Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 469 от 27.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1155/2023
Вид
Решение № 469
Подписан
27.03.2024
В сила
30.10.2024
Състав
Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20231100901155 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба от 18.03.2024 г. на ищците „Г.Х.“ ЕООД и „Р. 1” ЕООД за допълване на решение от 20.02.2024 г., с твърдения, че в решението не е налице произнасяне по искането за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Видно от петитума на исковата молба ищците са предявили иск по чл.

86 ЗЗД за сумата от общо 1 333 588,35 лева, като е направено и искане за присъждане на законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Допълването на съдебното решение е процесуален способ за поправка на порочно съдебно решение, в случаите, в които съдът е пропуснал да формира воля в съдебния акт по предявен и приет за разглеждане иск, възражение за правно на задържане и възражение за прихващане или по искане за присъждане на законна лихва и разноски.

Присъждането на законна лихва е законна последица от основателността на иска, в случаите, когато предмет на спора е лихвоносно вземане. В този смисъл съдебната практика и теория са непротиворечиви, че претендирането на законна лихва не е свързано с предявяване на отделен иск, поради което и изричен отхвърлителен диспозитив, в случаите, в които не се присъжда законна лихва не следва да се постановява /по същия начин и при неоснователност на искането за разноски/. Настоящият случай е именно такъв. Предмет на делото е вземане за лихва за забава, което е нелихвоносно, поради което съдът не е присъдил в диспозитива на решението законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

По изложените съображения искането за допълване на съдебното решение следва да бъде отхвърлено.

1

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 ГПК на ищците „Г.Х.“ ЕООД и „Р. 1” ЕООД за допълване на решение от 20.02.2024 г. с присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2