, в имота има изградена септична яма, ползвана и от двете страни, намираща се в частта, която фактически се владее от ищеца.

Съгласно заключението на приетата по делото втора съдебно-техническа експертиза, вещото лице е извършило геодезическо заснемане на имота, като е изготвен цифров модел, съвместяващ актуалната кадастрална карта и резултатите от извършеното геодезическо заснемане. Вещото лице е дало пет варианта за разпределение на ползването на имота.

Настоящият съдебен състав намира, че първият вариант на разпределение съответства в най-пълна степен на правата на страните по отношение на имота, поради което същият следва да бъде възприет. Съгласно първия вариант, посочен от вещото лице, на всяка една от страните в производство се осигурява ползването на равна част от имота – по 842 кв.м., от която 707 кв.м. в равната част на имота и 135 кв.м. в стръмната част на имота. Също така, осигурява се общо ползване на намиращите се в имота сондаж и септична яма, доколкото се установява същите да са изградени съвместно от страните и да се ползват общо от тях.

Въззивният съд намира, че не може да бъде възприет вариант 4, посочен от вещото лице, противно на изложеното в обжалваното решение, доколкото при същия септичната яма остава в частта, ползвана от ищеца, а по делото се установява, че същата обслужва и сградата на ответницата. По делото не е доказано, че септичната яма не се използва реално, предвид изграждаща се канализация, а дори и това да е така – септичната яма представлява съоръжение, което, дори и да не се използва, обременява имота и изисква определена поддръжка, която не може да бъде възложена единственото на единия съсобственик, доколкото това съоръжение е изградено за обслужване на всички построени в имота сграда, включително и сградата на ответницата. Също така, при вариант 4 разпределената за ползване от ищеца равна част от имота е в размер на 685 кв.м., а на ответницата – 729 кв., за сметка на поголяма стръмна част от имота, която следва да се ползва от ищеца – 157 кв., за сметка на разпределените на ответницата 113 кв. Посоченото поставя страните в неравностойно положение, въпреки че всеки един от тях притежава равна идеална част от имота, съответно – справедливото разпределение на ползването изисква поравно ползване както на равната част, така на и стръмната, което се постига с първия вариант от съдебно-техническата експертиза. По същите съображения не може да се възприеме като най-справедлив и вариант 5 от съдебно-техническата експертиза, тъй като са 4 разпределени различни части от равната и стръмната част от имота, общият сондаж в имота е разпределен изцяло в частта, отредена за ползване от ищеца.

Следва са се посочи, че са ирелевантни за начина, по който ще бъде разпределено ползването на имота в настоящото производство, изготвените проекти за разделяне на имота в административна процедура пред община Банкя, доколкото същите изискват съгласие на всички съсобственици, каквото не е налице, като такова разделяне не е реализирано.

В обобщение и предвид липсата на съгласие на страните във връзка с предложените варианти за разпределение на ползването, включително и посредством доброволното решаване на спора на базата на изготвените няколко варианта за разпределение на ползването, въззивният съд счита, че разпределението на ползването на процесния имот следва да бъде извършено съобразно първия вариант, предложен от вещото лице, онагледен в скица – приложение № 1 към експертизата (л. 161), при който вариант се разпределя ползването на 1684 кв.м., като се образуват два дяла по 842 кв.м. – дял първи (в оранжев цвят), който следва да се използва от ищеца, дял втори (в жълт цвят), който следва да се използва от ответника. Това е така, тъй като посоченият вариант съответства на площта и границите на имота, съгласно документите за собственост на страните и КККР, съобразен е със съществуващите постройки и ползването им от съсобствениците, изградени в имота съоръжения – сондаж и септична яма, които следва да се ползват съвместно, доколкото обслужват и двете сгради в имота, както и факта, че едната част от имота е равна, а другата – стръмна, поради което следва да се осигури равностойност ползване от всички съсобственици както на равната част от имота, така на и стръмната.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ползването на съсобствения имот е разпределено по вариант 4 от СТЕ, като разпределението бъде извършено по първия вариант на СТЕ, онагледен в скица – приложение № 1 към експертизата (л. 161).

По разноските:

В производство по разпределение на ползването на съсобствен имот (спорна съдебна администрация) страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда съдебнотехнически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността.