Решение № 385 от 08.07.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Велико Търново , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20214110200656 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. София против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВТО-1 от 24.03.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Велико Търново, с което за нарушение чл. 140, т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 260, ал. 2 от с.з. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 900.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Въззиваемата страна е депозирала писмено токова.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано с Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-ВТ6-1-1 от 23.02.2021 г. срещу дружествотожалбоподател, затова, че при извършена проверка на 22.02.2021 г., около 13:30 часа, на 1 основание чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 15, т. 3 от Наредба № 81213-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване па държавен противопожарен контрол, във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството па вътрешните работи /Обн., ДВ. бр. 53 от 27.6.2014 г., ЗМВР/ в обект: сграда с основно предназначение „Склад за земеделски инвентар", намираща се в УПИ I, кв. 4 по ПУП на с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш, собственост на дружеството, било установено, че юридическото лице, в качеството си на собственик и ръководител на обекта не било изпълнило т. 1 от писмено разпореждане № ПР-ПБЗН-ВТ6-11 от 21.10.2020 г., издадено съгласно чл. 125, ал. 1 т. 4 от ЗМВР, с което му било разпоредено в срок до 31.11.2020 г. да извърши отстраняване на зърното, съхранявано в склада за земеделски инвентар и към 22.02.2021 г. продължавало да експлоатира сградата с основно предназначение „Склад за земеделски инвентар" не но предназначение, като склад за зърно в насипно състояние, в нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, е което било осъществило състава на чл. 140, т. 2 от ЗМВР.

Актът за установяване на административно нарушение е надлежно връчен на представляващия дружеството и е подписан от него без възражения. Не са последвали и писмени възражения срещу АУАН в законоустановения тридневен срок.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 260, ал. 2 от ЗМВР, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на 900.00 лева.

Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.

Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.

Правилна е и правната квалификация на нарушението, поради което изложеното в жалбата 2 твърдение за нарушения на материалния закон също е несъстоятелно.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на чл. 260, ал. 2 от ЗМВР.

С процесното разпореждане служители на РСПБЗН гр. Полски Тръмбеш, притежаващи необходимата компетентност, са констатирал несъответствия с изискванията за пожарна безопасност в обект, стопанисван от търговското дружество. Контролният орган на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е разпоредил отстраняване на констатираното несъответствие, като е разпоредил да се отстрани зърното от склада за земеделски инвентар, в изпълнение на нормативните изисквания за безопасност при пожар, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Предписанието има характер на отделно разпореждане по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и съдържа посочване на конкретната правна норма, чието изискване следва да бъде изпълнено. Определен е и срок за изпълнение на предписанието. При последвалата проверка е установено несъмнено, че същото не е изпълнено.

Така постановеното разпореждане представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. Веднъж добило стабилитет, разпореждането поражда задължения за неговия адресат и законосъобразността му не подлежи на обсъждане. Същото е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. В настоящото производство стои единствено въпроса дали е изпълнено даденото и влязло в сила писмено предписание, без да е възможно да се обсъжда доколко то е обосновано и законосъобразно. Това е било възможно в друг процес.

Съгласно санкционната норма на чл. 260, ал .2 от ЗМВР, на която правилно се е позовал административнонаказващият орган, за неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на заповедите по чл. 255 на юридически лица или на еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

Доколкото в настоящият случай е санкционирано дружеството за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението.

В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предпоставяща отмяна на наказателното постановление, защото характерът на засегнатите обществени отношения и неизпълнение на законово въздигнато задължение от страна на жалбоподателя, не може и няма как да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и 3 законът не поставя изискване да са настъпили други вредни последици от нарушението.

Същото с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.

Това, че нарушението е за първи път следва да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови неговата маловажност.

В този смисъл обаче, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта му за размера на наложеното наказание. В наказателното постановление липсват мотиви, на които се е позовал административно наказващият орган, за да определи размера на наложената имуществена санкция. Това от своя страна представлява процесуално нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Поради това, настоящият състав приема, че ревизираното наказателно постановление следва да се измени. Предвид констатираното от настоящата съдебна инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушение от същия вид, както и предвид характера на нарушението, следва да се приеме, че за постигане на целения ефект от налагането на наказанието е уместно да се определи имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В този смисъл наказателното постановление следва да се измени.

По делото не са представени доказателства за реално направени от жалбоподателя разноски във връзка с производството, поради което претенцията за присъждане на такива следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВТО-1 от 24.03.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Велико Търново, с което на „***” ЕООД гр. София на основание чл. 260, ал .2 от ЗМВР е наложена имуществена санкция в размер на 900.00 лева, като намалява същата на 500.00 /петстотин/ лева.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като неоснователна и недоказана.

4

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5