Решение № 609 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330203885 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-1030004140/10.06.2024г. на Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Пловдив, с което на С. Р. И. с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят в депозираната жалба чрез своя процесуален представител моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като излага аргументи в тази насока. В съдебно заседание, редовно уведомен чрез процесуалните си представители адв. С. и адв. М., се явява лично и с адв. М., като двамата излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, като молят за отмяна на последното.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В депозирано до съда становище се иска издаденото НП да бъде потвърдено. Релевира се възражение за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минималното такова по Наредба № 1 от 2004г.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.05.2024г. около 11.00 часа жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „БМВ Х7“ с рег. № ** собственост на фирма „Алианц Лизинг България“ ЕИК 175200915, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав“ и бул. „Цар Борис Трети Обединител“, в посока юг. По същото време и на същото място като дежурен автопатрул на смяна били ** Н. Ф. и колегата му ** А. Г.. Двамата полицейски служители видели че жалбоподателя управлява автомобила без да е поставил обезопасителен колан с който бил оборудван автомобилът. Поради тази причина подали сигнал на водача на управляваното „БМВ Х7“ с рег. № ** за спиране. При спиране водачът отбил и изпълнил техните указания, в това число предал и всички поискани от проверяващите документи. Същите му обяснили каква е причината за спирането му и за изискването на документите, а именно, че не използвал обезопасителен колан по време на движение. В хода на проверката, и докато чакал документите си обратно, жалбоподателят И. започнал да се държи арогантно и с пренебрежение към служителите, изпълняващи служебните си задължения, като отправял към тях обидни думи и реплики да му върнат документите и да пишат каквото си искат като повтарял, че бърза и няма време да ги изчака, за да си вземе обратно документите. Полицаите му обяснили, че ще му върнат документите след като приключат задълженията си, свързани с неговата проверка като няколко пъти му разпоредили да изчака. След като не му върнали документите, И. самоволно и демонстративно запалил автомобила си и си тръгнал от мястото на проверката без да вземе документите си обратно.

Минути по-късно обаче, същият се върнал, като паркирал управляваното от него „БМВ Х7“ с рег. № ** зад полицейският автомобил и отишъл при проверяващите все още полицаи като продължил с предприетото към тях от преди това арогантно поведение, пречейки им да изпълнят служебните си задължения. Поведението на жалбоподателя И. било възприето от свидетеля И. В., който по същото време се намирал на мястото на проверката. И полицейските служители и св. В. били възмутени от държанието на жалбоподателя, обидните и неуважителни реплики към полицейските служители отправени от него. Поради тази причина полицаите извикали Началника на сектор „Пътна полиция“, който бил дежурен към момента. В същото време И. подал Сигнал на Национален телефон 112 за неправомерни действия на служителите спрямо него. Мястото на проверката било посетено от служители на 03 РУ ОДМВР - Пловдив в състав ** Н. и ** Я., които разяснили правата на И.. В хода на проверката и в присъствието на началник смяната, водачът бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата била 2 отрицателна.

Поради тази причина на жалбоподателя били съставени два броя АУАН както следва: АУАН cep. GA № 1268471 /07.05.2024г. за нарушение на чл. 137A, ал. 1 от ЗДвП, за това че водачът не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който бил оборудван автомобилът, извършено на 07.05.2024г. в 10.56ч. и АУАН cep. GA1268472/07.05.2024г., за нарушение чл.

103 от ЗДвП за това, че водачът осуетява извършването на полицейската проверка като напуска мястото на проверката и не изпълнява издадените устни разпореждания да остане на място, докато проверката приключи извършено на 07.05.2024г. в 11.00ч.

Настоящото производство се води именно за констатираното нарушение чл. 103 от ЗДвП, за което актосъставителят Ф. съставил АУАН серия G A , № 1268472 от 07.05.2024г. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е подписал АУАН, и в графата за възражения отбелязал че има такива. В законоустановения срок било подадено възражение с УРИ № 103000-9139/10.05.2024г. След извършена проверка възражението не било прието за основателно и така въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, в което нарушението било описано словно по сходен с даденото в АУАН описание, като на същото била дадена цифрова квалификация по чл. 103 от ЗДвП. С издаденото НП, за нарушението са наложени административни наказания в максимален размер глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Н. И. Ф., А. Е. Г. – полицейски служител работил в екип със св. Ф., както и свидетеля И. А. В., които установяват фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП, и които показания съдът намира за логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства - АУАН и НП, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з1632/02.12.2024г. на министъра на вътрешните работи, сведение, 5 бр. докладни записки, възражение, справка регистрация и собственици на превозно средство, данни от Търговски регистър за фирма „Мудера“, Писмо с вх. 98882/30.09.2024г. по описа на РС Пловдив от Начаник сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, както и приложените към него наказателни постановления и актове, касаещи С. Р. И., а именно: НП № 24-1030-004060/05.06.2024г. и АУАН серия GA № 1268471, НП № 24-1030-004140/10.06.2024г. и АУАН серия G A № 1268472, като и справка за регистрацията на МПС „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № **, и справка от Търговски регистър на „СТРОЙМАШ“ ЕООД, писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР писмо с вх. № 5922/17.01.2025г., писмо с вх. № 11617/30.01.2025г. от същата Дирекция и писмо от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив с вх. № 8113/22.01.2025г., всички писма по описа на Районен съд Пловдив.

Показанията на разпитаните свидетели Ф., Г. и В. се приемат от съда като 3 изхождащи от непредубеден източник и се кредитират от съда напълно.

Единствено следва да се направи забележка по отношение на времето което е изминало от самоволното тръгване на жалбоподателя от мястото на извършваната проверка, до неговото завръщане, което двамата свидетели посочват че е било около 5-10 минути. Съвсем нормално е с оглед изминалото време и естеството на работата на полицейските служители да не могат да бъдат изключително точни по отношение на такъв факт като изминалото време. Те не са го и засичали. Факт е че жалбоподателя е напуснал проверката преди полицейските служители да са приключили работа по нея.

Като годен доказателствен източник, съдът цени и приобщеното по надлежащ ред веществено доказателство – 1 бр. флаш памет с надпис SanDisk съдържаща 22 видеофайлa от видеорегистратора на автомобила на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Безспорно е че жалбоподателя И. е бил водач (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) на посоченото в акта и НП моторно превозно средство, както че е управлявал МПС-то на датата, и мястото посочени в тях. Също така по делото не е спорно, а и самият жалбоподател си признава, че е бил спрян за проверка, тъй като не е носил колан, за което и му е бил съставен АУАН cep. GA № 1268471/07.05.2024г., предхождащ този по настоящото дело.

От събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показнания на свидетелите Ф., Г. и В., безспорно се доказа, че жалбoподателя И. на 07.05.2024г. около 11.00 не е изпълнил указанията на контролните органи да остане на мястото на проверката до приключването й като напуска самоволно мястото на проверката, без да изчака служителите да си свършат задълженията с което е осуетил извършването й, като след няколко минути се завръща на място, като постоянно провокира вербално служителите въпреки техните указания и разпореждания. От показанията на св. В. който е безпристрастен свидетел на поведението на жалбоподателя /бил на мястото на проверката тъй като и на него му била извършвана такава/, се установява че поведението на жалбоподателя и преди да напусне мястото на проверката и след като решил да се върне било такова че изглеждало че той казва на полицаите какво трябва да се прави. Свидетелят заявява „Така се държеше грубо и заповедно. те полицаите в чудо се видяха с него. Все едно да дойда тука в съда и да ви кажа какво да правите“. Изложеното от този свидетел относно поведението на жалб. И. е в съответствие и с разказаното от полицейските служители Ф. и Г., който също посочиха че въпреки че е бил предупреден многократно да остане на място до приключването на 4 проверката, жалб. И. самоволно напуснал същото. Двамата полицейски служители също изразяват възмущението си от поведенеието на жалбоподателя, обидното и пренебрежително отношение което той си у позволил. В този смисъл показанията на разпитаните по делото свидетели Ф., Г. и

В. са взаимнодопълващи се и напълно подкрепят административнонаказателното обвинение и доказват извършеното от жалбоподателя нарушение.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 съдържа две хипотези, при наличие на всяка от които алтернативно следва ангажиране на административнонаказателна отговорност: 1. отказ на водача на МПС да предаде документите на органите за контрол и 2. осуетяване на проверка по какъвто и да е начин. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя във връзка с това, че е предоставил документите си за проверка, с което е изпълнил задълженията си и не е извършил нарушение. Проверката в случая не се изчерпа само с представяне на документи, а с изпълнение на всички указания и разпореждания на контролните органи, а моментът на приключването й не се определя от водача.

По аргумент на чл. 103 от ЗДвП без разрешение на проверяващите и изявлението им, че са приключили проверката, водачът е длъжен да стои на разположение като няма право свободно да напуска мястото, включително чрез привеждане на автомобила в движение. При неприключила проверка, в хода на която се установява извършено нарушение – в случая, управление без колан – следва съставяне на АУАН, който да бъде връчен надлежно, с право на възражение и подпис от водача. Само с този акт проверката добива завършен характер. Нещо повече в конкретния случай с оглед поведението на жалбоподателя в полицейските служители е възникнало съмнение и за употреба на алкохол или наркотични вещества, каквато проверка също е било извършена, и абсолютно недопустимо и укоримо е поведението на жалбоподателя който е решил че сам решава кога и какво следва да прави, и кого да слуша.

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db7cf389-52d8-4dd1-b12f-8f01f1eba865