Решение № 208 от 09.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20201001002315 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „Булбилд БГ“ ЕООД срещу решение № 549/ 09.04.2020 г. по т. д. № 875/ 2018 г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от въззивника срещу „Меридиан глобал холдингс“ АД и „Буларко“ АД /н./ отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ насочени срещу приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Буларко“ АД /н./, съгласно определение № 2179 от 24.04.2018 г., СГС, ТО, 2 състав, по т. д. № 4509/2013, както следва:

- сума в размер на 1 510 719, 82 лв., представляваща вземания на „Меридиан глобал холдингс“ АД за възнаграждения за извършени дейности по договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г., 20.06.2011 г., и 15.01.2011г., ведно с издадени към тях фактури, които възнаграждения са били прехвърлени от първоначалния им носител „Астроко“ АД в полза на „Меридиан глобал холдингс“ АД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2012 г.;

- сума в размер от 713 722.42 лв., представляваща начислено за периода от 18.12.2012 г. до 11.08.2017 г. обезщетение за забава в плащането 1 на главницата от 1 510 719.82 лв.;

- сума в размер от 16 946.48 лв., представляваща начислено за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. обезщетение за забава в плащането на главницата от 1 510 719.82 лв.;

- сума в размер от 493 720.60 лв., представляваща разпределено в полза на акционера И. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Буларко“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено на „Меридиан глобал холдингс“ АД, чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.;

- сума в размер от 84 512.62 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.;

- сума в размер от 5 211.49 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г.;

- сума в размер от 493 720.60 лв., представляваща разпределено в полза на акционера П. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Буларко“ АД /н./ по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено на „Меридиан глобал холдингс“ АД, чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.;

- сума в размер от 84 512.62 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.;

- сума в размер от 5 211.49 лв ., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 12.08.2017 г. до 11.08.2017 г.

- сума в размер от 340 386.80 лв., представляваща разпределено в полза на акционера Д. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Буларко“ АД /н./ по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено на „Меридиан глобал холдингс“ АД, 2 чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.;

- сума в размер от 58 265.71 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386.80 лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.

- сума в размер от 3 592.96 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386.80 лв./, начислена за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Поддържа, че приетата по делото ССЕ е установила неправилни счетоводни отражения на договора за цесия сключен между „Меридиан глобал холдингс“ АД и „Астроко“ АД в счетоводството на „Буларко“ АД /н./.

Затова счита, че не може да се приеме, че фактическия състав на цесията е осъществен, след като реално липсва счетоводно завеждане от длъжника „Буларко“ АД /н./ на задължения към „Меридиан глобал холдингс“ АД.

Твърди, че липсват данни в счетоводството на „Астроко“ АД за участието му в Коан Шипинг Корп АД, Панама, по силата на акциите, получените вместо плащане, по договора за цесия. Предвид изложеното е на мнение, че след като „Астроко“ АД не установява участие в чуждестранни дружества, то това е равносилно на липсата на доказателства за насрещна престация от цесионера. Застъпва разбирането, че договора за цесия е възмезден и при липсата на реална цена, договора е нищожен, поради липса на основание.

По отношение на договорите за цесия, които имат за предмет прехвърлянето на вземането за дивидент на акционери на „Буларко“ АД /н./, застъпва тезата, че същите са нищожни, тъй като цедентите не са били титуляри на конкретни облигационни вземания, предвид наличието на дългосрочна неплатежоспособност на дружеството, рефлектираща при разпределение на дивидент по чл. 247а ТЗ.

Въззиваемия „Меридиан глобал холдингс“ АД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

3

Излага доводи, че възраженията относно счетоводното отразяване на цесиите са без правно значение за валидността на договорите, тъй като осчетоводяването на прехвърлянето на вземанията не е част от фактическия състав на чл. 99 ЗЗД.

Поддържа, че по делото са събрани всички доказателства, установяващи валидността и законосъобразността на цесиите, в това число и относно притежаваните от „Астроко“ АД акции, прехвърлени вместо плащане по договора за цесия.

Твърди, че в жалбата на въззивника са смесени две понятия, а именно, разпределяне на дивидент и изплащане на дивидент. Според въззиваемия, вземанията за дивидент възникват, когато се вземе решение за разпределението на дивиденти, но се изплащат от дружеството само ако не са налице пречки по чл. 247а ТЗ.

Синдикът на „Буларко“ АД /н./ П.Д.а К. и „Буларко“ АД /н./ не изразяват становище.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от легитимирана да обжалва страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По исковете за вземанията на „Меридиан глобал холдингс“ АД за възнаграждения по описаните в исковата молба дейности по договори за строителство и вземания за лихви върху главницата:

За да отхвърли исковете, първоинстаниционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, въззивният съд е обвързан от изложените в жалбата възражения, а те са неоснователни.

По правилото на чл. 99 ЗЗД носителят на едно вземане /цедент/ може да го прехвърли с договор за цесия на друго лице /цесионер/. Не е установено изискване за форма, освен ако законът изисква това, каквато е при прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека или когато се прехвърлят вземания по менителници, записи на заповед, чекове или други ценни книги, 4 каквато хипотеза в случая не е налице. Договорът за цесия се счита за сключен и има действие между страните от постигане на съгласие между тях.

По делото е представен договор за цесия от 11.12.2020 г., според който, „Астроко“ АД прехвърля вземанията си „Меридиан Глобал Холдингс“ АД от „Буларко“ АД, като възложител по договори за строителство и издадени въз основан на тях фактури за дължими суми на „Астроко“ АД, като изпълнител, подробно описани в договора.

Договорът за цесия може да бъде възмезден или безвъзмезден, но трябва да има кауза. В случая, договора е възмезден, като в замяна на получените вземания, „Меридиан Глобал Холдингс“ АД се задължава да прехвърли на „Астроко“ АД собствеността върху 10 000 бр. акции на приносител на стойност 1 000 000 щ. д. от „Коан Шипинг Корп“ АД, регистрирано в публичния регистър на Р Панама. Следователно, по смисъла на договора, налице е постигнато между страните съгласие, основание на сделката и правата предмет на цесията са прехвърлими. За да има действие спрямо трети лица и длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето трябва да бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор и това е сторено с връчената нотариална покана на 18.01.2013 г., чрез служител на „Буларко“ АД в кантората на нотариус с рег. № 274 на НК. Това са всички съществените елементи на цесията, при наличието на които трябва да се даде сметка за правните последици на договора, а именно, за промяна на кредитора. Доколко вземанията са включени и как в счетоводните ведомости на дружествата по сделката е второстепенен въпрос, който не засяга валидността на цесията, тъй като резултата от нея е основан на описаните по – горе елементи от фактическия състав на чл. 99 ЗЗД, а не на отразяването й в счетоводните разчети. Независимо от това, от приетата по делото ССЕ става ясно, че цесията е осчетоводена от „Астроко“ АД, със записи по сметките за погасени към „Буларко“ АД /н./ вземания. В счетоводството на „Буларко“ АД /н./, задълженията по фактурите са включени в счетоводните отчети и впоследствие, въз основа на процесната цесия са отписани като задължения към „Астроко“ АД, с основание „цедиране на задълженията“.

За придобитите от „Меридиан глобал холдингс“ АД акции, в счетоводството на „Астроко“ АД е отразен дебит по сметка 223 „Инвестиции 5 в смесени предприятия“. Акциите на приносител се прехвърлят с предаването им, тъй като при тях, титуляр на правата е лицето което упражнява фактическата власт върху акциите. Затова и доколко и по какъв начин придобитите по този начин права от „Астроко“ АД са включени в счетоводните ведомости, няма правно значение за легитимацията на дружеството, като собственик на акциите. Поначало, дали са прехвърлени акциите и кога е ирелевантно за валидността на цесията. Важно е, че в договора е заложена кауза – основание за прехвърляне на вземанията и договора не е нищожен. Дали насрещната престация на цесионера, да предаде фактическата власт върху акциите е изпълнена /или дали цената е платена/ е ирелевантен факт, след като договора не е развален и обвързва страните.

В обобщение на изложеното се налага извода, че към датата на придобиване от „Меридиан глобал холдингс“ АД на вземанията в размер на 1 510 719, 82 лв. от „Астроко“ АД, те са съществували, а договора за цесия е валиден, поради което следва, че не може да бъде отречено качеството на кредитор на „Меридиан глобал холдингс“ АД в производството по несъстоятелност на „Буларко“ АД /н./. Съществуването на главното вземане, обуславя и съществуването на акцесорните за лихва, поради което и отрицателните установителни искове за тях също следва да бъдат отхвърлени.

Ето защо, като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт в тази част, който следва да бъде потвърден.

По исковете за вземанията на „Меридиан глобал холдингс“ АД, представляващи разпределени в полза на акционери дивиденти от формирана печалба с решение на ОС на „Буларко“ АД /н./ от 05.09.2015 г.

САС като обсъди поддържаните от страните доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Наведеното с исковата молба оплакване е, че към датата 05.09.2015 г. на решението на общото събрание на „Буларко“ АД за разпределяне на дивидент, дружеството е било неплатежоспособно, предвид определената с решението за откриване на производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност 29.08.2015 г. Дружеството не е реализирало търговски оборот, приходи и печалби, поради което и реално вземания за дивидент не са били съществували и не са били годен предмет на прехвърлителните сделки, 6 от което ищецът заключава, че процесните три договора за цесия сключени между „Меридиан глобал холдингс“ АД и акционерите И. Р., П. Р. и Д. Р. са нищожни

Съгласно чл. 247а, ал. 1 ТЗ дивиденти се изплащат, само ако според проверения и приет финансов отчет на съответната година, чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по – малка от сумата на основния капитал на дружеството, плюс фонд „Резервен“ и други фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав.