Решение № 113 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2243/2025
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330102243 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от В. Е. И., ЕГН: **********, против „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за кредит ***
Предявен е и насрещен иск от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, против В. Е. И., ЕГН: **********, с правно основание по чл. 79, ал.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който се иска ответникът по него да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 900 лева – представляваща непогасена главница по Договор за кредит № *** от *, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2025 г. – датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен онлайн Договор за кредит № *** на * за сумата в размер на 900 лева, при уговорени ГЛП – 40.97 % и ГПР – 49.6 %, с падеж – 06.02.2025 г. Твърди се, че с договора била начислена „такса за бързо разглеждане“ в размер на 185.68 лева.
Счита, че с таксата се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, както и, че реална услуга не била предоставена. Посочва още, че таксата представлявала скрит разход по договора, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Клаузата противоречала и на нормата на чл.10а от ЗПК, договорена била изцяло във вреда на потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до неравновесие в правата на страните.
Счита, че сключеният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК.
1
Предвид изложеното, искането е да се уважени предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор /инкорпориран в насрещен иск/, с който оспорва иска. Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор.
Изразява становище за неоснователност на твърденията за нищожност поради накърняване на добрите нрави. Заявява се, че договорът е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Счита, че договорът за кредит бил валидно сключен, както и че всички клаузи по него отговаряли на законовите изисквания. Твърди, че на ищеца била предоставена пълна и подробна преддоговорна информация, като имала възможност по всяко време да прекъсне процедурата по кандидатстване или да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок. В настоящия случай, обаче това не било направено и заявената и отпусната сума по договора била преведена на ищцата и усвоена от него. По отношение на възможността за бързо разглеждане на подадено искане за отпускане на кредит, се сочи че услугата е допълнителна и незадължителна и се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя. В случая кредитополучателят бил обвързан със заплащането й, тъй като изрично заявил и се възползвал от възможността искането му да бъде разгледано приоритетно. Таксата не била част от общите разходи по кредита, нито следвало да бъде включена в ГПР.
Договорът изцяло съответствал на изискванията на ЗПК, разпоредбите на ЗЗП също били спазени. Всички параметри по договора били предварително известни и предоставени на потребителя по ясен и недвусмислен начин със СЕФ.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от „ВИВУС.БГ“ ЕООД срещу В. Е. И. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
В насрещната искова молба се твърди, че на *. между страните бил подписан договор за кредит № ***, по силата на който на ответника по насрещния иск била предоставена сумата от 900 лева. Кредитът бил уговорен с период от 30 дни, с падежна дата: 06.02.2025 г.
Начислените такси и лихви по кредита били, както следва: 30.32 лева - договорна лихва и 185.68 лева – незадължителна услуга за Експресно разглеждане. Така общият размер на кредита бил на стойност 1116 лева. Заявената и отпусната сума по договора била преведена на *. по сметка на ответника, чрез каса на „Изипей“.
Излага, че въпреки настъпването на падежа, кредитополучателят не е правил никакви плащания за погасяване на задължението по процесния договор за кредит.
Предвид изложеното се моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 900 лева – представляваща главница по Договор за кредит № *** от *, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2025 г. – датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, ответникът по насрещната искова молба, не оспорва размера на предявения иск, а по основание. Излага, че поисканата на договорно основание главница е недължима, тъй като договорът е недействителен, а предявеният иск не бил заведен на осн. чл. 23 ЗПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на *. между страните е подписан Договор за 2 кредит № ***, при фиксиран лихвен процент по заема 40.97 % и ГПР – 49.60 %, с уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 185.68 лева, по който предоставената сума от 900 лева е усвоена от ищеца, с падеж: 06.02.2025 г.; че кредитополучателят – ответник по насрещния иск по договора за кредит не е извършвал плащания по договора за кредит. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 21.08.2025 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.
От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за кредит ***. /л.5-6/ и Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от *. /л.6 гръб/, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит и Споразумението към него.
Следователно, съдът приема, че между В. Е. И. и „Вивус.БГ“ ЕООД е бил подписан Договор за кредит № *** от *., за сумата от 900 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.99 %, а ГПР е 49.60 %. Уговорена е също „допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането“ в размер на 185.68 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 930.32 лева.
Предвид така установените факти, съдът приема следното:
Относно предявения главен иск за недействителност на процесния договор:
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит № Договор за кредит ***., по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои 3 компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.60 %/. Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Налице е и друго нарушение.
Страните са уговорили, че кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за бързо разглеждане в размер на 185.68 лева.
Относно таксата за бързо разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, таксата за бързо разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покрИ.т разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.60 % не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С допълнителното плащане на „такса за бързо разглеждане“ се покрИ.т разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.
Разпечатката съдържа 44 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db7be427-9067-4b19-b773-9389e6554c4b