Решение № 32 от 22.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Д. К.. А. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 10.06.2024 год. по НОХД № 201/21 год. на СГС,НО,37 състав,подс.Д. Г.

К. е признат за виновен в това,че в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. в гр.***,се сговорил с Л. Ц. Б. и М. Т. М. да вършат на територията на България,гр.***,престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,а именно по чл.212а,ал.2 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага,поради което и на основание чл.321,ал.6 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.

Със същата присъда подс.Б. е признат за виновен и в това,че в периода от 24.03.2018 год. до 06.04.2018 год. на територията на България,гр.***,в условията на продължавано престъпление,без да има право,внесъл компютърни данни чрез множество последователни много бързи кликвания за теглене на криптовалута в платформата за криптотърговия www.*****,собственост на дружеството „Кодерс Хаус“ООД със седалище в Република Полша,за да получи нещо,което не му се следва,а именно криптовалута футурокойн,както следва:

-на 24.03.2018 год. чрез управление на профил на съществуващо лице с имена М. П. Т. е внесъл компютърни данни,като е получил криптовалута в размер на 12 088,72744134 футурокойни ,равняващи се на 168 334.83 лв. към 24.03.2018 год., 1

-на 27.03.2018 год. чрез управление на профил на съществуващо лице с имена В. Х. М. е внесъл компютърни данни,като е получил криптовалута в размер на 51 332,94660226 футурокойни ,равняващи се на 520 001,69 лв. към 27.03.2018 год., -на 27.03.2018 год. чрез управление на профил на несъществуващо лице с имена С. С. е внесъл компютърни данни,като е получил криптовалута в размер на 108 965,67710625 футурокойни ,равняващи се на 1 103 802.06 лв. към 27.03.2018 год., -на 03.04. 2018 год. чрез управление на профил на съществуващо лице с имена К. А. А. е внесъл компютърни данни,като е получил криптовалута в размер на 192 533,91947340 футурокойни ,равняващи се на 1 698 021.81 лв. към 03.04.2018 год.,всичко в общ размер на 364 921,27062325 футурокойни на обща парична стойност 3 490 178,39 лв.,поради което и на основание чл.212а,ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на четири хиляди лева.

Подс.Д. К. е признат за виновен и в това,че на 31.10.2018 год. в гр.*** придобил имуществол.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № ******** на обща стойност 50 426 лв.,като деянието е извършено със средства,за които е знаел,че са придобити чрез тежко умишлено престъпление,а именно по чл.212а,ал.2 от НК,поради което и на основание чл.253,ал.4,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв.

На основание чл.253,ал.6 от НК е отнето в полза на Държавата имуществото,в което е трансформиран предметът на престъплението по чл.253,ал.4 от НК-л.а. „Тойота с рег. № ********.

На основание чл.23,ал.1 от НК е определено общо наказание измежду наложените по-горе наказания,а именно три години лишаване от свобода.

На основание чл.23,ал.3 от НК са присъединени частично наказанията глоба /в размер на 4000 лв. за престъплението по чл.212,ал.2 от НК във вр. с чл.26,ал.1 от НК и в размер на 20 000 лв. за престъплението по чл.253,ал.4,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК/ до размер от 20 000 лв.

На основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода ,като е определен изпитателен срок от пет години.

На основание чл.189,ал.3 от НПК подс.К. е осъден да заплати по сметка на ГД“БОП“-МВР сумата от 2 722.74 лв. представляваща разноски в досъдебната фаза и по сметка на СГС сумата от 1440 лв. разноски пред съда,както и 5 лв.ДТ за служебното издаване на изпълнителен лист.

В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от подсъдимия с доводи,че е явно необоснована,неправилна и незаконосъобразна,а наложеното наказание е несправедливо,тъй като е прекомерно завишено и несъответстващо на характера на извършените от него деяния.Счита,че в хода на съдебното производство доказателствата ясно са обосновани неговата невинност,а освен това не са взети под внимание многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства-оказано пълно съдействие на органите на досъдебното производство,дадените подробни обяснения за това как е извършено деянието и за 2 действителната му невиновност,коректното му и точно явяване на разпити във фазата на досъдебното производство и на всяко заседание в съдебната фаза на процеса,липсата на доказателства и компетентни лица по материята на делото,несъобразяване с многобройните експертизи,които ясно и категорично го оневиняват,както и това,че не е осъждан.Предвид горното моли да бъде признат за невиновен.

Постъпила е въззивна жалба и от защитникът на подсъдимия,в която е изложено ,че последният не е доволен от постановения съдебен акт и прави искане той да бъде отменен поради това,че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които са довели до ограничаване на правото на защита на К. и освен това е необоснован,тъй като от доказателствата не може да се направи извод за доказаност на обвиненията по несъмнен и категоричен начин.Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или за намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания.

В допълнение към въззивната си жалба подс.К. намира за погрешно приетото от съда,че е внесъл компютърни данни чрез многократни кликвания с цел да манипулира системата,тъй като от приетите експертизи е установено,че от негова страна липсва умишлен опит да се манипулира системата.Позовава се и на посоченото от експертите,че не са открити скриптове или програми,които да доказват,че е използвано специализирано техническо средство за манипулация,т.е. няма преки или косвени доказателства за използване на незаконни средства или умисъл от негова страна,като такива липсват и че е разбрал за уязвимостта на системата и се е възползвал от нея.

На следващо място излага,че съдът погрешно е приел,че е получил неправомерна имотна облага чрез действията си в платформата,в която насока изтъква,че липсват доказателства по делото платформата или дружеството,свързано с нея,да е било собственик на криптоединиците,които се твърди,че е придобил неправомерно,като счита,че не е установено кой всъщност е притежавал криптоединиците по време на инкриминираните действия,а това означава,че извода за придобиване на неправомерна имотна облага е правно и фактически несъстоятелен.

Твърди също така,че съдът не е взел предвид свидетелските показания на представители на полската фирма,които ясно са заявили,че криптоединиците не съществуват преди да бъдат „изкопани“,а в момента на тяхното „изкопаване“ собствеността върху тях принадлежи на този,който ги е „изкопал“,т.е. полската фирма не притежава тези единици и няма правни основания да предявява претенции за собственост,като тези единици не представляват имущество в класическия смисъл и поради това твърдението за неправомерна имотна облага е напълно несъстоятелно.

Изтъква,че криптоединиците не могат да се приравнят на пари,тъй като нямат статут на законно платежно средство,не са признати от централна банка и нямат материален израз.Те съществуват само в дигитална форма и стойността им зависи изцяло от вярата на потребителите в тях,докато парите представляват стойност,подкрепена от държавата и 3 разполагаща с легална защита.

Намира за необосновано и приетото от съда,че е налице престъпен сговор по смисъла на чл.321,ал.6 от НК и това е така,защото няма доказателства,че е участвал в организирана престъпна група или сговор с други лица,а всички действия,които е извършвал,са били индивидуални и без умисъл за престъпление.

Според него съдът погрешно е приел също така,че действията му чрез многократни кликвания са довели до натрупване на крипто единици извън установения ред.В тази насока поддържа,че позволението на платформата за извършване на множество кликвания не може да бъде интерпретирано като нарушение или неправомерно действие,тъй като програмата не е имала забрана за множество транзакции,което прави тези действия разрешени.Продължава,че платформата сама е позволила тези операции и не е въвела ограничения и поради това действията му не са резултат на умисъл или манипулация,а на дизайн на системата и разрешение от нейна страна.

Счита,че съдът погрешно е приел и внос на данни чрез многократни кликвания.Поддържа,че тази интерпретация не се базира на представените доказателства и изцяло пренебрегва техническата същност на платформата и действията му в нея.Отново изтъква,че самата система е позволила осъществяването на тези операции,поради което и не може да се твърди,че действията му са довели до неправомерен внос на данни.

Оспорва и приетия от съда умисъл ,тъй като доказателства,че е бил наясно със слабостта на системата,няма,а няма и такива,че е използвал специализиран софтуер или зловредни програми.

Подчертава,че е налице разширено тълкуване на закона,тъй като не е притежавал нужните технически умения и не е използвал скриптове за вмешателство в системата и действията му са били разрешени от техническите лица,отговорни за функционирането на платформата.След като действията му са се извършвали изцяло чрез публично достъпния интерфейс на платформата и няма доказателства,че е действал със злонамереност или умисъл,то съдът е приложил разширено тълкуване на закона,за да впише действията му в рамките на престъпление,което не е съставомерно.

Настоява за отмяна на осъдителната присъда.

Прокурорът от САП намира въззивните жалби за неоснователни.На първо място заявява,че първоинстанционния съд е провел законосъобразно процеса и са установени релевантните факти,които са останали непроменени от допълнителните доказателства,приети от въззивния съд и въз основа на тях са направени задълбочени правни изводи.Намира наложените наказания за съобразени със степента на обществена опасност на деянието и с обстоятелствата,които индивидуализират наказанието.Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия на първо място изтъква,че мотивите на атакувания съдебен акт не отговарят като съдържание на чл.305,ал.3 от НПК.В тази насока заявява,че никъде в акта не е посочено кое обстоятелство въз основа на кои доказателства е било установено,а 4 единствено е изписано,че съдът е кредитирал изцяло събрания доказателствен материал.Счита,че в мотивите е предложен преразказ или цитат от съответните разпити,експертизи и протоколи и тази ситуация е особено фрапантна по отношение на заключенията на приетите по делото експертизи.Посочва,че съдът на стр.16 от мотивите е посочил,че в конкретния случай лицата са били наясно,че чрез използване на нарочен скрипт ще внесат компютърни данни в платформите,а на л.18,цитирайки допълнителната експертиза,съдът е приел,че за да се постигне това натрупване на криптовалута съответният потребител е осъществил фактически действия,изразяващи се в множество бързи и последователни кликвания в платформата на полското дружество.Това противоречие в съдебно-техническите експертизи не е отчетено от съда и той не е дал отговор кое заключение кредитира,а вместо това е изписано,че кредитира всички заключения.Поддържа,че в съдебния акт не е споменато от кое или от кои доказателства съдът е възприел обстоятелствата на л.10 и 34,първият път предложени като фактическа обстановка и преповторени като заместител на правен извод за престъпление по чл.253,ал.4 от НК.

На следващо място съзира и липса на фактически и правни изводи за престъплението по чл.321,ал.6 от НК,като приетите за установени от съда факти не покриват състава на това престъпление и влизат в противоречие с направения извод за осъществен състав на това престъпление.