Определение № 1189 от 03.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 03.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000500923 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С протоколно определение № 350 от 10.11.2022 год., постановено по гр.з.191/22 год. по описа на Окръжен съд Монтана е върната исковата молба на ищеца „В. Ко“ ЕООД против НАП, „Рубенс“ ЕООД и „Еврострой Бг“ ЕООД и е прекратил производстото по делото на основание чл.130 от ГПК, като в мотивите си съдът е констатирал недопустимост на предявения иск.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „В. Ко“ ЕООД, чрез процесуален представител, в която се релевират доводи за неправилност. Твърди се, че съдът не е взел предвид и обсъдил всички представени доказателства и от там е достигнал до погрешен извод. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по жалбата не депозират становища.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанциония съд е образувано по предявен от „В. Ко“ ЕООД против НАП, „Рубенс“ ЕООД и „Еврострой Бг“ ЕООД установителен иск, като се твърди, че ищеца е собственик на имот, върху който е насочено принудително изпълнение от ТДД на НАП – В.Търново. Като твърди, че притежава правото на собственост върху имота и не отговора за задълженията на длъжника, ищцовото дружество моли да се признае за установено, че е собственик на имота.

1

С обжалваното определение съдът е приел, че ищеца, като трето лице за изпълнението, не е обжалвал действията на публичния изпълнител, което прави недопустима и предявената искова претенция и въз основа на това е прекратил производството, като недопустимо.

Определението е правилно.

Разпоредбите на чл.266 - чл.269 от ДОПК, попадащи в Глава 27 от Кодекса – „Защита срещу принудително изпълнение“ предвиждат, че третото лице може да обжалва действията на публичния изпълнител в посочения там срок като в случаите, когато решаващият орган откаже да отмени изпълнително действие, обжалвано от трето лице със самостоятелни права върху вещта, предмет на принудителното изпълнение, третото лице не разполага с правото да обжалва акта му по съдебен ред, но може да предяви иск за установяване на правата си в 30 - дневен срок от получаване на препис от решението - чл.276, ал.2, т.4 от ДОПК. Отделно от това е уредена и възможността на всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да предяви иск против взискателя и длъжника - чл.269 от ДОПК.

Законодателят следователно в разпоредбата на чл.269 от ДОПК е предвидил възможността за искова защита за всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, която защита може да се упражни безсрочно, за разлика от специалния иск, уреден в разпоредбата на чл.267, ал.1 т.4 от ДОПК, който се отнася само за случаите на защита на правата на лицето, противопоставящо самостоятелни права върху вещта, предмет на изпълнението. В този специален случай правото на иск на третото лице е поставено в зависимост от предварително обжалване от негова страна на действия на органа по принудителното изпълнение и е обвързан от срока, регламентиран в посочената разпоредба, който срок безспорно се явява преклузивен.

В случая ищцовото дружество заявява самостоятелни права върху имота, върху който е насочено принудителното изпълнение. Изрично е направено волеизявление от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 10.11.2022 год. съдебно заседание, че по администранитен ред не са оспорвани действията на съдебния изпълнител, а и доказателства за такива не са ангажирани.

Както бе посочено предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.269 от ДОПК е обжалването на действията на публичния изпълнител, по което да е налице отрицателно произнасяне. Засегнато от действията на публичния изпълнител трето лице не може да избира между средствата за защита – обжалване по административен ред /чл.266 от ДОПК/ и искова защита. Предявяването на иска по чл. 269 от ДОПК е обусловено от проведено производство по обжалване и то ако е завършило с оставяне на жалбата без уважение. Тази последователност следва от предвиждането в чл.266, ал.2, т.4 от ДОПК, според който искът за установяване правата на третото лице се предявява в 30-дневен срок от получаване на преписа от решението по чл. 266 от ДОПК. След като твърденията и доказателствата по делото сочат, че такава административна процедура не е развита, то предявения установителен иск се явява недопустим и образуваното въз основа на него производство следва да бъде прекратено.

2

С оглед на това постановения съдебен акт следва да бъде потвърден, а жалбата да се отхвърли, като неоснователна.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 350 от 10.11.2022 год., постановено по гр.з.191/22 год. по описа на Окръжен съд Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3