Решение № 142 от 25.06.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Враца, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Х. Н. Х.в

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500545 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 182/18.07.2025 г. по гр. д. № 1436 от 2024 г. по описа на РС - Козлодуй, съдът е отхвърлил предявен от Н. Ю. С., ЕГН ********** против В. С. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

23, ал. 1 от СК за установяване правото му на собствност, чрез трансформация на лични средства по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** в гр. *** и поземлен имот с идентификатор № *** в гр. Козлодуй, ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор № ***, сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** – гараж.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Н. Ю. С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Х. Р. от САК, с която се обжалва постановеното Решение № 182/18.07.2025 г. по гр. д. № 1436 от 2024 г. по описа на РС - Козлодуй. В жалбата се сочи, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства и това, че процесните имоти са закупени с лични средства на ищеца, вкл. с кредит от „Банка ДСК“ АД, който е получил и изплащал лично той. В тази връзка се сочи, че ответницата не е разполагала със каквито и да било средства, не е работила и е била увлечена по хазартни игри. Сочи се още, че съдът е постановил неправилно съдебно решение, при грешен анализ на събраните по делото доказателства. Заявени са доказателствени искания пред въззивния съд, с молба за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. С. К., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК Враца, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли за потвърждаване на решението на РС – Козлодуй. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, с подробни доводи за липсата при придобиване на процесните имоти с изцяло лични средства и личен принос на въззивника. Сочи се, че съдът правилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, като се отхвърлят и доказателствените искания пред въззивната инстанция.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд – Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищцеца Н. Ю. С., ЕГН ********** иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 23, ал.

1 от СК за признаване за установено, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** в гр. *** и поземлен имот с идентификатор № *** в гр. Козлодуй, ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор № ***, сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** – гараж, поради придобиването им по време на брака си с ответницата В. С. К., ЕГН ********** изцяло с лични средства.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи и процесните недвижими имоти са придобити по време на брака им изцяло с лични средства на ищеца – от личен влог, спестен преди брака по отношение на апартамента гр. *** и чрез изтеглен заем от 25 000 лв. от „Банка ДСК“ АД по отношение на имота и сградите в гр. Козлодуй, ***. Именно затова ищецът сочи, че и двата имота са негова собственост, както и че ответницата няма принос за закупуването им, тъй като никога не е работила, че не е имала лични парични средства и спестявания. Подробно е описан трудовия стаж и длъжностите, които е заемал ищецът, грижите му за семейството и това, че ответницата няма принос с труд и доходи за закупуването на процесните имоти и за благополучието на семейството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от В. С. К., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и заявява, че процесните имоти са придобити с нейни лични средства. Оспорва се твърдението, че само ищецът е полагал труд в двата брачни периода на страните - от 1992 г. до 2006 г. и от 2007 г. до 2024 г., като се сочи, че ответницата е работила в „Заводски 2 строежи“, „Енергомонтаж“, ТПК „Радецки“, както и в ДГС – Оряхово, а преди брака си с ищеца е получавала и висока пенсия от смъртта на предходния си съпруг. Сочи се още, че след 2005 г. е получавала ежемесечно по 1000 евро от дъщеря си М. В. Р., работеща в Германия, като е продала и свой апартамент на сина си от предходния си съпруг - с идентификатор *** за сумата от 9950 лв. За имота и сградите на *** се сочи, че ответницата е вложила над 50 000 лв. и ищецът никога не е живял, работил или вършил някакъв ремонт в него.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло правния спор, свързан с основателността на предявения от ищеца иск. С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение (арг. от чл. 269 от ГПК), при липса на конкретни оплаквания относно факта, че страните са били в брачни отношения в периодите от 1992 г. до 2006 г. и от 2007 г. до 2024 г., че процесните имоти са закупени по време на втория им брак съответно на 10.03.2008 г. и на 18.11.2010 г. чрез сключени договори за покупко-продажба, въззивният съд приема за доказани тези факти, по които страните нямат спор и в тази част препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Районен съд – Козлодуй, които стават част от правните съждения, изложени в настоящия съдебен акт, без необходимост да бъдат преповтаряни. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. свидетелските показания, при което във връзка с въведеното във въззивната жалба оспорване, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че първият имот – апартаментът в гр. *** е закупен на 10.03.2008 г. от ответницата, като пълномощник на ищеца за сумата от 4350 лв., който е придобит по време на втория им брак и е общо имущество и на двамата съпрузи, независимо кой от тях е участвал в сделката по придобиването му. По това време ищецът е бил в двугодишна командировка като представител на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД в Московски център на САЯО, като същият не е доказал в производството твърдението си, че сумата за придобиването на този апартамент произхожда от личен влог, спестен преди втория му брак с ответницата, поради което съдът е достигнал до правилен извод за недоказаност на лични извънсемейни парични средства в придобиването на този имот.

По време на втория брак на страните в режим на СИО е придобит и вторият процесен имот – на 18.11.2010 г., ведно с находящите се в него сгради в гр. Козлодуй, *** за сумата от 33 091 лв., като по това време ищецът е работил в „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД. Безспорно се установява и фактът, че на 21.10.2010 г. ищецът е изтеглил кредит за текущо потребление от „Банка ДСК“ АД в размер на 30 000 лв., който е бил изплатен от него със средства от работна заплата и обезщетение от пенсиониране. Имотът е придобит само от ответницата В. К. като купувач, поради което е придобит в режим на СИО и ищецът се явява съсобственик на имота. В случая не се установява сумата от изтегления кредит да е заплатена на продавача по сделката, а дори да е така – 3 то средствата от кредита не са лични и извънсемейни (макар и изплатени от единия съпруг – ищеца), а имат семеен характер и двамата съпрузи са допринесли за набирането им, тъй като съвместният принос се изразява не само във влагане на средства, а също така и на труд, на грижи за децата и работа в домакинството. Тази законова презумпция е оборима, като в тежест на оспорващия съпруг (ищецът въззивник) е да докаже, че кредитът не е бил изразходван за нужди на семейството, доколкото заетите по време на брака от съпрузите парични средства са предназначени и използвани за общи семейни нужди. Също така придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми, а в производството ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи за какво са били изразходвани средствата по кредита.

Затова съдът правилно е приел, че кредитът е бил използван за семейни нужди – закупуване на семеен имот, до който извод достига и настоящата съдебна инстанция. Това се установява и от разпитаните по делото свидетели, които заявяват, че страните са имали добри отношения до 2022 г., че ответницата е полагала преки и непосредствени грижи за децата, имотите и семейството, вкл. страните са имали общ бюджет, разходвали са го заедно и всеки от тях е участвал със своя принос за задоволяване на нуждите на семейството. Именно затова първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за наличие на презумпция за използване на кредита за нуждите на семейството, независимо че е изтеглен и изплатен от ищеца. Именно затова ищецът не е установил в производството личния характер на средствата за закупуване на процесните два имота по време на брака му с ответницата, като не е опровергал и презумпцията за съвместен принос и не може да се направи извод, че е изключителен собственик на закупените по време на брака процесни недвижими имоти. Този извод се налага и по отношение на ответницата, която също не установява личен характер на произхода на средствата, с които са закупени двата процесни имота, респ. също не опровергава презумпцията за съвместен семеен принос при придобиването им.

Предвид горното, настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение на анализа на събраните по делото доказателства и аргументите, обосноваващи изводите на съда за неоснователност на предявения иск, тъй като безспорно се установява, че произходът на средствата, с които са закупени двата процесни имота е семеен, като и двамата съпрузи имат принос в набирането им (ищецът с работа по трудово правоотношение, а ответницата – с грижи и труд за децата и цялото семейство), поради което възмездно придобитите по време на брака два процесни имота, са придобити в режим на СИО. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, носи характера на вложените в придобиването средства. В този смисъл ищецът не установи тези средства да са изцяло негови лични, а ответницата да няма принос в придобиването – изцяло. Дори да не е работила по трудово правоотношение в периода на придобиване на имотите, тя е полагала грижи за дома, децата и се е трудила за поддържането на домакинството и общите имоти на страните. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че всяка от страните по време на съвместния им живот е дала своя принос в придобиването на имотите, грижа за семейството, за децата, влагане на средства от всеки от тях в ремонтни дейности в процесните имоти- т.е. налице е съвместен принос, която 4 презумпция не е оборена от ищеца.