Решение № 34 от 20.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Казанлък, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100089 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 03.02.2023г. сключил със „София Комерс Кредит Груп“ АД договор за потребителски микрокредит от разС.ие чрез средствата за комуникация от разС.ие (уеб сайт на дружеството) в размер на 3000 лева, за срок от 18 месеца, при 45.6% фиксирана годишна лихва, 0.1249% лихва на ден, ГПР-56.45%, обща сума за погасяване 4196.52 лв., на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 233.14 лева, дължими на всяко 3-то число на съответния месец, подробно описани в погасителен план. В тридневен срок от сключване на договора се задължил да осигури на кредитора едно от следите обезпечения на Договора за потребителски микрокредит от разС.ие: а)Поръчителство на едно физическо лице,което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не понисък от 1,5 минимални работни заплати; или б)Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател,доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати. В §7 от договора било договорено, че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §6 и не упражни правото си на отказ от договора, потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 2815.02 лева, платима на 18 равни части в размер на 159.39 лева, на падежите по §3 заедно със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж. В договора за потребителски 1 микрокредит от разС.ие, сключен на 03.02.2023г. и Общи условия на “София Комерс Кредит Груп” АД за предоставяне на потребителски микрокредит от разС.ие били налице множество нарушения на ЗЗД и ЗПК, които от своя страна водили до изводи за недействителност (нищожност) на процесния договор. Въпросният заем бил Договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК и за него важали правилата за действителност на договор, залегнали в ЗПК, в глава трета, в който били уредени изискванията за форма и съдържание на договора. За да е валидно сключен договорът за потребителски кредит било необходимо да отговаря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК,чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването, на което и да било от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според императивна норма на чл.22 от ЗПК водело до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. В случая нарушение в съдържанието за потребителски кредит имало по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посоченият ГПР по кредита в размер на 56.45% бил неточен и заблуждавал потребителя. Посочената в §7 на договора неустойка не представлявала неустойка по смисъла на закона, тъй като нямала присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна или санкционна функции. Същата се дължала при неизпълнение на ацесорно задължение, като плащането и било разсрочено заедно с погасителните вноски. Договорената неустойка представлявала възнаграждение дължимо под условие ( ако не се предостави обезпечение ) и затова размерът й следвало да бъде включен в годишния процент на разходите). Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК давала легална дефиниция на понятието ГПР. Невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР водило до това, че имало разлика между посочения и действително прилагания в потребителския договор размер на ГПР, което по същество било равнозначно на непосочване на ГПР по кредита и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Неустойката от 2815.02лв. при кредит 3000 лева, който трябвало да се върне за 18 месеца, давало 156.39 лева допълнително оскъпяване на месец, което водело до значително оскъпяване на ГПР. Същото било в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че договор с ГПР с проценти в пъти надвишаващи законоустановените такива бил в пълно противоречие на морала и добрите нрави. Твърди, че договор за потребителски мирокредит от разС.ие от 03.02.2023г. бил предсрочно изплатен от него на 18.07.2023г., като били извършени плащания: на 02.03.2023 г. сума в размер на 389.53 лв., с платежен документ №***, на 30.03.2023 г., сума в размер на 389.53 лв., с платежен документ №***, на 02.05.2023 лв., сума в размер на 389.53 лв., с платежен документ №***, на 04.06.2023 г., сума в размер на 389.53 лв., с платежен документ №***, на 03.07.2023 г., сума в размер на 389.53 лв., с платежен документ №***, на 18.07.2023 г., сума в размер на 2562.00 лв., с платежен документ № *** в банка „ДСК“ АД, като общата платена сума била 4509.65 лв. така заплатил сума надвишаваща заемната такава с 1509.65 лв. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника “София Комерс Кредит Груп” АД с ЕИК:175302519, че договор за потребителски микрокредит от разС.ие от 03.02.2023г. е нищожен на правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да осъди “София Комерс Кредит Груп” АД да му възстанови неправомерно получената от него (надвнесена над главницата) сума в размер на 1509.65 лв., ведно със законно дължимата лихва от подаване на искова молба до окончагтелното изплащане. Претендира съдебни разноски.

2

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения и правни доводи. Не били верни изложените в исковата молба твърдения, че договорът е нищожен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В §1 от процесния договор бил посочен размерът на отпуснатия кредит, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, както и размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което напълно били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Достатъчно било, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, цифрово посочването на ГПР, като вида на разходите, от които се формирал били посочени в чл.19, ал.1 от ЗПК. В §7 с цифрово изражение било посочено какъв е размерът на неустойката, в случай че такава се начисли, както и какъв ще бъде размерът на месечните плащания по кредита, а за още по-голяма яснота, на потребителя бил посочен подробен погасителен план в §19 от Договора, който съдържал разбивка и дата на всички вноски по кредита в случай че се начисли неустойка и в случай че не се начисли такава. В §12 изрично било посочено, че потребителят имал право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни от сключването му. Ищецът получил подробна преддоговорна информация преди сключването му и след предоставянето на информация е взел решение да сключи договора като потребителят имал втора възможност да се откаже от договора и след сключването. Поради разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК неоснователни били твърденията, че в размера на ГПР е трябвало да бъде начислена и сумата за неустойката, а оттам и абсурдните твърдения, че невключването на сумата за неустойка се приравнявало на неправилно посочване на ГПР, влечащо нищожност на целия договор. Неустойката представлявала задължение за заплащане на обезщетение, възникнало поради неизпълнение на договорно задължение, в конкретния случай на задължението за осигуряване на някое от обезпеченията, изброени в §6 от процесния договор за кредит. По аргумент от чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, било възможно договарянето на такъв тип плащания и същите не се вземали предвид при изчисляването на ГПР. По аргумент от противното по чл.2 ЗКИ, за разлика от банките и кредитните институции, финансовите институции, нямали право да набират средства, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, “София Комерс Кредит Груп“ АД, в качеството си на финансова институция, отпускало кредити със собствени средства и на лица, които банките често отказвали да финансират, което значително увеличавало риска при упражняването на такъв тип дейност. Високите нива на риск, при които финансовата институция работела, били причината за повисокия размер на договорна лихва и допълнителните гаранции, които били заложени в договорите, какъвто бил случаят с оспорената клауза по §7 за неустойка. Същата била индивидуално уговорена между страните и кредитополучателят имал възможност предварително да се запознае с нея чрез представената му преддоговорна информация, а след като подписал договора е имал допълнителна възможност да се откаже от него по силата на §12 от договора. “София Комерс Кредит Груп“ АД, в качеството си на финансова институция, отпускало кредити със собствени средства и на лица, които банките често отказвали да финансират, което значително увеличавало риска при упражняването на такъв тип дейност. Вероятно точно тази била причината ищецът да използва именно финансовите услуги, предоставяни от дружеството, а не от банка, която предоставяла кредити при по-нисък размер 3 на възнаградителната лихва. Дори да се приемело, че уговорената клауза за неустойка е нищожна, то тя по никакъв начин не влечала нищожност на целия договор, каквито абсурдни твърдения се излагали в исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения от С. А. Б. срещу “София Комерс Кредит Груп“ АД установителен иск сключеният договор за потребителски кредит от 03.02.2023 г. да бъде прогласен за нищожен, както и да отхвърли като неоснователен предявения от С. А. Б. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД осъдителен иск за връщане на сумата от 1509.65 лв. като платена без основание. Претендира съдебни разноски.

По делото са приети за разглеждане насрещни искове съгласно чл.211 от ГПК.

Ищецът по насрещните искове твърди, че на 25.08.2023 г. между С. А. Б., с ЕГН-********** и “София Комерс Кредит Груп“ АД е сключен друг договор за потребителски кредит от 25.08.2023 г. Съгласно §1 и §3 от този договор, С.

А. Б. се задължил да върне получената в заем главница от 3000 лева, на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 243.38 лв. Съгласно §19 от същия, вноските по кредита се дължали на 25-то число всеки месец, като първата вноска била дължима на 25.09.2023г., а последната на 25.2.2025г. Въпреки това, С. А. Б. направил само седем плащания на обща стойност 1893.16 лева, с които погасил изцяло първите седем вноски по погасителния план и частично осма падежна вноска. Ответникът дължал обща сума в размер 2487.67 лева, представляваща задължение по частично вноска №8 и вноски от №9 до №18 вкл. по погасителния план с падежи съответно от 25.04.2024 г. до 25.2.2025г.

Поради това, че договорът за потребителски кредит изтекъл на 25.02.2025 г. и ответникът не е заплатил десет изискуеми вноски по договор за потребителски кредит от 25.08.2023 г., то той дължал на „София Комерс Кредит Груп“ АД пълния размер на остатъка по главница 1995.87 лева, представляващ част от вноска №8 от 25.04.2024 г. в размер 53.87 лв. и пълния размер на главницата по падежни вноски от №9 от 25.05.2024 до №18 от 25.02.2025 г. в размер 1942 лв., както и сума за договорна лихва по вноски от №9 до №18 по погасителния план с падежи съответно от 25.5.2024 г. до 25.02.2025 г. г., която сума била в общ размер на 491.80 лв. Ето защо, в случай че съдът уважи пълно или частично предявените от ищеца искове, „София Комерс Кредит Груп“ АД, на основание чл.103 и сл. ЗЗД извършва прихващане между дължимата по договор за потребителски кредит от 25.8.2023 г. сума в общ размер на от 2487.67 лева (сбор от 1995.87 лв. главница и 491.80 лв. договорна лихва), представляваща описаните по-горе изискуеми вноски за главница и лихва, с всички претендирани суми в настоящото производство до размера на по- малката от двете суми. За “София Комерс Кредит Груп” АД бил налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.240 и сл. ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1995.87 лева, представляваща сбор от падежирали вноски за главница (вноски от 8 до 18 по погасителния план), съединен при условията на кумулативност с иск по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.240, ал.2 и сл. ЗЗД за сумата от 491.80 лева, представляваща падежирала договорна лихва по вноски от №9 до №18 вкл. по погасителния план с падежи съответно на 25.05.2024 г. до 25.02.2025 г. Моли съда при постановяване на крайния правораздавателен акт да извърши съдебно прихващане с насрещните вземания на страните. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.240 и сл. ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, да осъди С. А. Б., с ЕГН- ********** да заплати на “София Комерс 4