Решение № 1072 от 25.06.2025, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1072

Враца, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА канд № 20257080700253 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, депозирана чрез процесуалния представител ***, против Решение №117/23.04.2025г., постановено по АНД №183/2025г. по описа на РС – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 06-2400103/03.01.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И.и С.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл.63, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна обстановка по делото - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното дружество. Изложени са доводи, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушението е описано достатъчно ясно, точна е правната му квалификация и е приложена съответната санкционна норма.

В с.з. касаторът, чрез *** моли за решение, с което да се отмени решението на РС-Враца, като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди НП по подробно изложени съображения в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответникът – „И.и С.“ ЕООД ***, редовно призован не се представлява в с.з., в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Желае касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното решение.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 117/23.04.2025 г., постановено по АНД № 183/2025г. по описа на РС – Враца, с което е отменено НП № 06-2400103/03.01.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И.и С.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.399 и чл.416, ал.5 от КТ вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

За да отмени НП с оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, в предписаната от закона форма, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на санкционираното дружество. Прието е в мотивите, че е нарушена материално-правната законосъобразност на НП. Според РС лицето ** няма сключен трудов договор. Едва след няколко дни, на 10.12.2024г. представител на дружеството е предоставил за нуждите на проверката трудов договор със същото лице от 04.12.2024 г. и уведомление по чл.62, ал.5 КТ от същата дата, с час на входиране на уведомлението за сключения трудовия договор 16:17:03, който час е след извършената проверка. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствената съвкупност категорично установява, че лицето * е била допусната да работи в обекта на дружеството от дружеството, в качеството му на работодател, без сключен писмен трудов договор. Не са и налице твърдения в насока, че трудов договор е бил сключен към този момент. Прието е, че неправилно наказващият орган е санкционирал дружеството[1]жалбоподател за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, тъй като тази норма е приложима за нарушение, изразяващо се в допускане на лице до работа след сключен трудов договор, но без да му е връчен екземпляр от него и от уведомлението по чл.62, ал.5 КТ. Прието е, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон. При тези констатации въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП не са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни, като несъответни на доказателствата по делото изводи за материална незаконосъобразност на акта, които касационната инстанция не възприема.

Административнонаказателната отговорност на „И.и С.“ ЕООД *** е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.

От представените пред районния съд доказателства се установява, че е извършена проверка от служители на касатора на 04.12.2024г., към 15,20 часа в обект – цех за производство на готови за консумация кулинарни и тестени изделия, находящ се в ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката се установило, че в обекта работи лицето ***, която в ръчно попълнена декларация заявила, че работи в обекта наета от дружеството на длъжност чистач с работно време от 12:30 до 15:30 часа и трудово възнаграждение 470 лв., но няма сключен трудов договор и че не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения писмен трудов договор. За резултатите от проверката е съставен Протокол ПР № 2448136, в който са описани констатираните нарушения на трудовото законодателство и са направени съответните предписания, с указан срок за отстраняване на несъответствията. На 10.12.2025г. работодателят „И.и С.“ ЕООД е представил в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, трудов договор № 44 от 04.12.2024г., сключен с ** на длъжност „**“ и справка за изпратено уведомление до ТД на НАП за регистриране на трудовия договор, подадено на 04.12.2024г. в 16:17 ч.

При тези установявания АНО е приел, че ответника е нарушил чл.63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа лицето **, без да ѝ предостави преди постъпване кумулативно свързаните екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е законово вменено задължение за актосъставителя, а в последствие и за наказващия орган, неизпълнението на което би имало за последица отмяна на санкционния акт от съда. В случая, така както е направено описанието в АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно за очертаване кръга на доказателственорелевантните факти, като са посочени всички елементи, които определят и индивидуализират вмененото административно нарушение. Правната квалификация на нарушението съответства на фактическото му описание и правилно е приложена санкционната норма по чл.414, ал.3 от КТ, поради което не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е ограничено правото на защита на санкционираното дружество.

Настоящият касационен състав не споделя и изводите на въззивния съд, че към датата на проверката не е съществувал подписан от страните договор, тъй като според * е била без трудов договор, а и липсват твърдения за наличие на сключен писмен трудов договор. Не само се твърди, но и с административната преписка е представен Трудов договор № 44/04.12.2024г. /л.20 от АНД № 183/2025г./ с предмет, срок на договора, място на работа, уговорено възнаграждение, отпуски и начин на прекратяване, който съдържа подписите на работник и работодател. Съгласно уговореното в него работникът е поел задължение да постъпи на работа на 04.12.2024г. Този договор е в установената от закона форма писмена форма, съдържа волеизявленията на страните по него, подписан е от същите и притежава материалната доказателствена сила на писмено доказателство, което не е оспорено. Нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция не са представени доказателства, липсват и твърдения, че този договор е антидатиран или с манипулирано съдържание, поради което обвързан от материалната му доказателствена сила съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документът и както са посочени от АНО в санкционния акт. Отделно от това по делото са приложени подписана от работодател и работник Длъжностна характеристика за длъжността „**“, с която * се е запознала на 04.12.2024г., т.е в деня на постъпване на работа съгласно уговореното в договора.

От тези доказателства се установява по безспорен начин, че при извършената проверка от длъжностни лица на касатора на дата 04.12.2025г. в обект стопанисват от ответника, лицето ** е престирало работна сила, но ответното дружество в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си по чл. 63, ал.1 от КТ да ѝ предостави преди постъпването ѝ на работа екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и заверено от ТД НАП копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, като в нарушение на императивно установена забрана с чл. 63, ал. 2 КТ е допуснало лицето до работа, преди да му предостави документите по ал.1 от цитирания нормативен акт.

Уведомлението за сключения с лицето трудов договор е регистрирано в ТД на НАП в 16:17 часа на 04.12.2024 г., и е приложен трудов договор от същата дата, поради което правилно наказващия орган приема, че такъв е съществувал към момента на извършената проверка – 04.12.2024г. и няма как да санкционира дружеството за липса на трудов договор, каквито мотиви са изложени в оспореното решение.

Неотносим към това нарушение е и фактът, че уведомлението е подадено в законово предвидения срок, тъй като работодателят не е санкциониран за такова нарушение. Разпоредбата на чл.63, ал.3 от &nbsp КТ предвижда, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал.1, освен ако страните са уговорили друг срок. Следователно законодателят е обвързал срока за постъпване на работа с получаване на изискуемите документи. Няма пречка работникът да започне изпълнение на трудовите си задължения на същия или на следващия ден, стига същите да са му връчени. Като е уговорил в трудовия договор постъпването на работа на 04.12.2024г., когато не му е бил връчил изискуемите документи, работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, която разпоредба е посочена, както в акта така и в НП.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, като в хода на проведеното административнонаказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на дружеството факти.

Изложените мотиви в оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие с относимите материалноправни норми, поради което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.