Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 06.07.2023, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Административно наказателно дело 35/2023
Вид
Решение № 29
Подписан
06.07.2023
Състав
Тодорка Стоянова Цончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателен кодекс
  • чл.14, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Котел, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20232210200035 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН, образувано е по жалба на Й. Ф. Ф., ЕГН **********, адрес ************* против наказателно постановление № 22-0287-000640/08.03.2023 година, издадено от Началник РУ Котел към ОД МВР Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят Й. Ф. Ф., редовно призован не се явява, представлява се по пълномощие от адвокат П. Т. – АК Ямбол.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 18.10.2022г. около 10:56 ч. община Котел на път Омуртаг – Котел в посока село Градец (Бероново – „Мараша“) Й. Ф. Ф. управлявал собствения 1 си лек автомобил марка „Хонда“ модел „Сивик“ с рег. № СН4355АС.

Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ-Котел – Н. Н. и Х. Б.. При извършената проверка било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради неплатена застраховка Гражданска отговорност.

За установеното при проверката срещу Й. Ф. Ф. на 18.10.2022г. е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е вписал възражение в АУАН.

На 08.03.2023г. П.Д.Д. - начални РУ-Котел съставил срещу Й. Ф. Ф. наказателно постановление №22-0287-000640, в което фактическата обстановка е описана при пълна идентичност с тази в АУАН и за нарушението е наложено административно наказание както следва:

На основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице имащо право да обжалва, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник РУ Котел към ОД на МВР Сливен, съгласно заповед № 8121з 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

2

Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното наказателно постановление Ф. е санкциониран за административно нарушение по ЗДвП, след отказ на прокурор от РП Сливен, който с Постановление от 02.03.2023г. прекратява наказателното производство по ДП 395/2022г.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, в което при изложени същи обстоятелства на нарушението, както в описателната част на акта, административно – наказващият орган квалифицирал извършеното според него административно нарушение от страна на Ф. като такова по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В настоящият случай, след получаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите. От формална страна наказателното постановление притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган. По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН. В случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост чл.14, ал. 2 от НК – т. е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил. В настоящата хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил информиран по какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че той умишлено е бездействал.

Напротив, установено е, че жалбоподателят е узнал за прекратената регистрация едва след като са започнали действия на полицейските 3 служители по установяване на конкретната фактическа обстановка.

С оглед изложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, в този смисъл е и Върховната практика, а именно Тълкувателно постановление №2/2023г.

Всичко гореизложено мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон.

По разноските:

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени само на това основание.

Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева. По делото не е направено възражение за прекомерност на сторените разноски, което съдът да разгледа и вземе под внимание.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0287-000640/08.03.2023г., издадено от Началник РУ Котел към ОД на МВР Сливен , с което на Й. Ф. Ф., Е Г Н **********, адрес село Мокрен, община Котел, ул. Одрин 15, е наложено на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП административно 4 наказание „глоба" в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.

ОС Ъ Ж Д А ОД на МВР Сливен, да заплати на Й. Ф. Ф., ЕГН ************, адрес ************* сумата 500.00 (петстотин) лева, представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие оказани от адвокат П. Т. – АК Ямбол по дело от административнонаказателен характер.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5